Решение № 248 от 17.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ихтиман, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840100583 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод иск от „*” ЕАД, ЕИК * срещу А. Г.

Ч. ЕГН ********** и С. С. Ч. ЕГН ********** и двамата от с.* за установяване на вземане в размер на 1019,36 лева, от които 825,77 лева главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м. 04.2020г. ведно със законната лихва от 27.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 193.12 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 21.12.2022г., както и лихва върху суми за дялово разпределение в размер на 0,47 лева за периода 31.01.2020г. до 23.04.2021г.. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че А. Г. Ч. и С. С. Чилкова са клиенти на доставяна от ищеца топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, , общ. *, жк. "*“ - бл. 2, Вх. А, ет.

17, ап. 101, за периода от м. 05.2019 г. до 04.2020г.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, заплащането на топлинната енергия се извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода.

Доставената до имота топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. не са заплатени Дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършва от „*“ ООД. Въз основа на изравнителните сметки от тази фирма е определено и задължението на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не представят писмен отговор, не вземат становище по иска.

В подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение е направено възражение за погасяване на задълженията, възникнали преди 27.01.2020 г. по давност Третото лице “*“ ООД, гр. София, ЕИК *, не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното 1 от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 200/2023 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 174/27.03.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 825,77 лв. главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл. 2, вх. А, ет. 17, ап. 101, инсталация 4000337226, аб. № 41662, сумата 193,12 лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г., 0,47 лв. лихва за забава върху главница за дялово разпределение от 31.01.2020 г. до 23.04.2021 г., ведно със ведно със законната лихва, считано от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на длъжниците, поради което и на заявителя е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземане.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 23.06.2017 г. се установява, че А. Г. Ч. и С. С. Ч. са закупили апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. „*, бл. 2, вх. А, ет. 17, който впоследствие видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.10.2020 г. са продали на *.

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в бл. 2 в ж.к. „* 1“, от 25.07.2002 г., видно от който е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство

Приложена по делото е обща фактура № 1005373980 от 31.07.2020 г. в която са отразени начислени суми за отопление и подгрявяне на вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

От представените по делото от “*” ЕООД документи във връзка с дяловото разпределение за абонатен № 41662 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., се установява, че в имота не е извършен реален отчет, тъй като не е осигурен достъп за извършването му.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял топлинна енергия за етажната собственост, отчетените показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като са отчислявани технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е бил осигурен достъп до имота за извършване на реален отчет.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 885,33 лева, а законната лихва от 14.09.220 г. до 21.12.2022 г. – на 193,12 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В производството за установяване на вземане във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу него.

Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него 2 претенции са за заплащане от ответниците стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.

От своя страна, ищецът следва да докаже основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, а именно - наличието на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността на доставената енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор. Облигационната връзка с ответницата, която е собственик на имота, отразява хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (облигационна връзка без писмен договор), тъй като от представения Договор между етажните собственици и фирмата, осъществяваща дялово разпределение следва, че отношенията по топлоснабдяването на сградата са били започнали още към през месец ноември 2001 г., което е преди влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9.12.2003г.).

Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.

В случая се установи, че ответниците са били собственици на процесния имот от 23.06.2017 г. до 20.10.2020 г., за който е доставена топлинна енергия, , т.е. те са имали качеството на потребител, съответно клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Установено бе от представените от третото лице помагач доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот, като е изпълнил задълженията си по съществуващата с ответника облигационна връзка.

3

Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се извършва по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В случая не е извършен реален отчет на монтираните в апартамента уреди, но от СТЕ се установи, че в съотвествие с нормативната уредба ищецът правилно е начислил сумата от 825,77 лева.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е направил възражение за погасителна давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. С оглед на това съдът приема, че давността е прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -27.01.2023 г. и в този случай погасени по давност са всички вземания на ищеца за период преди месец януари 2020 г.

Като се съобрази заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза остатъкът непогасени по давност вземания възлиза на 345,02 лева главница, които ответниците дължат разделно в качеството си на потребители на топлинна енергия, за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „* 1“, бл. 2, ап. 101, като за разликата до пълния предявен размер от 825,77 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.