Определение № 3156 от 21.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3156 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110112518 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от ответника Г. Л. Х., съдържащо се в подадената от ответника въззивна жалба, уточнено с молба, вх. № 406525/13.12.2024 г., с оплаквания за неправилност на решението в частта за разноските, присъдени на ищците, тъй като съдът неправомерно не разгледал заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и не обсъдил липсата на доказателствата за извършването на тези разноски от ищците.

Ответниците по молбата (ищци по делото) намират същата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустима. Доколкото се иска изменение на решението в частта за присъдените на насрещната страна разноски, то и изискването за списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за разглеждането му по същество.

Същото съдът намира за неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 20744/16.11.2024 г. са уважени частично предявените от ищците срещу ответника искове, като ответникът е осъден да заплати на И. Т. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 88,80 лева, представляваща разноски по съразмерност, а в полза на С. П. С. - сумата 177,60 лева, представляваща разноски по съразмерност за производството по гр.д. № 12518/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.

В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че ищците са сторили разноски, както следва: сума в размер на 420 лева за заплатени държавни такси, сумата 1300 лева за адвокатски хонорар, заплатени в брой (съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие), сумата 500 лева – депозит за изготвяне на експертиза или разноски в общо на 2220 лева (всеки ищец по 1110 лева). Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът е намерил за преклудирано, доколкото същото не е било направено до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. В този смисъл е напр. Определение № 4872 от 29.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2024 г., III г. о., ГК, съгласно което възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на 1 производството, преди то да приключи. Така например, когато по делото е имало открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

Отделно от това, в мотивите на съдебното решение е посочено, че възражението би било неоснователно с оглед конкретните специфики на производството, като съдът е имал предвид фактическата и правна сложност на спора, вида, броя и цената на предявените искове, обема на извършените съдопроизводствени действия, броя на съдебните заседания, икономическите условия на живот в страната и не на последно място предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която макар да не е задължителна за съда се явява ориентира относно справедливото заплащане на адвокатския труд.

Неоснователни на следващо място са оплакванията на ответника, че съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ищците, без да се е уверил, че същите са реално сторени. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците, от една страна, и процесуалният им представител, от друга, се съдържа изявление за заплащане на сумата в момента на подписване на договора. Съгласно т. 1 на ТР по тълк.д.№ 6/2012 г. ОСГТК, ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Такъв е и настоящият случай, като по този начин и самият ответник е доказал извършването на разноски за адвокатски хонорар за производството по представения договор за правна защита и съдействие.

В обобщение на изложеното искането като неоснователно следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №

20744/16.11.2024 г., постановено по делото, в частта за присъдените в полза на И. Т. С. и С. П. С. разноски за адвокатски възнаграждения, заявено с подадената от Г. Л. Х. въззивна жалба и уточнено с молба, вх. № 406525/13.12.2024 г.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, по която е дължима държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2