Определение № 1160 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20268003900689 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Виа Спорт“ ЕООД против определение № 26/29.01.2026 г. по в. ч. т. д. № 12/2026 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 267/13.11.2026г. по т. д. № 13/2025г. на Окръжен съд - Габрово. С потвърденото определение е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против „Вагонен завод - Интерком“АД иск, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ , за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23 161,57 лева, представляваща неприето вземане, съгласно списъка на неприети вземания на кредиторите на „Вагонен завод - Интерком“ АД от 22.10.2024 г., изготвен на основание чл. 685 ТЗ от синдик М. Ш..

Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, с което е прието, че в производството по чл. 694 ТЗ дружеството – обявено в несъстоятелност – продължава да се представлява от органния си представител. Според жалбоподателя, с постановяване на решението по чл.

711, ал. 1 във вр. с чл. 710 ТЗ настъпва нов етап в производството по несъстоятелност, а именно фазата по осребряване имуществото на длъжника от масата на несъстоятелността, за която фаза законодателят изрично предвижда прекратяване правомощията на органите на длъжника и лишаването му от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си.

Излага твърдения, че това лишаване обхваща не само материалноправните, но и процесуалноправните проявления на представителната власт, тъй като последната е обусловена от управлението и защитата на имуществения интерес на търговеца. Счита, че цитираната от съда разпоредба на чл. 635, ал.

3 ТЗ се прилага до постановяване на решението по чл. 711 ТЗ и урежда 1 междинен режим, при който органите на дружеството могат да извършват определени действия, под надзора на съда и синдика, както и че след обявяването в несъстоятелност дружеството се представлява единствено от синдика, тъй като законът не съдържа изрична норма за противното. Страната намира, че задължаването на ищеца - да внесе депозит за възнаграждението на особен представител на ответника - не намира опора в разпоредбите на ГПК.

Инициирането на производството, само по себе си, не може да обоснове автоматично възлагане в тежест на ищеца предварителните разноски , като липсват и мотиви във въззивното определение, за „ обстоятелствата „ , по смисъла на чл. 29, ал.4, пр. второ ГПК, които са съобразени за възлагане разноските на ищеца. В конкретната хипотеза жалбоподателят счита, че следва да се вменят на представляваното дружество, не също не обосновава конкретни „обстоятелства“ ,по смисъла на чл.29, ал.4, пр. второ ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – „Вагонен завод - Интерком“ АД, както и от синдика на дружеството в несъстоятелност М. Ш..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя, с правно основание чл. 694 ТЗ – положителен установителен иск за съществуване на неприето в производство по несъстоятелност негово вземане. Първоинстанционният съд е счел, че е налице противоречие в интересите на страните, доколкото двете насрещни страни в процеса – „Виа Спорт„ ЕООД и дружеството в несъстоятелност – „Вагонен завод – Интерком „ АД - имат един и същ законен представител - В. Д.. Приел е още, че макар и дружеството ответник да е обявено в несъстоятелност, не са прекратени правата на изпълнителния директор, с оглед на което е счел, че на ответника следва да се назначи особен представител, на разноски на ищеца. Определено е възнаграждение за особения представител, като с протоколно определение от проведеното на 21.10.2025г. съдебно заседание, с участието на законния представител на страните, съдът е възложил разноските от възнаграждението на особения представител в тежест на ищеца. С Определение № 267/13.11.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради незаплатен в указания на ищеца срок депозит за възнаграждението на особения представител на ответника.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение.

Акцентирал е на това, че видно от справка в търговския регистър, към момента на подаване на исковата молба / 19.02.2025г./ ищецът и ответникът са се представлявали от едно и също лице, както и на факта, че с Решение № 2

95/13.03.2025г. по т.д.№ 57/2023г. на Окръжен съд – Габрово, дружеството ответник е обявено в несъстоятелност, като на основание чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ са прекратени правомощията на неговите органи. Съдът е приел, че с постановяването на посоченото решение не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на несъстоятелното дружество и те не загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, в частност представителна власт за производството по чл. 694 ТЗ, каквото е образувано пред Окръжен съд – Габрово. Предвид представителство на насрещните страни в процеса от едно и също лице, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК – противоречие в интересите между представляван и представител, което налага назначаване на особен представител на ответното дружество. Приел е, че ищецът е този, който е инициирал производството, с оглед на което в негова тежест е предварителното внасяне на определения депозит.

