Решение № 20 от 11.02.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 20 от 11.02.2026г. на КжРС по НАХД № 199/ 2025г.

Районна прокуратура- Кърджали е внесла за разглеждане постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на Г. Д. Т. за извършено престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК на 16.10.2023г. в гр.Кърджали.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК по отношение на обвиняемия Г. Д. Т. за извършено от него престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Пледира, че при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства се установява безспорно, че именно обвиняемият е осъществил състава на процесното деяние както от обективна, така и от субективна страна. Едновременно с това били налице и всички условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Предлага да му се наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер, както и да му се възложат в негова тежест разноските по делото.

Обвиняемият Г. Т. не се признава за виновен. Дава обяснения на съдебното следствие, в които отрича на 16.10.2023г. в гр.Кърджали да е бутнал пострадалата жена. Признава, че е карал количка, когато колегите му извикали да спре, защото имало паднала жена. Той спрял и тогава жената седнала на един стол и после дошла Бърза помощ. Отрича да е той на предявените видеозаписи. В своя защита обвиняемият Т. отново отрича да е блъснал жената, тъй като е щял да усети, ако я е блъснал той. В последна дума настоява, че е невинен.

Защитникът на обвиняемия в ход по същество моли съда да приеме, че той е невиновен в извършеното престъпление, което му е вменено с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. Пледира, че от материалите може да се приеме, че е налице деяние, но по никакъв начин не може да се установи авторството му. Поради недоказване на авторството моли съда да оправдае обвиняемия. Настоява също, че от правната квалификация на престъплението не става ясно дали то е умишлено или е непредпазливо.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Г. Д. Т., роден на *******г. в ***********, живущ в **********, ****, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Безспорно се установи фактическата обстановка описана в постановлението на прокурора, а именно: На 16.10.2023г. около обяд свидетелката Д. С. се намирала на „****“ в гр.Кърджали на ул.В. П. № ** с 1 намерение да пазарува зеленчуци. Вървейки между търговските маси там, тя се оглеждала за подходяща стока. По същото време и място обвиняемият Г. Т. бутал с ръце четириколесна желязна количка, която била натоварена с две колони от по шест реда кашони. Бутайки така количката деецът нямал видимост пред себе си, но въпреки това не предприел действия да обезопаси посоката си на движение, при което чул викове от хората наоколо. Поради това преустановил движението си с количката и разбрал, че е осъществил контакт и бутнал с количката намиращата се пред него пострадала Д. С.. Последната от бутането залитнала и паднала на земята, когато почувствала силна болка в областта на левия крак. По този повод на място бил извикан екип на спешна медицинска помощ, който отвел свидетелката Д. С. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“АД- Кърджали. Там било установено след прегледи, че пострадалата С. е със счупена тазобедрена става, поради което била настанена за лечение в болничното заведение за периода от 16.10.2023г. до 01.11.2023г., след което била изписана за домашно лечение. По време на болничното лечение на 18.10.2023г. свидетелката Д. С. претърпяла оперативна процедура на таза и долен крайник.

Видно от заключението на вещото лице Н. М. по назначената съдебно- медицинска експертиза на Д. Б. С. било причинено счупване на лявата бедрена кост в горния й край, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при падане от собствен ръст.

Това счупване на лявата бедрена кост в горния й край е довело до затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец.

Фактологията по делото е на база свидетелските показания дадени от Д. С., М. Е., Н. Х., С. С., Д. М. и частично от Н. Ю., частично от обясненията на обвиняемия Г. Т., съдебномедицинската експертиза по писмени данни № **/ 2024г. изготвена от вещото лице Н. М., Съдебно- техническата експертиза на вещото лице С. Г., писмените доказателства- Епикриза от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“АД гр.Кърджали, История на заболяването № ****/ 2023, Предоперативна епикриза, Протокол за оглед на ВД от 17.10.2024г., Протокол за оглед на ВД от 03.01.2025г., Протокол за доброволно предаване от 17.10.2023г., както и от веществените доказателства- диск със запис от подаден сигнал на ЕЕН 112 и диск със запис предаден доброволно с протокол от 17.10.2023г. На всички тези доказателства им бе дадена вяра като еднопосочни, последователни, логични и съответстващи едно на друго.

И по конкретно, фактическа обстановка бе установена на база показанията на свидетелите Д. М., М. Е., Н. Х. и частично от Н. Ю., които са видели пострадалото лице паднала на земята на инкриминираната дата и място, а именно на ******* в гр.Кърджали на 16.10.2023г. Всички тези гласни доказателства кореспондират и с показанията на свидетелката Д. С., поради което се кредитират от настоящата инстанция, тъй като са последователни, логични и взаимно се подкрепят. Освен това те кореспондират и с обясненията дадени от обвиняемия Т., че е видял пострадалото лице паднало на земята, 2 както и с подадения сигнал на ЕЕН 112 обективиран във вещественото доказателство прието по делото. Изброените доказателства съответстват и на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза от вещото лице Н. М., както и на приложената по делото медицинска документация за извършени прегледи и хоспитализация на пострадалото лице още на същата дата 16.10.2023г., където е споделила едно и също, а именно че е блъсната от друго лице на пазара, от което е паднала и се ударила, като постъпва с оплаквания с болки в областта на лявата тазобедрена става.

