Решение № 254 от 18.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Казанлък, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510100147 по описа за 2023 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М. заявява, че за периода декември 2019 г. „*********" ООД е продал и доставил стоки на ответника, съгласно експедиционни бележки, приложени към настоящата искова молба.

Твърди, че за продадените и доставени стоки за процесния период „*********" ООД е издал на ответника следните фактури:

1. Фактура № *******/18.12.2019 г. на стойност 1717,80 лв. с вкл. ДДС по Експедиционна бележка № **********/14.12.2019 г. и Експедиционна бележка № **********/18.12.2019 г.;

2. Фактура № ***********/20.12.2019 г. на стойност 1717,80 лв. с вкл.

ДДС по Експедиционна бележка № **********/14.12.2019 г.;

Сочи, че доставките били извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от ответника и били приети без възражения.

Счита, че факта на извършване на доставките се удостоверява от наличието на експедиционни бележки, поради което не е налице правно основание, дължимите суми по издадените фактури от „*********" ООД да не бъдат заплатени от ответника. Фактурите са били приети от ответника без възражения и доколкото им е известно са заведени и в счетоводството му.

Същият е ползвал и право на данъчен кредит по тези фактури.

Твърди, че въпреки многобройните разговори, проведени между страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент дължимата сума не е изплатена и е дължима от „Русинов- Строй-82" ЕООД.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да 1 осъди „*********" ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: Община: М., с. Ш., п.к. **** да заплати на „*********" ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *********, следните суми:

1. Сумата 1 717,80 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура № 0*******/18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане.

2. Сумата 1183,18 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура № 0***********/20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане.

На основание чл.127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца:

Банка: ***” ЕАД, IBAN: ***********, BIC: ********. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника.

Предявен е иск с правно основание чл. 327 от ТЗ.

Преди първото по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение № 416 от 04.05.2023 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 04.05.2023 г., не изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждането на съда № 472 от 01.02.2023 г. и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства по делото не са събрани.

Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Представените с исковата молба писмени доказателства: Фактура № 0*******/18.12.2019 г.; Експедиционна бележка № **********/14.12.2019 г.;

Експедиционна бележка № **********/18.12.2019 г.; Фактура № 0***********/20.12.2019 г. и Експедиционна бележка № ********/20.12.2019 г. не са оспорени от ответника и доказват наличието на задължения на ответника за заплащане на цената по сключения договор за покупкопродажба.

2

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че в счетоводството на ищеца „*********" ООД", процесиите фактури са осчетоводени правилно и коректно, а именно: по дебита на счетоводна сметка 411 "Клиенти" по партидата на „*********" ЕООД. Процесиите фактури са заведени в Дневник за продажби по ЗДДС за месец декември 2019 г., респ. на ред 209 и ред 241 и участват при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС за отчетен период - декември 2019 година. В счетоводството на ответника „*********" ЕООД е осчетоводена единствено фактура № 0*******/18.12.2019 г. на обща стойност с ДДС 1717,80 лева. Същата фигурира в Дневника за покупки по ЗДДС за месец Февруари 2020 година на ред 5. Стойността на фактурата участва при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС и респ. по нея е използван данъчен кредит. Не е установено осчетоводяване на фактура № 0***********/20.12.2019 г. на обща стойност с ДДС 1183,18 лева в дневника за покупките по ЗДДС и респ. в счетоводните архиви на ответника.

В този смисъл стойността на фактурата не участва при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС и респ. не е използвана възможността за ползване на данъчен кредит по нея. В счетоводството на ищеца „*********" ООД", процесиите фактури са заведени в Дневник за продажби по ЗДДС за месец Декември 2019 г., респ. на ред 209 и ред 241 и участват при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС за отчетен период декември 2019 година. В счетоводството на ответника „*********" ЕООД фактура № 0*******/18.12.2019 г. на обща стойност с ДДС 1717,80 лева фигурира в Дневника за покупки по ЗДДС за месец февруари 2020 година на ред 5. Фактура № 0***********/20.12.2019 г. на обща стойност с ДДС 1183,18 лева не фигурира в дневника за покупките по ЗДДС и респ. в счетоводните архиви на ответника. По процесиите фактури - фактура № 0*******/18.12.2019 г. и фактура № 0***********/20.12.2019 г. няма извършени плащания, отразени в счетоводната система на „*********" ООД", в това число и частични.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 1244.05 лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: село Ш., община М., област С.З., представлявано от 3

С.И.Р. да заплати на „*********“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: град С.З., улица „***********, със съдебен адрес: град С.З., улица „*************, чрез адвокат Е. М., сумата от 1 717,80 лева с вкл.

ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура

№

0*******/18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до датата на окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: село Ш., община М., област С.З., представлявано от С.И.Р. да заплати на „*********“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: град С.З., улица „***********, със съдебен адрес: град С.З., улица „*************, чрез адвокат Е. М., сумата от 1 183,18 лева с вкл.

ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура

№

0***********/20.12.2019 г. г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до датата на окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: село Ш., община М., област С.З., представлявано от С.И.Р. да заплати на „*********“ ООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: град С.З., улица „***********, със съдебен адрес: град С.З., улица „*************, чрез адвокат Е. М., сумата от 1 244,05 лева, представляващи направени по делото разноски.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 127, ал. 4 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „********* ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: село Ш., община М., област С.З. по посочената от ищеца банкова сметка с IBAN: *************, BIC: ********, „Банка ***“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4