Решение № 297 от 29.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова в присъствието на прокурора Славена Костова като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601297 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 86/15.04.2022г. постановена по НОХД № 6524/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 10 н.с, е признал подсъдимата М. А. А. за виновна в това, че на 02.10.2020г. в гр. П. е отнела чужди движими вещи сумата от 150 лв., собственост на „***“ ЕООД от владението на М.К.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК я осъдил на наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, като е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което А. е била задържана по ЗМВР. Съдът е постановил веществените доказателства – сумата от 150 лв. да се предаде на дружеството „***“ ЕООД, а 2 бр. оптични дискове – да останат по делото до изтичане на срока на съхранението му. На основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати по сметка на РС Пловдив в полза на ВСС сумата от 130 лева, представляващи разноски, 1 направени в хода на съдебното производство.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. М. Б.

– защитник на подсъдимата, с която се иска отмяна на присъдата на Районния съд, като подсъдимата бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй като не е извършила престъпление, алтернативно – че стореното от нея е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Излагат се подробни съображения, че районният съд не е анализирал правилно доказателствата, а същите не установяват тя да е употребила сила, нито да е отнемала чужди по смисъла на закона вещи. Алтернативно, ако съдът прецени, че е извършено престъпление от подсъдимата, то съдът да й наложи административно наказание с преквалифициране на деянието по чл. 218б, ал.1 от НК, като се приеме, че извършеното съставлява кражба по смисъла на чл. 194, ал.3 от НК.

На последно място, защитникът излага доводи за несправедливост на наложеното наказание и ако въззивният съд сподели приетата в присъдата правна квалификация, апелира да намали определеното наказание.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като предлага първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Защитникът – адв. М. Б. поддъжа подадената въззивна жалба, като счита, че доказателствата не установяват подсъдимата да е употребила сила при вземането на парите, наред с това тези средства не са чужди за нея, тъй като са й били дължими от работодателя.

Подсъдимата поддържа становището на защитника си.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и протест, както и допълнението към същия, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба e процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

2

Подс. М. А. А. започнала работа във фирма „***“ ЕООД на 21.09.2020г. като продавач-консултант. Местоработата й бил щанд за парфюми, разположен в магазин *** в гр. П., на бул. „***“ №36. Собственик и управител на дружеството бил свид. Д.Д.А.. Подс. А. работела само няколко дни на обекта в магазин ***, след което трудовият й договор бил прекратен, считано от 01.10.2020г. При напускането й подсъдимата била уведомена по телефона от свид. А. – представител на дружеството, че ще й бъде изплатено възнаграждението в близките дни, след като бъдат изчислени парите, които са й дължими и подписване на документите във връзка с прекратяване на договора. От същата дата – 01.10.2020г. като продавач-консултант на същия щанд за парфюми била назначена свид. М.К.Д..

На 02.10.2020г. свид. Д. изпълнявала трудовите си задължения, когато около 16,00 часа подсъдимата А. посетила щанда за парфюми на фирмата.

Същата била взела решение да вземе парична сума от 150 лв. от касата на обекта, която сума считала, че й се дължи за изработеното от нея в периода на трудовия й договор. Подсъдимата информирала свид. Д. за намерението си да вземе посочената парична сума от касата на дружеството, която пък веднага се обадила на по телефона на свид. А. – неин пряк ръководител и я информирала за случващото се. Свид. А. изрично й разпоредила да не предоставя пари на подсъдимата, като настояла да разговаря лично с нея по телефона. Тогава свид. Д. предала телефона на подс. А., на която свид. А. категорично отказала предоставянето на парична сума от намиращите в касата на обекта пари. Независимо от това, подс. А. се насочила към шкаф на щанда за парфюми, за да вземе паричната сума и заобикалайки свид. Д. отворила шкафа, в който се намирали паричните суми и взела оттам сумата от 150 лв., след което отново се върнала на щанда. Свид. М. Д. се опитала да вземе от подсъдимата взетите от последната пари от шкафчето, като подс. А. от своя страна я блъснала леко и издърпала обратно банкнотите от ръцете на свид. Д., за да преодолее съпротивата й, след което се насочила към намиращия се в близост изход на обекта. Свид. Д. се опитала да я спре, като препречила пътя й, но подсъдимата я заобиколила и напуснала магазина с взетата от нея парична сума. Поведението на подс. А. било възприето и от свид. А. и К., които наблюдавали случващото се от камерите от офиса на фирмата в кв. С. в гр. Б.. Свид. К. подала сигнал на тел. 112, като малко покъсно подсъдимата била установена.

3

За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е посочил кои гласни, писмени доказателства и доказателствени средства и веществени доказателства е ползвал, като е анализирал по-обстойно показанията на свидетелите, посочвайки в кои части кредитира същите и поради какви причини, респективно – защо не приема за отразяващи действителната фактология друга част от показанията на свидетелите.

