Решение № 59 от 15.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. С., 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Кр. Г. Д. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600324 по описа за 2022 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол на присъда, инициирано с протест и жалба против присъда от 2.07.2021г., постановена по НОХД № 407/018г. по описа на РС С..

По силата на горепосочената присъда съдът е признал подсъдимия, ИВ. Б. ГР., ЕГН **********, роден в гр.С. българин, с българско гражданство, с виеше образование, несемеен, безработен, с адрес: гр.С., бул.

„Ц. Б.", бл., ет., ап., неосъждан ЗА НЕВИНЕН в това, че около 02.00 часа на 25.11.2017год., пред заведение „Л. с." в град Д., обл.С., на ул. „П. М.", чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето е причинил на Е. А. Г. лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в отток, кръвонасядане и охлузване на лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като го е оправдал изцяло по повдигнатото против него обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.

Признал е подсъдимия, ИВ. Б. ГР., ЕГН **********, роден в гр.С. българин, с българско гражданство, с виеше образование, несемеен, безработен, с адрес: гр.С., бул. „Ц. Б.", бл., ет., ап., неосъждан ЗА НЕВИНЕН 1 в това, че около 02.30 часа на 25.11.2017год. в град Д., обл.С., на ул. „П. С." посредством неколкократни удари със секира повредил прот ивозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ" модел „116" с рег.№ ., собственост на С. Й. С., като насякъл предния капак на автомобила и стойността на повредата е на стойност 591 /петстотин деветдесет и един/ лева и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Признал е подсъдимия, ИВ. Б. ГР., ЕГН **********, роден в гр.С. българин, с българско гражданство, с виеше образование, несемеен, безработен, с адрес: гр.С., бул. „Ц. Б.", бл., ет., ап., неосъждан ЗА НЕВИНЕН в това, че около 02.30 часа на 25.11.2017год. в град Д., обл.С., на ул. „П. С." извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл неколкократни удари със секира по лек автомобил марка „БМВ" модел „116" с рег.№ ., собственост на С. Й. С., докато И. Б. К., М. А. Г. и С. Й. С. се намирали в превозното средство, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, като поради това, че деянието представлява административно нарушение, а именно дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.З /предишна ал.2/ УБДХ, на основание чл.305, ал.6 НПК му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.1, ал.1, т.1 УБДХ.В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.

Присъдата е атакувана от РП- С. с протест като незаконосъобразна и неправилна постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В противоречие с изискванията за мотивиране на съдебния акт, съдът не е изложил съображения относно степента на обществена опасност на престъплението хулиганство, поради какви причини приема, че не е извършено инкриминирано деяние по чл.325 НК- съобразно повдигнатото обвинение, а административно нарушение по УБДХ.Липсват мотиви и по отношение на останалите две обвинения, които са били повдигнати на подсъдимия, от изложеното към съдебния акт не би могла да бъде узната и разбрана действителната воля на съда – по каква причина е оправдал подсъдимия.

Присъдата, в осъдителната и част за административно нарушение по 2

УБДХ, както и в частта за разноските е атакувана и от подсъдимия с оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в замяна на извеждане на правнорелевантните факти с предположения и хипотези изградени от съда. Жалбата съдържа оплакване и за неправилно приложение на материалния закон, като е прието ,че подсъдимия е осъществил хулиганство- макар и с по-ниска степен на обществена опасност.В съответствие с оплакванията и доводите, жалбоподателят не отправя конкретно искане за отмяна на постановената осъдителна присъда или за връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС, поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила , а моли съда да отмени присъдата в осъдителната и част, като я потвърди в останалите и части.

В съдебно заседание по същество на делото страните поддържат оплакванията си срещу присъдата на РС С. и доводите, които ги обосновават, както и исканията, произтичащи от тези оплаквания.

В становището си в заседанието по същество представителят на СОП, на базата на подробен и задълбочен анализ на доказателствата, обосновава несъстоятелността на изградените изводи от РС за релевантните факти и противоречието им с доказателствата. Наред с това изтъква, че доказателствата в реализация на лишена от обективност позиция и подход на решаващия съд, са били превратно тълкувани. Едностранчиво са елиминирани и не са упоменавани дори дадени доказателства, за сметка на друг- които са преекспонирани и отнапред им е придадено приоритетно значение във вреда на принципа на чл.14,ал.2 НПК. Нарушени са правилата на анализ и преценка на доказателства и изграждане на вътрешно убеждение.

Съществува вътрешно противоречие в самата присъда. Неяснотата- по какви причини и въз основа на какви доказателства се формират определени фактически и правни изводи, съдът е изоставил задължението си съгласно чл.305, ал.3 НПК.Нарушението на това изискване е до такава значителна степен, че се приравнява до липса на мотиви.

