Присъда № 22 от 22.03.2023, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 22/22.03.2023г. постановена по НОХД № 722/2021г. по описа на РС - Разград.

Обвинението против подсъдимия Б. М. Х. от с. М******** е за това, че: В периода от 21.06.2018г. до 01.08.2018г., в гр.Разград, на два пъти, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител с Е..

А.. Ч. и И.. М. Б. /извършители/:

- на 21.06.2018г. подбудил Е.. А.. Ч. от с.Й........, общ.И******, пред надлежен орган на властта - Х. И.а К., младши разследващ полицай в РУРазград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ314/2018г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина че през м.юни 2018г., когато работел като общ работник във фирма „*****“ гр.Разград, е извикан от колегата си И.. М. Б., също работник във фирма „*****“-гр.Разград, за да работи на строителен обект - новострояща се къща, находящ се на ул.“*******“ № 47 в с.Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „*****“-гр.Разград, чийто управител е Б.Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И.Б., че И.Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до момента му е заплатил 100 лева, че само той и И.Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б.Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му във връзка с обекта са били само с И.Б.

- на 01.08.2018г. подбудил И.. М. Б., от гр.********, общ.********, пред надлежен орган на властта - Х. И.а К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ- Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ314/2018г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина че през м.юни 2018г. ползвал неплатен отпуск като работник във фирма „*****“ - гр.Разград, че докато бил в неплатен отпуск сам, на частно, наел строителен обект - новострояща се къща, находящ се на ул.“*******“ № 47 в с.Я., че сам се договорил със съпруга на собственичката - Р. С. Х. от с.Я. за строителните работи, които следвало да бъдат извършени на обекта и за заплащането за извършената работа, че той извикал колегата си Е.. А.. Ч., също работник във фирма „*****“ - гр.Разград, за да работи на посочения обект и че само той и Е.. А.. Ч. са работили на този обект - престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Обвинението против подсъдимия Е.. А.. Ч. от с. Й........ е за това, че:

На 21.06.2018г., в гр.Разград, в съучастие като извършител с Б. М. Х. от с.М********, общ.И****** /подбудител/, пред надлежен орган на властта - Х.

И.а К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУРазград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ- 314/2018г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно потвърдил неистина - че през м.юни 2018г., когато работел като общ работник във фирма „*****“- гр.Разград, е извикан от колегата си И.. М.

Б., също работник във фирма „*****“ - гр.Разград, за да работи на строителен обект - новострояща се къща, находящ се на ул.“*******“ № 47 в с.Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „*****“ - гр.Разград, чийто управител е Б.Х., че този строителен обект е бил нает, на частно, от И.Б., че И.Б. му е заплащал парични суми за положения 1 труд на обекта, като до 21.06.2018г. му е заплатил 100 лева, че само той и И.Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б.Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му са били само с И.Б. - престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Подс. Х. не се признава за виновен, като в дадените обяснения заявява, че е бил технически ръководител на обекта, за което имало писмени доказателства- сключен договор. Действително подс. Ч. и св. Б. са работили на обекта, работили са както в неговата фирма *****, така и в *******, която е на сина му и има същия предмет на дейност. Заявява, че е понесъл вината си като технически ръководител на обекта след станалата злополука. Не е карал работниците са говорят неистини. След трудовата злополука и обстоятелството, че пострадалия Б. е бил в болница подпомагал сЕ.ейството му финансово, като давал пари на жена му, но след като престанал да дава пари проблЕ.ите започнали.

Защитникът му адв. Х. счита, че подзащитният му не е извършил вмененото му престъпление, тъй като липсва съставомерно деяние. Навежда доводи, че изложените в обвинителната теза факти, за които се твърди, че същият е подбудил другия подсъдим и св. Б. са правно ирелевантни с оглед предмета на доказване и предмета на престъпление по цитираното досъдебно производство, тъй като по него по несъмнен начин /дори и без показанията на Ч. и Б./ въз основа на сключения договор, установяващ качеството на технически ръководител на обекта на неговия доверител, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.134, ал.1 т.2 от НК и за което деяние е реализирана административно наказателната му отговорност. Отделно от това счита, че на посочените от обвинението дати доверителят му не е разговарял с Б. и Ч., а те едва тогава са придобили качеството на свидетел по цитираното ДП, а действията преди това не могат да бъдат квалифицирани като подбудителство към лъжествидетелстване. Ето защо счита, че обвинителната теза е сериозно разколебана, липсва извършено съставомерно деяние от страна на подзащитния му, поради което и същият следва да бъде признат за невинен и оправдан.

Подс. Ч. също не се признава за виновен, като заявява, че е бил просто един работник.

Защитникът му- адв. С. счита, че от събраните по делото доказателства, не дават основание да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подзащитния й, тъй като същият не е съзнавал, че върши нещо нередно. Отчитайки субективната страна счита, че същият следва да бъде оправдан.

Представитeлят на Районна прокуратура - Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните в хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства. Счита, че са доказани по несъмнен начин всички фактически положения описани в обвинителния акт. Безспорно е установено, бе подс. Х. е подбудил своите служители Б. и Ч. да сочат обстоятелства, различни от тези, които са се случили в действителност. Ето защо предлага подс. Х. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода около 1 година, което да 2 бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен от 3 години.

