Решение № 2735 от 11.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2132/2024
- Вид
- Решение № 2735
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2735 гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110202132 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Я. Р. Д., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-4332-030729 от 14.12.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството, както и липса на извършено нарушение.
Сочи се, че служебното прекратяване на регистрацията не е породило действие, а и жалбоподателят не бил уведомен за това. От друга страна Д. не бил водач на автомобила. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Заявява, че автомобилът е бил паркиран, поради което не е имало управление на МПС от страна на Д.. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритите съдебни 1 заседания. Постъпили са писмени бележки от юрк. Х.в, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискано адвокатско такова от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2023 г. в 18:32 часа, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил марка „***“, модел „*****“ с рег. № *******, собственост на жалбоподателя Я. Р. Д., който го придобил на 11.04.2023 г. с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, но в законоустановения двумесечен срок от придобиването не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.
На 19.09.2023 г., около 11:00 часа, лекият автомобил марка „***“, модел „*****“ с рег. № ******* бил паркиран в град София, пред служебния паркинг на Агенция Митници, в уличка между бул. „*******“ и ул. „***“. Автомобилът бил паркиран неправилно в зоната на пътен знак, който забранявал паркирането. Покрай мястото, където бил паркиран автомобилът, преминали свидетелите Х. С. и С. С. – служители в Общинска полиция, които видели неправилно паркирания автомобил. Свидетелите съставили фиш за констатираното неправилно паркиране в отсъствие на водача, след което направили справка с дежурната част на Общинска полиция, от където им казали, че автомобилът бил служебно дерегистриран. Бил изпратен по компетентност екип на 05 РУ-СДВР за съдействие. Дошли служители на 05 РУ-СДВР, сред които и свидетелят И. Н.. В това време свидетелят **** Д., който работел като охрана на паркинга на Агенция Митници, се обадил по телефона на жалбоподателя Я. Р. Д., за да му съобщи, че около автомобила му имало полицаи. Малко след това жалбоподателят Д. отишъл при полицаите.
Срещу жалбоподателя Я. Р. Д. бил съставен АУАН № 475855 от 19.09.2023 г., който му бил връчен на същата дата и той го подписал без възражения. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели при установяване на нарушението. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била образувана прокурорска преписка № 55527/2023 г. по описа на СРП. На 21.11.2023 г. бил 2 постановен отказ за образуване на наказателно производство по пр. пр. № 55527/2023 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка, дали да бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-4332-030729 от 14.12.2023 г., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. Н., **** Д., Х. С. и С. С., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелите Х. С. и С. С. са служителите на Общинска полиция, които са установили неправилно паркирания автомобил. Двамата подробно разказват как автомобилът бил паркиран в град София, пред служебния паркинг на Агенция Митници, в уличка между бул. „*******“ и ул. „***“ в зоната на пътен знак, който забранявал паркирането. Те съставили фиш за констатираното неправилно паркиране в отсъствие на водача, след което направили справка с дежурната част на Общинска полиция, от където им казали, че автомобилът бил служебно дерегистриран. Бил изпратен за съдействие екип на 05 РУ-СДВР, които съставили акт на собственика на автомобила заради липсата на надлежна регистрация. Двамата свидетели се подписали като свидетели по акта. Двамата са категорични, че когато са установили превозното средство, то не е било в движение и не е имало водач зад волана. Автомобилът е бил паркиран и в покой.
Свидетелят И. Н. е служителят от 05 РУ-СДВР, който е съставил акта на жалбоподателя Д.. Спомня си, че били извикани за съдействие от екип на Общинска полиция, заради дерегистрирано МПС. Този свидетел също видял автомобила паркиран и без водач зад волана.
Свидетелят **** Д. работел като охрана на паркинга на Агенция Митници, като в уличката пред самия паркинг бил паркиран автомобила на жалбоподателя Д.. Когато дошли органите на реда, свидетелят Д. се обадил по телефона на жалбоподателя Я. Д., за да му съобщи, че около автомобила му имало полицаи. Малко след това жалбоподателят Д. отишъл при полицаите. Този свидетел също е категоричен, че автомобилът на Д. бил паркиран, а самият жалбоподател бил на работа в сградата на Агенция Митници.
Показанията на четиримата свидетели са логични, последователни и непротИ.речиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те напълно се подкрепят и 3 от приложения по делото писмен доказателствен материал, а именно информацията от ОПП-СДВР във връзка със служебно прекратената регистрация на превозното средство на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, което е станало на 13.06.2023 г.
С оглед на изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната погоре фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно субект на нарушението може да бъде само водач на МПС, тоест лицето, което управлява автомобила, а не принципно собственикът. От друга страна изпълнителното деяние на нарушението се изразява в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, тоест и за да е налице съставомерно нарушение от обективна страна, то не е достатъчно превозното средство да не е регистрирано по надлежния ред, а наред с това е необходимо да е налице управление на такова превозно средство. В случая обаче и от доказателства по делото категорично се установи, че не е имало управление на процесното МПС лек автомобил марка „***“, модел „*****“ с рег. № *******, а същото е било паркирано без водач зад волана или други лица в автомобила. Съгласно константната практика на ВКС, управлението на МПС се изразява в боравене с уредите за управление на автомобила, в привеждането му в движение и промяна на положението му в пространството. В случая не е имало лице, което да борави с уредите за управление на автомобила, същият не е бил приведен в движение и не е имало промяна на положението му в пространството. Предвид на това липсва от обективна страна съставомерно изпълнително деяние по чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП, тъй като макар автомобилът да не е бил регистриран по надлежния ред, то не е имало водач, който да управлява моторното превозно средство и който да бъде наказан, а автомобилът е бил паркиран без хора в него. В тази връзка неправилно е определен и субектът на нарушението, тъй като такъв е само водачът на автомобила, а не принципно собственикът. В настоящия казус жалбоподателят Д. е собственик на автомобила и той се е явил след появата на полицаите, но същият няма качеството на водач на превозното средство, тъй като няма доказателства да е боравил с уредите за управление на автомобила, да го е привеждал в движение и да е променял положението му в пространството. Д. е бил на работа в Агенция Митници, а автомобилът е бил паркиран на улицата и той е отишъл след обаждане на свидетеля 4
Д.. В тази връзка жалбоподателят Д. нито е бил водач на превозното средство, нито е извършил изпълнителното деяние – управление на МПС.
След като по делото не се доказаха основни елементи от обективната страна на нарушението по чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП – не се доказа наказаното лице Д. да е било субект на нарушението (водач на автомобила), както и не се доказа да е било осъществено изпълнителното деяние – управление на МПС, то издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В писмените си бележки представителят на наказващия орган е направил възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 400 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Я. С. уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, като това е станало на 16.01.2024 г. Съдът намира, че не следва да се уважава възражението на юрисконсулта и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като бяха проведени три открити съдебни заседания, а защитникът се яви лично в две от тях (тези с даден ход), като преди това е изготвил и депозирал въззивната жалба. Освен това бяха разпитани четирима свидетели, в чиито разпити защитникът участва. От друга страна заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля дори двойно дължимото минимално такова по наредбата. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7877fe1f-a3ed-4979-bc8c-b18557b0115b