Протокол № 593 от 08.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 593 гр. Варна, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20263100900174 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът „ТРАТОН ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД, уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 31982 от 06.10.2026 г. от ищеца чрез адвокат Г. С., в която заявяват, че нямат възможност да се явяват в днешното съдебно заседание и не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

Ответникът П. Й. Д., уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат Ц. Л., преупълномощена от адвокат Н. П. и приета от съда отпреди.

Вещото лице А. Д. Т., редовно уведомена по телефона, явява се лично.

Вещото лице А. Х. В., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Адв. Л.: Запозната съм с молбата на ищеца. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 31054 от 28.09.2026 г. заключение по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. Л.: Да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Същото е със снета по делото самоличност.

В.л. Т.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

1

Адв. Л. към в.л. Т.: Установихте ли в счетоводните документи на ищеца тази възстановена сума от застрахователите, на която сте посочили точния размер да е била отчетена при формиране на претендирания от ищеца размер в настоящото производство?

В.л. Т.: Не.

Адв. Л. към в.л. Т.: Можете ли въз основа изследваната счетоводна документация да възпроизведете точно, по който ищецът първоначално е формирал сумата от 11 603,04 евро по т.4.4 от спогодбата?

В.л. Т.: Не, не мога да възпроизведа начина. Аз съм го описала и в заключението, че на практика направих много проби да установя как може да е била сметната тази сума. Не мога да го посоча категорично. Само предполагам, както съм изразила предположение, че тази сума представлява задължението след 17-ти април, което би следвало да бъде отписано като задължение към застрахователя и е прогнозно сметнато. Аз така смятам, но нямам изпратена справка от ищеца, която да показва как точно е сметната тази сума.

Адв. Л. към в.л. Т.: Правилно ли възприемаме, че при проверката в счетоводството сте установили несъответствие между стойностите на тримесечния ЮРИБОР, използвани от ищеца и официално публикуваните стойности при всички 7 проверени дати?

В.л. Т.: При изготвянето на допълнителното заключение отново прегледах клаузите на договорите и това, което е моето разбиране, е, че лихвените размери следва да се променят на други дати, а не на тези дати, на които те са изпратили уведомление и са посочили, че прилагат ЮРИБОР, тоест уведомленията са изпратени на определени дати, както съм посочила и в основното заключение. ЮРИБОР-ът е верен за тези дати на уведомленията, но според това, което чета в клаузите на договора, ЮРИБОР-ът следва да се променя на друга дата, а не на тази, на която е изпратено уведомлението и аз съм извадила стойностите на тези дати, които според мен следва да се вземат предвид, когато е трябвало. Тоест ЮРИБОР-ът, който е прилаган, е дни покъсно от датата, на която е следвало да се приложи.

Адв. Л. към в.л. Т.: Потвърждавате ли, че при използване на тези официални стойности на ЮРИБОР-а към датите, на които е следвало да бъде приложен, сборът от падежиралите вноски е бил със 109,46 евро по-нисък от този по представените от ищеца погасителни планове?

В.л. Т.: Потвърждавам това, което съм изчислила. Като се приложат стойностите на ЮРИБОР за датите, за които считам, че е следвало да бъде извършена промяна, се получава разлика в погасителните планове.

В.л. Т. на въпроси от съда: Разликата е разнопосочна по отношение на главница и на лихва, която се получава. При приложеното от ищеца погасената главница е по-малко, съответно лихвата е повече. Ако се приложат другите лихвени проценти, ще дойде наобратно и би следвало да се погаси 2 повече главница и по-малко лихва, но сумарно разликата между двете числа е 109,46 евро.

Адв. Л. към в.л. Т.: Които ищецът претендира, а всъщност стойностите показват, че точно това е сумата, с която е по-малка претенцията.

В.л. Т.: Ако тези стойности на ЮРИБОР-а следва да се приложат, то погасителният план би се изменил по този начин и трябва да се коригира, тоест главницата, която се дължи трябва да е повече, а лихвата по-малко.