Счита, че подс. Ч. също следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено отново по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Следва да заплатят и сторените разноски.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Б. М. Х. е роден на 19.03.1961г. в с. Й......... Живее в с.

М********, женен, неосъждан. Същият е собственик и управител на строителна фирма ********* ООД гр. Разград.

През 2015 г. св. М.ен Х. С. закупила недвижим имот, находящ се в урегулиран позЕ.лен имот /УПИ/ XXII-1090, кв. 31 по плана на с. Я., общ.

Разград, с административен адрес: с. Я., ул. „*******“ № 47. В имота тя решила да построи двуетажна еднофамилна жилищна сграда и след като се снабдила с необходимите документи и прЕ.ала съответните административни процедури от главния архитект на Община Разград й било издадено разрешение за строеж № 59 от 30.05.2017 г., заверено и влязло в сила на 15.06.2017 г. Строежът бил определен от пета категория съгласно чл. 137, ал.

1, т. 5, б. „а“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което и на основание чл. 168, ал. 2 от ЗУТ не било необходимо спрямо него да се упражнява строителен надзор. Отговорностите в тази връзка следвало да се изпълняват и осигуряват от техническия ръководител на строежа (чл. 163а, ал.

4 и ал. 5 от ЗУТ).

Понеже М. С., както и лицето, с което живеела на сЕ.ейни начала св. Р.Х., не притежавали необходимите знания и умения в областта на строителството, а и за да спазят изискванията на закона, на 10.04.2018 г. сключила договор за техническо ръководство в строителството с подс. Б. М.

Х., по силата на който последният започнал да изпълнява функциите на технически ръководител на строежа. Двамата се договорили също така, тя да му заплати определена сума пари, а той да ръководи, организира и контролира всички строително- монтажни работи (СМР) и дейности, в това число изготвянето на необходимата документация.

Строителната площадка била открита от подс. Х. на 04.05.2018 г. като за това бил съставен и съответния протокол, а така също били определени строителната линия и нивото на строежа. За извършване на основните СМР на обекта подс. Х. бил наел да работят св. И.. М. Б. (т. нар.

„майстор“) и подс. Е.. А.. Ч., които всъщност били назначени по трудови договори в собствената му фирма - „*****“ ООД, първия като „кофражист“, а втория като „общ работник“.

След като изкопните работи приключили и кофража и армировката били приети, в началото на месец юни 2018г., се пристъпило към полагане на бетоновата смес. Бетонът бил поръчан от подс. Х. чрез фирмата на сина му -„Ерба - 15“ ООД в бетоновия център на ЕТ „С.С. И“ - гр. И******, с управител С.С.. Същият бил доставен с два автомобила (бетоновоза) - Волво с 3 peг. № РР **** ВС и ДАФ с peг. № РР ***** АХ, управлявани от работници на фирмата- В. и Ю.. Още с пристигането и позиционирането на бетоновоза пред строежа в с. Я., на работниците им направило впечатление, че в непосредствена близост до бетоновоза се намирал въздушен електропровод под напрежение 20 kV, собственост и обслужван от „Електроразпределение Север“ АД - гр. Варна. Въпреки това излИ.ето на бетона приключило безпрепятствено и В. и Ю. се прИ.али в гр. И******, където разказали на началника си - Ц.Ц. за наличието на високо напрежение в близост до строежа.

На 19.06.2018 г. излИ.ето на бетон в строежа на св. М. С. продължило по гореописания начин. Сутринта, подс. Х. обяснил на работниците си - св. И.Б. и подс. Е.Ч. какво следва да извършат през деня, след което си тръгнал. Същият отново не бил подал заявка до „Електроразпределение Север“ АД за изключване на въздушния електропровод, намиращ се в непосредствена близост до строителния обект за врЕ.ето на извършване на СМР - полагане на бетон с бетонпомпа, въпреки което разпоредил на работниците извършването на дейността. Бетонът пак бил поръчан от подс. Х. чрез „Ерба - 15“ ООД от бетоновия център в гр.

И****** и бил доставен със същите бетоновози, управлявани отново от В. и Ю.. На строежа тогава работели само св. Б. и подс. Ч., като техническият ръководител подс. Х. отново го нямало.

Св. Р.Х. и св. С. били на гости на техни роднини в с. В. и не присъствали на обекта. Около 15:30 часа В. позиционирал бетоновоза на същото място - до строежа и под въздушния електропровод, след което започнал да управлява маркуча на бетонпомпата и подаването на бетона, а св.

И.Б. го държал и изливал бетона в кофража. До него бил подс. Е.Ч. за да му помага, ако се наложи. Този път обаче между електропровода и бетонпомпата възникнала волтова дъга, в резултат на което св. И.Б. бил поразен от електрически ток. Инцидентът станал за секунди и изведнъж. Св. Б. отхвръкнал леко и паднал по гръб на зЕ.ята, като си глътнал езика, а така също получил изгаряния. Подс. Е.Ч. веднага му извадил езика и го напръскал с вода, вследствие на което започнал да идва в съзнание. В. незабавно сигнализирал на ЕЕН 112 като екипа на Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ „Св. И. Рилски“ - гр. Разград пристигнал много бързо и веднага откарал пострадалия в болничното заведение.

На место отишъл и дежурен разследващ полицай при ОД на МВРРазград, който образувал ДП № 1873 ЗМ-314/2018г. по описа на РУ-Разград.