В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1/ Прекратяват ли се изцяло процесуалните представителни правомощия на органите на търговското дружество, с постановяване на решение по чл. 711, ал. 1 ТЗ, включително и в производствата по чл. 694 ТЗ или е допустимо съществуването на паралелна представителна власт наред със синдика? - допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с мотива, че „законодателната уредба не съдържа изрично правило относно процесуалното представителство в производството по чл. 694 ТЗ, след откриване на фазата по осребряване“; 2/ Идентични ли са по обем и съдържание правомощията на синдика и на управителя на търговско дружество, в различните фази на производството по несъстоятелност – при откриване на производството по чл.

635 ТЗ и при обявяване в несъстоятелност по чл. 711 ТЗ или законът предвижда качествено различен режим на представителство (вкл., пълно десезиране на органите на дружеството)? - допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с мотива, че „липсата на изрична законова норма относно процесуалното представителство в отделните фази обуславя необходимостта от тълкуване от страна на касационната инстанция“; 3/ Запазва ли се процесуалната представителна власт на управителя на търговско дружество след откриване на производството по несъстоятелност по чл. 635 ТЗ и какви промени настъпват по повод на същата, след обявяването му в несъстоятелност съгласно чл. 711 ТЗ, и допустимо ли е съществуването на паралелна процесуална легитимация наред със синдика? - допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4/ Следва ли разноските за възнаграждение на особен представител, назначен от ответника, поради противоречие между неговите интереси и тези на ищеца, да бъдат възлагани предварително върху ищеца, единствено поради обстоятелството, че той е инициирал производството, или съдът е длъжен да извърши конкретна преценка с оглед интереса, който се защитава чрез назначаването ? 3 допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК с твърдението, че разрешението на поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, тъй като ще изясни обхвата на представителната власт в производството по несъстоятелност, както и за развитието на правото.

На самостоятелно основание касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, с твърдението, че определението на въззивният съд противоречи на разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ, която изрично предвиждала прекратяване на правомощията на органите на длъжника и лишаването му от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Твърди се още, че при постановяването на определението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилното възлагане на задължението за предварително заплащане на възнаграждението за особен представител върху ищеца. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно и поради липсата на мотиви относно упражняването на предоставената от закона дискреция по чл. 29, ал. 4. ГПК.

Никой от първите три въпроса не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани в съответствие с конкретно упражненото право на иск – по чл. 694 ТЗ, каквито решаващи изводи въззивният съд единствено е изложил, като е без значение за правния резултат отговор на въпроса разполага ли с представителна власт органния управител, след обявяване дружеството в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на представителните му органи, за нуждите на неограничен кръг други възможни производства, освен това по чл. 694 ТЗ, какъвто обширен хипотезис включва формулировката на втори въпрос.

Дори въпросите да се обобщят до единствения релевантен за изхода на спора въпрос - разполага ли органният управител на дружество, обявено в несъстоятелност, при постановено прекратяване правомощията на представителните му органи, с представителна власт за несъстоятелното дружество, в производство по чл. 694 ТЗ - би бил удовлетворен единствено общия, но не и допълнителния селективен критерий, сочен в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

Формирана е единна и непротиворечива практика на касационна инстанция по приложението на чл. 635, ал.3 ТЗ, според която представителната власт на органите на юридическото лице – длъжник, за извършване на процесуални действия в изрично посочените в разпоредбата производства не се прекратява 4 след постановяване на решението по чл. 710 ТЗ, за обявяване на длъжника в несъстоятелност, с последиците по чл. 711 ТЗ. В този смисъл са решения по т. д. № 2414/2018г. на I т.о., т.д. № 2836/2018 г. и т. д. № 380/07г. на ІІ т.о., определения по т. д. № 4416/2013г., ч.т.д.№ 664/23г. , ч.т.д.№ 899/21г. и ч.т.д.

№ 2263/20 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1990/20г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 1665/14 г. на ВКС ІІ т.о. и др./ Общото правило, за представителство от синдика по дела на предприятието в несъстоятелност / чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ / е обективно неприложимо в производства като това по чл. 694 ТЗ, бидейки несъвместимо с разпореденото изрично от закона самостоятелно участие на синдика, като страна в процеса, представляваща интересите на кредиторите на несъстоятелността – чл. 694, ал. 4 ГПК / така в определение по ч.т.д.№ 1990/2020 г. на ІІ т.о. ВКС /.

Наличието на непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 635, ал. 3 ТЗ и в хипотези на обявено в несъстоятелност дружество, която се споделя от настоящия състав, изключва обосноваването на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК , отделно от единствено формалното позоваване на разпоредбата, без надлежно обосноваване в съответствие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010г. по тълк. дело № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС.