Решение № 18983 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18983 гр. *****, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110150976 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД срещу Д. Й. Н. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, район *******, ул. „**********“ № 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № *****.

Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 963,01 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 156,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г., сума в размер на 43,66 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,25 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 1

20.08.2024 г.

Ответникът Д. Й. Н., чрез назначения по делото особен представител адв. С. М., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно 2 която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено спрямо ответника първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

По делото е приложен Нотариален акт за покупко-родажба на недвижим имот № 36, том I , рег. № ****, дело № 22/2018 г., по силата на който Д. Й. Н. е придобил правото на собственост върху апартамент № 26, находящ се в гр. *****, ул.

„*********“ № 10 , вх. А, ет. 1. Приложено е по делото заявление-декларация, попълнено от ответника, за откриване на партида при ищцовото дружество по отношение на процесния имот.

Въз основа на горното се установява, че е налице облигационно правоотнощение с ответника, в качеството му на собственик на имота.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, 3 съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна енергия в сградата се извършва от дружеството „Д.“ ЕООД след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесното жилище дружеството за дялово разпределение е отчело уредите в имота за процесния период, като са попълвани документи за главен отчет, подписани от потребител. По данни на ФДР в имота е имало 2 бр. монтиран отоплителни тела и 2 бр. топлоразпределители, както и лира за отопление в банята, за която се начислява служебно топлинна енергия. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разход.

Отдава се енергия за сградна инсталация, изчислена на база 119 куб.м. за имота.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата от 1188,92 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.

С оглед спиране на изпълнението на Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, съдът приема за установен размера на вземанията съгласно изчисленията на вещото лице по реда на чл. 162 ГПК.

По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.

Предвид доказване на иска по основание, следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на част от дълга:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

В настоящия случай искът е предявен на 28.08.2024 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 28.08.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая 4 погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.07.20121 г. – 30.04.2023 г.