Фактът на удара с количка от страна на дееца Г. Т. по отношение на свидетелката Д. С. се установява на първо място от сама пострадала, която свидетелства за това на съдебното следствие. Нейните показания се приемат като достоверни, тъй като тя е очевидец на случилото се, а и те бяха проверени със свидетелските показания дадени от Н. Х., както и с другите изброени по- горе доказателства, които макар и косвени такива, подкрепят това твърдение. На следващо място този факт се обосновава и от веществените доказателства- диск от ЕЕН 112, където е подадена информация, че пострадалата Д. С. е бутната от една количка, както и от диск с видеозапис предоставен доброволно от датата на деянието от камера намираща се на *******, от който се вижда съприкосновение между лице, което бута количка и жена, която се намира пред нея, който запис след експертиза се установява, че няма модификации и манипулации по него, поради което няма съмнения за достоверността на видеозаписа. И на последно място от обясненията на самия обвиняем Т., който признава, че е управлявал количка на 16.10.2023г. в гр.Кърджали на *******, където други хора са му извикали да спре, тъй като имало паднала жена, която била именно пострадалата Д. С.. Всички тези доказателства- преки и косвени, безспорно доказват, че деецът Г. Т. е бутнал с управляваната от него количка именно свидетелката С..

Настоящата съдебна инстанция приема, че механизмът на счупването на лявата бедрена кост в горния й край на пострадалата Д. С. е получен при падане на земята предхождано от удар от страна на подсъдимия на инкриминираната дата, който управлявал количка с обемист багаж на *******, тъй като няма никакви доказателства по делото тя да е наранила крака си при други обстоятелства в този или в предишни дни. В подкрепа на този извод е фактът, че тя веднага е откарана от екип на бърза помощ и е приета по спешност в медицинско заведение още съдия ден в 13,00ч. видно от История на заболяването от 16.10.2023г., а и най- вече с оглед заявеното от вещото лице Н. М., че установеното счупване е възможно да е получено при падане от собствен ръст. Прочее по делото не е налично нито едно доказателство, което да оборва установената фактология и да установява падане в резултат на спъване на свидетеля Д. С. на инкриминираната дата, за да се разсъждава в тази посока. Вярно е, че свидетелят Н. Ю. твърди този факт, но съдът не кредитира показанията в тази част, тъй като те са изолирани от останалия доказателствен материал, като освен че никой друг не твърди това да се е случило, то и съгласно видеозаписа от диска предаден от 3 охранителната камера от ******* на датата 16.10.2023г., то е било налице бутане с количка, от което бутане пострадалата С. пада на земята. Съдът приема, че на този запис като „лице 1“ е свидетелката Д. С., тъй като хронологията на събитията водят точно до падане на жена, след което към нея се приближават различни хора и накрая тя сяда на малък стол. На същото основание се приема още, че „лице 2“ е обвиняемият Г. Т., тъй като този мъж управлява бутайки с две ръце количка с подредени във височина две колони кашони, при което бута жена, след което продължава движението си по алеята между масите.

Настоящата съдебна инстанция не даде вяра на обясненията на обвиняемия Г. Т. в частта, в която отрича да е бутнал с количката свидетелката Д. С. и прие същите за негова защитна теза, тъй като няма други доказателства които да потвърдят факта, че на инкриминираната дата пострадалата С. си е наранила крака от друго, а и тези показания противоречат на показанията на самата Д. С., така също на подадения сигнал на ЕЕН 112 обективиран във веществено доказателство, на приложената медицинска документация, както и на вещественото доказателство диск с видеозапис от инкриминираната дата на *******.

Въпреки, че свидетелят С. С. не е бил очевидец на случилото се на инкриминираната дата и той е заинтересован от изхода на делото като съпруг на пострадалото лице, то неговите показания бяха кредитирани, тъй като същият дава сведения за лечението на свидетелката Д. С. и за това, че тя е отишла на ******* в гр.Кърджали да пазарува на инкриминираната дата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият Г. Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Изпълнителното деяние, с което са засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, деецът е извършил чрез действиевъздействал е върху организма на Д. С. чрез бутане с количката, която управлявал, при което тя е паднала на земята и при това падане тя е получила счупване на лявата бедрена кост в горния й край. Деянието е извършено по непредпазливост и то във формата на небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, защото обвиняемият Г. Т. е имал субективната възможност да предотврати тези последици при съобразяване с правилата за внимателност, грижливост, обмисленост, които са очертани от практиката и са в резултат на условията на съвременния живот на гражданите, които живеят при определени обществени отношения, а не изолирани от другите хора и заобикалящия ги свят. Деецът е бил длъжен да предвиди житейско оправданото явление, че управлявайки количка с голям обем, която ограничава неговата видимост, и то на оживено обществено място каквото представлява ******* в областен град, то е възможно да има хора, които да се движат пред него и които няма да види, поради което е следвало да направи всичко възможно, за да ограничи настъпилия сблъсък с пострадалото лице Д.

4

С., която се е намирала по това време там и е попаднала в обхвата на управляваната от него обемна количка. Така също той е могъл да предвиди това обстоятелство, тъй като то е в рамките на очакваното, на съобразеното с изискванията за грижливост, при което обвиняемият Г. Т. в конкретната обстановка е бил в такова психическо състояние, при което за него е било възможно чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите си процеси въобще да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. Прочее по делото не се събраха данни, а и не бе установено деецът да има някакви психични дефицити или проблеми, които да ограничават неговите психически възприятия или да има някакви липси от такъв характер.