Решение № 515 от 29.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. П., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря Л.В.А. Д. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20251720100609 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Й.В. С. срещу „***“ АД.

Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу неговия наследодател – В. С. е издаден изпълнителен лист на 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2386/2017 г. по описа на Районен съд П. за суми в размер на 2060.33 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 371,48 лева законна лихва за забава в периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. и 98,64 лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 1023/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което са извършвани действия по изпълнение и последно на 26.06.2018 г. ответникът е възложил налагане на запор върху банковите сметки на В. С.. Останалите наследници на В. С. (без настоящия ищец) били предявили иск за оспорване правото на принудително изпълнение, който бил уважен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3846/2023 г. по описа на Районен съд П..

Твърди, че и.д. № 1023/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б. е висящо и се води срещу него.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че вземането по издадения изпълнителен лист на 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2386/2017 г. по описа на Районен съд П. е погасено по давност и срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение, в качеството ми на наследник на длъжника В. С. до размер от 1/3 от общото задължение съобразно квотата в наследството – 686,78 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 123,83 лева законна лихва за забава в периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. и 32,67 лева разноски

1

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание страните не се представляват.

Ответникът депозира писмено становище като признава иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца (в качеството му на наследник на част от дълга) в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало най – късно на 04.06.2017 г. – денят преди издаването на изпълнителен лист, поради липса на други обективни данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Единствено ищецът е признал, че действие, водещо до прекъсване на давността е извършено и на 26.06.2018г.

2

Установява се също, че В. С. е починал на *** г. като ищецът е негов наследник до размер на 1/3 идеална част съгласно приложеното удостоверение за наследници и приложимото право.

При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е започнала да тече при влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същата е пет годишна и е изтекла на 26.09.2023 г. съобразно признанието на неблагоприятния за ищеца факт, петгодишния давностен срок, увеличен с три месеца, в които давност не е текла съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

При извод за погасяване на вземането по давност след 26.09.2023 г. предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи. В тази насока е и становището на ответника, признал иска с молба в първо съдебно заседание.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 50,00 лева, като се присъди и адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400,00 лева.

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. Апелирал е и за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, но относимата съдебна практика на ВКС изисква признанието на иска да се направи с отговора на исковата молба, а такъв не е подаден.

Искът е признат с молба в първо съдебно заседание, но спазвайки стриктно постановките на ВКС, това изключва прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на Й.В. С., ЕГН **********, в качеството на наследник на В. С. за сумата от – 686,78 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 123,83 лева законна лихва за забава в периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. и 32,67 3 лева разноски, представляващи 1/3 от общото задължение, за което е издаден изпълнителен лист на 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2386/2017 г. по описа на Районен съд П. срещу В. С. поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ АД да заплати на Й.В. С. сумата от 450,00 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4