В съответствие с изложеното се отправя искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, по силата на която съдът да признава подсъдимия за виновен по повдигнатите против него обвинения, като му се наложи наказание – съобразно поисканото от представителя на РП пред 3 първия съд. Алтернативно- в случай, че се приеме, че се касае за съществено неотстранимо процесуално нарушение- липса на мотиви – след отмяната на присъдата на РС С. съдът да върне делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

В пледоарията си по същество защитникът на подсъдимия –адв. Д. застъпва противоположното становище- а именно, че при постановяване и мотивиране на присъдата, първият съд е спазил изискванията за анализ на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение – в т.ч. и принципите на чл.13 и 14 НПК. Съдът е приел, че инкриминираното МПС е „БМВ116“ е увредено именно от действията на подс. Г., но е приел, че макар и това да представляват хулигански действия, се характеризират с по-.ниска степен на обществена опасност, съответстваща на административно нарушение. Въззивният съд е инстанция по фактите, същият би могъл да приеме собствени фактически изводи, както и правни такива, но правомерните /според защитата/ действия на въззивната инстанция следва да се сведат до това „съставът с известно допълване да се солидаризира с фактическите и правните изводи на РС С.“. Изтъква, че дори в протеста на РП против постановената присъда протестиращият прокурор е признал наличието на противоречия в показанията на свидетелите на обвинението, но ги е неглижирал и подценил. Следва подробен анализ на доказателствата, според собствения им прочит от страна на защитата. В заключение защитникът отправя искане да бъде потвърдена изцяло присъдата в оправдателната част, като се остави без уважение протеста и настоява за отмяна в осъдителната част, по силата на която поздзащитният му – И.Г. е признат за виновен в извършването на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Подсъдимият изцяло потвърждава позицията на защитника си.

В последната си дума заявява ,че желае да бъде оправдан изцяло.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата и протеста, и след като по собствен почин осъществи цялостен служебен контрол въз основа на чл.314,ал.1 НПК на постановената присъда, в съответствие със закона и доказателствата, прие за установено следното:

Разпоредбата на чл.34 НПК поставя изискването за мотивираност на съдебните актове. В чл.305, ал.3 НПК е указано какво да бъде съдържанието на съдебните мотиви към постановена присъда /независимо от нейния 4 характер- осъдителен или оправдателен/, както и начинът по който се изгражда вътрешното убеждение в съчетание с разпоредбата на чл.107,ал.5 НПК. Други основни начала, които са отправни точки и фундамент на наказателното правораздаване са принципите по чл.13 НПК – разкриван,е на обективната истина и чл.14 НПК – вземане на решение по вътрешно убеждение.

Изискването за мотивираност на присъдите е продължение на по-общия принцип, прокламиран в КРБ за мотивираност на актовете по силата на които се създават и отнемат права, по силата на които се осъществява правораздавателна дейност. Той не е самоцел, а представлява сигурна гаранция срещу съдебния и в частност – наказателния произвол, отправна точка за тълкуване на съдебните актове, от страна на засегнатите от тях страни – съобразно правата им и „кондицио сине ква нон“ за инстанционен контрол върху същите. В основата пък на изискването за мотивираност на съдебните актове стои принципът на вземане решение по вътрешно убеждение. Разбирането на закона, тълкувано многократно и еднозначно в съдебната практика е, че вътрешното убеждение не е индивидуална, субективна категория, която се влияе от интуиция или други субективни фактори от страна на преценяващия, а винаги се изгражда в пълно съответствие с доказателствата, които следва да бъдат анализирани по строго определени правила, гарантиращи обективността на фактическите изводи.

Настоящият състав на СОС е имал повод нееднократно да посочи, че изграждането на вътрешно убеждение в съответствие с доказателствата, правилата за тяхната преценка по НПК и законите на формалната логика не е самоцел, а обезпечава принципа на обективната истина. Присъдата е законосъобразна и справедлива, тогава когато установеното от съда за случилото се по релевантните факти в максимална степен се доближава до обективно случилото се в действителност. Единствения начин да се изградят правилни и правдиви изводи за релевантните факти, е същите да бъдат основани върху цялата доказателствена съвкупност, без изключение, отделните доказателства да се подлагат на внимателен, задълбочен анализ и да се тълкуват в съответствие с действителния им смисъл, да не им се придава значение, което нямат, отделните доказателства да се тълкуват във връзката и отношението помежду им, взаимна подкрепа или антагонизъм, като се търси мястото на всяко от тях в съвкупността, при противоречиви 5 доказателства, да се излагат убедителни съображения за годността, надеждността и достоверността на всяко от доказателствата и защо едно доказателство е предпочетено пред другите. Съображенията в тази насока да бъдат ясни, логични и убедителни- да не пораждат никакво съмнение или колебание в тяхната правилност.

Обратното- тогава, когато съдът е изоставил качеството си на обективност и безпристрастност като решаващ орган и във вреда на обективната истина се нарушава принципа по чл.12 НПК, в подкрепа на позицията на една от страните и в ущърб на противоположната, даказателствено-правната дейност по анализ на доказателствата и установяване на релевантните факти се отличава с неяснота и обърканост, изводите почиват само част от доказателствата, същите са тълкувани откъснато, изолирано едни от други, както и им се придава значение, което нямат.

Съдебната практика в такива случаи, щом се касае до драстично нарушаване на правилата за формиране на вътрешно убеждение, до степен да остане неясна волята на съда, приравнява това на липса на мотиви. В редица решения се подчертава с.т., че прот иворечието между отделни части на присъдата и на мотивите, както и липсата на мотиви в съществена част на присъдата представлява съществено процесуално нарушение –изразяващо се в цялостна липса на мотиви, обуславящо нейната отмяна.