Решение № 2593 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2593 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330100704 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД от Г. П. В., ЕГН:**********, с адрес ******, чрез пълномощника ******. С. П., срещу Главна дирекция „Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма“ на МВР на РБ, БУЛСТАТ: 129011017, с адрес: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202, представлявана от ****** Н. Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1273,26 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 171,6 часа в периода 14.01.2022 г. - 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 140 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие, начиная от 14.01.2022г., до 31.12.2024 г., до завеждането на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 14.01.2025 г. до окончателното погасяване.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, чрез увеличаване размера на същия от 1247.53 лв. на 2724.81 лв., както и изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чрез увеличаване размера на същия от 140 лв. на 488.47 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът работел в системата на МВР от 1

2001 г., като към момента заемал длъжността „******“ в група „****** в сектор „******“ при ******. Съгласно нормата на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР той бил със статут на държавен служител. Предвид характера на заеманата длъжност, ищецът полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното време му се изчислявало сумарно, но часовете нощен труд не се преобразували в дневен и не му се изплащало възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, БТВ на служителите в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и това за извънреден труд по чл.

178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Относими по въпроса били още нормите на чл. 187 ал.

3, ал. 7 и ал. 10 от ЗМВР. За процесния период действали няколко Наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждали реда за организация и разпределение на работното време и неговото отчитане, отдих и почивки, като в някои от тях се предвиждало, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщали в дневни със съответен коефициент. Доколкото в Наредбите от 2016 г., 2020 г. и 2022 г. нямало такава изрична норма, субсидиарно се прилагала общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в чл. 9 на която се предвиждал коефициент от 1, 143 за превръщане на нощните часове в дневни. В специалните Наредби на МВР действала подобна норма от 2014 г., като там коефициентът бил 0,143. С промяната на нормата на чл. 187 ал. 1 и 4 от ЗМВ (в сила от 10.07.2020 г.) вече се предвиждал изрично коефициент 1, но по този начин се получавало законово неравенство с НСОРЗ, където коефициентът бил 1,143 и така служителите на МВР се поставяли в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители. По практиката на ЕС не се допускало подобно неравноправно третиране и в тази връзка изменената норма не следвало да се прилага, защото не се основавала на обективен и разумен критерий. В тази връзка, поради празнота в уредбата следвало да се прилага чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и нощният труд да се заплаща, като се приравнява към дневния, умножен с коефициент 1,143. За периода 14.01.2022 г.- 31.12.2024 г. ищецът изпълнявал дневни и нощни смени, съгласно утвърден месечен график при сумирано отчитане на работното време, като нощният труд се отчитал за период от три месеца. За процесния период на ищеца се дължала като главница сумата от 1273,26 лева (след изменението на иска 2724.81 лв.), за общо положените 171,60 часа извънреден труд при часова ставка от 7,42 лв. на час, ведно с лихва за забава в размер на 140 лева (след изменението на иска - 488.47 лв.), за периода от 26-то число на всяко тримесечие в периода 14.01.2022г., до 31.12.2024., до завеждането на иска, в който смисъл се моли за осъждане на ответника. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника със становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че за ищеца бил приложим само и единствено специалния ЗМВР, а не общите ЗДС, КТ и НСОРЗ. В ЗМВР изрично се уреждали допълнителните възнаграждения на тези държавни служители от системата на МВР, като статутът им бил различен от останалите държавни служители и за тях не се допускало преизчисляване на положения нощен труд с коефициент от 1,143, 2 което се предвиждало в НСОРЗ. Неоснователно било подобно препращане по аналогия, а и с измененията във връзка с чл. 187 от ЗМВР изрично вече бил предвиден коефициент 1. Счита, че приложение следвало да намерят специални норми на ЗМВР и свързаните с него Наредби. Моли за отхвърляне на иска, защото на ищеца било редовно изплащано дължимото му възнаграждение. Счита за изцяло неоснователна претенцията на ищеца поради това, че същият не бил работил извънредно, а посоченият от ищеца ред за преизчисляване на нощни часове в дневни бил неотносим за него. Сочи, че в случая изобщо не се касаело за полаган извънреден труд, а нощен такъв, положен в рамките на нормалната продължителност на раб. време и вече заплатен, поради което счита искането за преизчисляване с посочения коефициент за изцяло неоснователно. Моли се за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период от 14.01.2022 г. до 31.12.2024 г., ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност, а именно заемал е длъжността „******“ в група „****** в сектор „******“ при ****** при Главна дирекция „Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма“ на МВР на РБ. Не се спори и че организацията на работа на тази длъжност изисква полагане на дневни и нощни 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на всяко тримесечие.

В хода на съдебното дирене е изслушано заключение на вещото лице Б.

В., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като, пълно, обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. актуалната редакция на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, вкл. както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. При прилагането на увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, то според вещото лице отработените часове нощен труд за периода от 14.01.2022 г. до 31.12.2024 г. биха станали 1757,7 часа, вместо отчетените 1537 часа. Така на ищеца биха се полагали допълнително 2724,81 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 220,7 часа в периода от 14.01.2022 г. до 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 488,47 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 14.01.2022г., до 31.12.2024 г. Посочва се още от експерта, че на ищеца не е изплащан извънреден труд, получен при „приравняване“ на нощния труд в дневен. За процесния период от 14.01.2022 г. до 31.12.2024 г. броя на прослужените от ищеца часове без превръщането на нощните в дневни е общо 3

5287 часа. Нормочасовете за същият период са 4872 часа, като на ищеца за тази период е изплатен извънреден труд за 415 часа в размер на 5126,45 лв.

При това положение спорът между страните се заключава от правна страна върху това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл.

НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл.

187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.

Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – понастоящем това е Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г.

По спорния въпрос е налице и задължителна тълкувателна практика, приета с постановеното ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него 4 подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.