Коментирал е писмените и веществени доказателства /приобщените по делото дискове с видеозаписи и записи от тел. 112/, след което районният съд е приел, че от стореното от подсъдимата от правна страна покрива признаците на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК, за което е предадена на съд, което е извършила умишлено и й е наложил наказание.

Във въззивната жалба на защитника се акцентира на неправилното приложение на материалния закон от страна на първата инстанция, а алтернативно – и на явна несправедливост на наложеното наказание. Наред с това обаче се излагат съображения и за неправилна оценка на решаващия съд на събраните доказателства, както и на това, че доказателствата по делото не подкрепят изведената от него фактическа обстановка, а показанията на свидетелките очевидци - служители на дружеството „***“ ЕООД, не само противоречат на приобщения видеоматериал, но и са заинтересовани от изхода на делото, т.е. формулира се оплакване за нарушение на принципа на чл.107, ал.5 от НПК при аналитичната дейност на първата инстанция. Тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, ето защо, именно спазването на тези процесуални изисквания следва да бъдат проверени първо от настоящата инстанция.

Настоящият въззивен състав не открива съществени нарушения в процесуалната дейност на първата инстанция. Съдът е изложил установената от него фактическа обстановка, посочил е изрично кои доказателствени източници я подкрепят, защо кредитира същите и в кои части, както и защо не приема да кредитира част от показанията на свидетелите. Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната 4 дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. А.. Съдът е изложил съображения и касателно всеки един от елементите от обективна и субективна страна на престъпния състав, според приетата от него правна квалификация. Изложил е ясни съображения и от светлината на кои обстоятелства е приел да определи наказанието на подсъдимата по реда на чл.

55 от НК, както и защо не приема за основателни наведените пред него от защитника в пледоарията съображения за неприложимост нормата на чл. 9, ал.2 от НК и института на чл. 218б от НК.

Фактът на вземането на паричните средства от страна на подсъдимата от щанда, стопанисван от дружеството, на процесната дата и място и техния размер, не се спорят от страните. Правилно в тази насока районният съд е приел да кредитира показанията на свид. Д., А., М. и на свид. А., включително по отношение на предаването на същата сума от подсъдимата след установяването й в хода на ДП с протокол за доброволно предаване.

Коментираното писмено доказателство също установява последния факт.

Коректна е оценката на долната инстанция, че в тази част показанията на свидетелите и относимите писмени доказателства са непротиворечиви.

Подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения. И настоящият състав няма основание да постави под съмнение събраните доказателства касателно изложените обстоятелства, включително авторството на деянието, изводимо и от показанията на свид. А., като доказателствата в тази насока напълно си кореспондират.

Районният съд е обърнал особено внимание на показанията на свидетелите Д., А. и К., дадени пред съдебния състав и приобщените от досъдебното производство, като ги е съпоставил и с приобщения по делото видеозапис от охранителните камери в обекта. Права е защитата във въззивната жалба, че активни действия от страна на подсъдимата по сломяване на съпротивата на свид. Д. преди вземането на парите от шкафа, не се установява от видеозаписа. Следва да се посочи също така, че до този извод е стигнал и районният съд, като е подложил на сериозен анализ показанията на свидетелката, дадени пред съда и на досъдебното производство. И настоящият състав приема, че от страна на А. е имало само един акт на физическа принуда спрямо свид. Д., но той е бил след вземане на парите от шкафа, както конкретизира самата тя пред съда, след прочитане на 5 показанията й – „взех парите, които русата жена беше успяла да вземе от шкафчето … въпросната жена, използвайки сила, ме блъсна с ръце и изтръгна парите от моите ръце…“ /л.18-гръб от ДП/ и „…тя леко ме бутна и тръгна да бяга.“, „имаше момент, в който взех парите, след което госпожата ме избута и ги взе обратно, точно тогава тя ме бутна“ /пред РС/. Доказателства в по-ранен момент това да се е случило, не се откриват. И пред съда свидетелката си спомня само един акт на съприкосновение между двете. Констатираното съвсем точно от районния съд несъответствие в показанията на свидетелката от досъдебното производство и пред съда, не води до дискредитиране на показанията на свид. Д. изцяло. В кредитираните им от първата инстанция част те се подкрепят от видеозаписа, а така също и от показанията на свид. М., пред когото свид. Д. разказала какво точно се е случило. В показанията на свидетелките А. и К. /приобщени от ДП по съответния процесуален ред/ също се говори за избутване от страна на подсъдимата спрямо свид. Д. и макар да има разминаване в казаното от тях кога това е станало, приобщеният видеозапис не оставя място за съмнение относно момента, както правилно е приел и районният съд. Следва да се има предвид и факта, че свид. Д. е била разпитана на ДП часове след случилото се, когато стресът от поведението на подсъдимата за нея е бил много силен /“Аз бях в шок“ – пред РС/, като показателно е желанието й да не работи повече на обекта – виж показанията й пред съда.