Адв. Л. към в.л. Т.: Но в крайна сметка окончателният резултат е, че претендираната обща сума от 38 000 (беше по-исковата молба) би следвало да бъде намалена с разликата, която е от 109,46 евро. Правилно ли разбирам?

В.л. Т.: Според мен да. Падежиралите вноски трябва да ги намалим със 109,46 евро. В компонентите на дълга има падежирали вноски. Трябва да ги намалим със 109,46 сумарно.

Адв. Л. към в.л. Т.: Тоест сумарно би следвало, сумата, която се претендира да е по-ниска.

В.л. Т.: Да, със 109,46.

Адв. Л. към в.л. Т.: Може ли въз основа на счетоводните документи да се приеме, че размерът от 38 793,11 евро (исковата претенция) представлява единствено сбор от падежирали и неизпълнени към 28.03.2024 г. парични задължения? Това е свързано и с първата част на експертизата, където уточнявахме тези неща. Вие уточнихте една непадежирала сума в размер около 18 000 евро, поради което сега, след като правите и тези уточнения, че и в падежиралите вноски има неточности в математическите пресмятания, неправилното пприлагане на дати и проценти на ЮРИБОР, като заключение може ли да се твърди, че въз основа на всички счетоводни документи, които Вие сте изследвали, този претендиран размер над 38 000 евро от главницата представлява единствено сбор от падежирали и неизпълнени задължения?

В.л. Т.: Не си спомням в момента стойностите по първото заключение.

Там бяха изготвени варианти на дълга. Не мога в момента да кажа, защото числото в момента ми убягва. Това 38 000 евро по спогодбите ли беше?

Адв. Л.: 38 000 евро и надвишението над тази сума е исковата претенция.

В.л. Т.: В нея обаче е включен и финансовият резултат от сделката при последваща продажба на върнатите камиони, нали така?

Адв. Л.: По принцип компонентите са падежирали, непадежирали и отрицателната величина от пазарната продажба и всъщност въпросът ми беше, в исковата претенция има ли включени непадежирали вземания?

В.л. Т.: На практика има, защото към падежиралите и просрочени задължения е включена и тази разлика от последващата продажба на превозните средства.

3

Адв. Л. към в.л. Т.: И непадежирали. Вие сте ги изчислили.

В.л. Т.: Не, не мисля, че съм посочвала такова нещо – непадежирали задължения, защото непадежиралата главница е сторнирана. Тоест издадено е кредитно известие и непадежиралата главница на практика е извадена от общия дълг, но е добавена разликата между непадежиралата главница и прихода, който са получили от продажбата на камионите. Тъй като са получили по-малко за продажбата на камионите от непадежиралата главница, тази разлика е добавена към исковата претенция.

Адв. Л. към в.л. Т.: При положение че съдът приеме експертно определената пазарна стойност на влекачите, които са част от формиране на задълженията по настоящото производство и биха се изисквали допълнителни изчисления, може ли да посочите дали е необходимо изготвянето на допълнително заключение само за едно математическо изчисление?

В.л. Т.: Идеята е, че ще има нови стойности ли?

Адв. Л. към в.л. Т.: Ако се приемат нови стойности, може ли да приемете изчислението на едно математическо изчисление само върху тези стойности?

В.л. Т.: Разбира се, като има стойности, с които мога да смятам…но аз не съм се запознала с новото заключение на оценителната експертиза.

Адв. Л.: Нямам повече въпроси. Моля да бъде прието заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената от вещото лице справка-декларация, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 31054 от 28.09.2026 г., ведно със справка-декларация на вещото лице А. Т..

ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице А. Д. Т. в размер на 500 евро от внесения от ответника депозит.

(Издаден РКО по платежно нареждане от 21.07.2026 г.) СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 29246 от 14.09.2026 г. по допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. Л.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно-автотехническа и оценителна експертиза.

Същото е със снета по делото самоличност.

В. л. В.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

В.л. В. на въпроси от съда: Молбата, която съм представил с 4 допълнителната експертиза, е по отношение на техническите грешки в предходната експертиза. Описани са по точки крайните стойности, които се получават.

Адв. Л.: И които са взети предвид при допълнителната, така ли да приемаме?