Решение № 18531 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18531 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110149420 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г.

Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 888,19 лева, представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.

№ 166126 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 121,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 02.05.2024 г.; сумата от 41,41 лева, представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 9,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за УДР за период от 16.07.2021 г. до 02.05.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 31940/2024 г. по описа на СРС, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 31940/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва до имота да е извършвана доставка на топлинна енергия в процесния период.

Оспорва правното основание, на което ищецът претендира лихва за забава, доколкото счита, че клаузата на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия са нищожни. Оспорва, че средствата за измерване са преминали метереологична проверка и са сертифицирани. Оспорва да е вещен правен ползвател на процесния имот. Възразява ищецът да е имал валиден договор през процесния период с фирмата извършваща услугата дялово разпределение. Оспорва да е извършено заснемане на щранговете и отоплителните тела и записването на техните индивидуални параметри, проектна мощност и кубатура от сертифицирано лице. Прави възражение за погасяването на част от задължението по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 28.05.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, подадено срещу А. Г. Д., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 ГПК № 17606 от 11.06.2024 г. по ЧГД № 31940 по описа за 2024 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. за следните суми: сумите 888,19 лева (осемстотин осемдесет и осем лева и 19 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 121,98 лева (сто двадесет и един лева и 98 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 02.05.2024 г., 41,41лева (четиридесет и един лева и 41 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,37 лева (девет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 02.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.06.2024 г., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 18.07.2024 г.

С разпореждане от 22.07.2024 г., връчено на 24.07.2024 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 21.08.2024 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III, ГО, 148 гр. с.

От представения Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 12.07.2002 г. под акт № 119, том LXIX, вх. рег. № 20379/12.07.2002 г. се установява, че в полза на Ж.А. Д.а е учредено пожизнено право на ползване върху процесния топлоснабден имот, а А. Г. Д. е придобил собствеността върху последния.

Представена е молба-декларация от 06.05.2002 г. от ответника до ищеца, с която е поискал да му бъде открита партида относно процесния топлоснабден имот, като е декларирал, че ще използва имота си за жилищни нужди.

3

По делото е представен протокол от проведено на 18.03.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Термокомплект“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 448/30.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Термокомплект“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-64/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Термокомплект“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми, както и фактури.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение в исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е осигурен достъп. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ на база отчет по 2 бр. водомери. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено 4 съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Термокомплект“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

5

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично 6 известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).