Решение № 494 от 22.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Плевен, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430106211 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ива Шаламанова, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, т.1 от ЗЗД, както следва: 1/за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №2415047, е нищожен; 2/в условията на евентуалност, в случай че се приеме договорът за валиден, за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2415047/10,07,2021 г., сключен между страните, е нищожна поради неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП; 3/за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните като обезпечение на Договор за потребителски кредит №2415047/10,07,2021 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен поради неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП; 4/да се осъди на основание чл.55, т.1 от ЗЗД ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 86,00 лева, платена без основание.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищeца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №2415047/10,07,2021 г., по силата на който ищeца е получил от ответника сума в размер на 300,00 лева, която същия следвало да върне, заедно с лихва в размер на 5,00 лева за срок от 30 дни. Посочва се, че на основание чл.4, ал.1 от 1

Договора за потребителски кредит ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ договор за предоставяне на поръчителство. Въз основа на последния ищецът следвало да заплати на ответника сумата в размер на 86,00 лева. В исковата молба се излагат съображения, че както клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит №2415047/10,07,2021 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, така и сключения по повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, не е установен механизмът на изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в договора за потребителски кредит не съответства на реалния. Последното според ищеца представлява и нелоялна търговска практика и нарушава нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Посочва се, че със сключването на договора за поръчителство, на ищеца не е доставена реално извършена услуга, както и че ответните дружества представляват свързани лица. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В молба, депозирана преди последното с.з., проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. Прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците адв.възнаграждения.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция по отношение на ответника. Твърди се, че в деня на сключване на договора за кредит ищецът е върнал чистата стойност на главницата, като се е отказал от договора за кредит и е посочил, че е подал заявление погрешка. Посочва се, че договорът за поръчителство не е влязъл в сила и не е породил действие поради липса на предмет. Посочва се, че към момента на сключване на договора с „Ай тръст“ кредитът е бил вече погасен и не е имало кредит, който да бъде гарантиран от поръчител. Посочва се, че сумата от 86,00 лева не е събирана от ищеца. Възразява се, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора се явява нищожна поради неспазване на разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК, доколкото дължимата сума за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена в ГПР. Според ответника „Кредисимо“ сключването на договор за поръчителство е била предвидена в договора възможност, не и задължение на ищеца, доколкото при кандидатстване последният е можел да избере услуга „предоставяне на необезпечен кредит“. Излагат се доводи, че при сключването на договора за кредит, не е било ясно дали длъжникът ще сключи договор за поръчителство, поради което било невъзможно възнаграждението да бъде включено в ГПР.

Посочва се, че ищеца не е въведен в заблуждение, като на същия е представена цялата необходима информация за информирано решение за сключване на процесния договор.

Твърди се, че дори и договорът с „Ай тръст“ да е породил действие, сключването му не е било задължително. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на исковата молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Признава се, че между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство от 10,07,2021 г., 2 но същият не е влязъл в сила и не е породил действие поради липса на предмет. Ищецът имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора за предоставяне на поръчителство, като преди неговото сключване същият е имал възможност да избере услугата „необезпечен кредит“ или да представи декларация. Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита, поради което не следвало да се включва в ГПР. Сключването посочения договор представлявало единствено възможност, не и договорно задължение. Според ответника „Ай Тръст“ ЕООД сключеният договор няма характер на договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а на договор за поръчка, по който страна не е „Кредисимо“ ЕАД, поради което и не следва възнаграждението по него да се свързва с договора за потребителски кредит. Последният бил сключен преди сключване на договора за поръчителство, поради което и кредиторът бил в невъзможност да включи възнаграждението за поръчителство като разход по кредита.

Навеждат се доводи, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора за кредит в предвидения в ЗПК 14-дневен срок, в който случай не би се дължало и възнаграждение по договора за поръчителство, както е сторено. Посочва се, че ищеца не е въведен в заблуждение, като на същия е представена цялата необходима информация за информирано решение за сключване на процесния договор. Твърди се, че дори и договорът с „Ай тръст“ да беше породил действие, сключването му не е било задължително. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно е и се установява от представеното копие на Договор за потребителски кредит №2415047/10,07,2021 г., сключен между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и Приложение №1 към него, че по силата на това съглашение, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател, сума в размер на 300,00 лева – потребителски кредит с условие, с револвираща лихва, период на револвиране – 30 дни, с падеж – 08,08,2021 г. Лихвеният процент е бил определен на 20% за първата погасителна вноска, и на 40% за втора и следващи погасителни вноски. ГПР е опредеелн на 22,28% за първа погасителна вноска и 49,02% за втора и следващи погасителни вноски. Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.

По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки - поръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10,07,2021 г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя ***, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.

Според обективираното в чл.8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното 3 обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 86,00 лева до падежа – 08,08,2021 г., и в размзер на 89,50 лева за всеки нов период на револвиране. По делото не се установява сключване на договор за поръчителство между кредитора отв.“КРЕДИСИМО“ ЕАД и поръчителя - отв.“АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899.

От представената от „Кредисимо“ ЕАД справка /от дата 22,01,2024 г./, вх.№2033/22,01,2024 г., и заключението по допусната ССЕ се установява, че на 10,07,202 г. по сметка на „Кредисимо“ ЕАД е била заплатена от ищеца сума в размер на 300,00 лева, която е била осчетоводена за погасяване само на главницата в размер на 300,00 лева. От заключениео на ВЛ се установява също, че при включване изплащането на главница от 300,00 лева и лихва за срок от 30 дни, ГПР възлиза на 22,28%, а при включването и на посоченото в Приложение №1 към договора възнаграждение за предоставяне на поръчител в размер на 86,00 лева, ГПР възлиза в размер на 2410,97%. ВЛ посочва, че кредитът е отказан и е върнат в рамките на 30 минути. В с.з. ВЛ посочва изрично, че няма никакви данни сума в размер на 86,00 лева да е плащана от ищеца на отв.“Кредисимо“ ЕАД и съответно – от „Кредисимо“ ЕАД на „Ай тръст“ ЕООД.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 22,28% - формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и размерът му не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство /и приложение №1 към него/, сключен от ищеца-потребител с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, 4 което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.