Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 21.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1165/2024
Вид
Решение № 166
Подписан
21.02.2025
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501165 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 03.02.25г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 1165/24г. и констатира следното:

С решение на СОС от 27.02.24г. по г.д. № 158/23г. са уважени /до размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 79 от ЗЗД на „Юробанк България“ АД против П. Д..

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от П. Д. /чрез назначения му особен представител/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Страните /ищецът – банка, заемодател/ ответникът /кредитополучател/ са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание на договор от 14.01.22г./ за предоставяне на парична сума /банков кредит/. В рамките на посочената договорна връзка /правоотношение/ ищецът е предоставил реално /фактически/ на ответника /на същата дата/ заем /парични средства/ в размер на 37 982 лева. Липсват доказателства /съответно и твърдения/ ответникът да е правил вноски за погасяване на дълга /напротив: приетата по делото експертиза констатира, че П. Д. не е върнал до момента никаква част от получената сума/. Ищецът /заемодателят/ е обявил /извънсъдебно/ задълженията на ответника за предсрочно изискуеми.

Жалбата е неоснователна /исковете са основателни; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е изложил подробни /и конкретни/ съображения в контекста на правилото по чл. 79 от ЗЗД /с които е обосновал основателността за заявените 1 осъдителни искове/. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия.

В допълнение:

Процесните искове са конкретизирани /по основание и размери/ и заявени – в съответствие с постановката по т. 2 от ТР №3/19г. на ВКС.

Процесната предсрочна изискуемост е била обявена надлежно: по делото се съдържат писмени доказателства, които сочат, че ответникът е напуснал адреса си - където е живял като наемател /същият адрес фигурира в договора за кредит/; към момента П. Д. е напуснал и страната.

Уговореният от страните лихвен процент – не е бил изменян /в това число и едностранно от банката/ през периода на действие на учреденото правоотношение. С оглед това: възраженията на процесуалния представител на ответника /относно недействителността на договорните клаузи, касаещи конкретно заявената лихва/ се явяват – неоснователни.

На последно място:

В случая /предвид надлежно констатираният в процеса факт, че П. Д. не е върнал нищо по договора/ тезата на ответника /която се обосновава изцяло с недобросъвестност на банката/ не може да намери опора нито в закона, нито в житейската логика /ищецът е изпълнил основното си задължение по договора – да предостави паричната сума на ответника; последният не е изпълнил никаква част от своето задължение/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде - потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски /за производството пред САС/, а именно: депозит за назначения /при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК/ особен представител на ответника в размер на 500 лева.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 27.02.24г. по г.д. № 158/23г.

ОСЪЖДА П. Д. да плати на „Юробанк България“ АД 500 лева - съдебни разноски /за производството пред САС/

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2