Решение № 329 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502757 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от В. Д. С., ЕГН ********** против Решение №1975/25.04.2025г., постановено по гр.д.№2394 от 2024г. по описа на Районен съдПловдив, XIV гр.състав, в частта му, с която е признато за установено, че жалбоподателката дължи на Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.

Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя П. В. В. сумата от 676,81(шестстотин седемдесет и шест лева и 81 ст.) лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.10.2023 г. – датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14308/2023 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр.с. до окончателното й изплащане.

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение. Сочи, че с приетите от общото събрание решения от 20.03.2018г. не се определял точният размер на дължимите вноски от етажния собственик, поради което и решенията на ОС нямали обвързваща сила, не били годни за изпълнение.

Освен това в случая за Етажната собственост не възникнало право на иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът разполагал с друг иск, с който може да се защити.

Първоинстанционното решение било постановено в противоречие с практиката на СЕС, като се сочат конкретни актове на Съда на Европейския съюз. Общото събрание следвало да определи точния размер на дължимите вноски, което не било сторено. Не било в правомощията на Управителния съвет на ЕС да определя размера на вноските.

Допуснатата по делото експертиза била изготвена въз основа на частни документи, които не били обвързващи за съда. Освен това, съдът не оценил приетото заключение заедно с останалия събран по делото доказателствен материал. Не били представени 1 решения на ОС за одобрение на разхода за почистване за периода 02.2021г.- 12.2021г., както и за периода 07.2023г.-09.2023г. Районният съд игнорирал възражението на жалбоподателя, касаещо съдържанието на решенията на ОС на ЕС. Излагат се твърдения, че решенията на ОС били стабилизирани, но с това съдържание били негодни за изпълнение. Неправилно била присъдена и законна лихва за забава. Излагат се подробни съображения за допуснато нарушение на първоинстанционния съд, тъй като липсвало произнасяне относно съществуването на дискриминация към дъщерята на жалбоподателката. Искането е за отмяна на атакуваното съдебно решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.

Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя П. В. В., чрез адвокат З., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от същата жалбоподателката против Определение №9322/18.07.2025г., постановено по гр.д.№2394/2024г. по описа на Районен съдПловдив, XIV гр.състав, с което е оставена без уважение молба с вх.

№66797/13.06.2025г., с която В. Д. С. е поискала да се измени постановеното по делото Решение №1975/25.04.2025г. в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца. Излагат се съображения, че съдът не изложил мотиви за критериите при определяне на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че представените договори за правна помощ не могли да служат като разписка за плащане. Липсвали доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното счита, че не следвало да се уважава искането на ищеца за присъждане на разноски.

В срок не е постъпил отговор на частната жалба от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя П. В.

В..

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в оспорената част. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК – производството е образувано по подадена в срока по чл. 415 ГПК искова молба за установяване вземането на ищеца по Заповед № 6780/03.10.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 14308/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII 2 граждански състав, след постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника.

По делото не е предявен иск за дискриминация, поради което такъв не е разгледан.

Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 38 ал.2 ЗУЕС, чл. 51 ал. 1 ЗУЕС и чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС. От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.дело № 14308/2023 г. по описа на ПдРС е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за заплащане на сумата от общо 686,70 лв., главница представляваща сбор от месечни вноски по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за поддържане на общите части на сградата за периода от м. февруари2021 г. – м. септември 2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното погасяване. Заявлението е уважено изцяло и е издадена за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14308/2023 г. по описа на ПдРС, която е била връчена на длъжника, който е възразил, че не дължи сумата по така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК. Поради това е образувано исково производство по подадена в срока по чл. 415 от ГПК иск за установяване на дължимостта на сумата, предмет на така издадената заповед за изпълнение. Страните по делото не спорят, а и това се установява от приложения по делото нотариален акт №187 от 02.03.1994 г., че ответницата е съсобственик на самостоятелен обект – ап. 43 в сграда, находяща се в гр. Пловдив, бул. ***, Не се оспорва и посочения брой лица, които са обитавали апартамента за процесния периодтрима, а от месец септември 2023 г.- двама.

От приложените към делото писмени доказателства - протоколи от общи събрания на етажната собственост и съдебни решения, се установява, че с решение на ОС на ЕС от 20.03.2018 г. са одобрени действията на Управителния съвет за събиране на месечните вноски по чл. 51 от ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., като също така е взето и ново решение, с което е определен начина на формиране на размера на месечните вноски – извършените разходи за предходния месец за управление на етажната собственост се разделят на броя на обитателите, съгласно чл.

51 от ЗУЕС, като полученото число е размера на вноската за следващия месец, приет е начина за уведомяване за месечния размер на вноската – чрез публикуване на портиерната на отчет за направените разходи и броя на живущите и домашните любимци, изготвени от касиера и заверени от членовете на УС, както и срока за внасяне на месечната вноска – до 14 число на текущия месец. Прието е решение 10 % от събраните суми за наем на всички помещения да се заделят във Фонд „Ремонт“.

Прието е решение за събиране на възстановяваща вноска, чийто размер се получава като извършените разходи за предходния месец се разделя на броя на хората за същия месец, като получения размер е вноската за следващия месец. Взето е решение за възлагане на Управителния съвет на ЕС да събира месечните вноски за управление и поддръжка на общите части по съдебен ред.

С Решение № 615/18.04.2012 г., постановено по гр.д. №252/2012 г. по описа на ПдОС дъщерята на ответницата- Р.Т.И. е поставена под пълно запрещение. Видно от удостоверение за наследници изх. № 1100-476 от 18.07.2024 г. дъщерята на ответницата е починала на 18.09.2023 г.

В разглеждания казус се касая за правен спор досежно вземане възникнало в полза на Етажната собственост, във връзка с управлението на общите части. Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват 3 правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

По съществото на спора, с оглед направените възражения от страните, следва да се съобрази, че за основателността на иска за установяване дължимост на процесните вземания е необходимо ищецът да докаже по категоричен начин, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в ЕС, че е взето решение на Общото събрание на ЕС за заплащане на разходи за поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8 ЗУЕС, за които факти не се спори по делото, както и размерът на дължимите вноски и периода, за който се отнасят. Ответникът следва да докаже своите възражения правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи.

Общото събрание е орган на управление на ЕС, като според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.

След влизане в сила на решението на общото събрание, същото подлежи на изпълнение и в настоящото производство е недопустимо оспорването му.

Неоснователно е оспорването на решението на ОС от страна на въззивника.

Настоящият съдебен състав приема, че протокола от общото събрание, начина на съставянето му и съдържанието му не могат да бъдат преразглеждани в настоящото производство, след влизане в сила на решението на общото събрание на етажните собственици. В случай че ответникът е имал възражения относно начина на провеждане на ОС на ЕС, изготвяне на протокола и законосъобразността на взетото решение за възстановяване на разходите за поддръжка и управление на ЕС, е следвало да поиска отмяна на решението в определените от закона срокове, по съдебен ред, в производство по чл. 40 ЗУЕС, където да се разгледат тези възражения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола от ОС, удостоверяване на съдържанието му от изрично посочени в закона лица, определения начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи. След изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС, който е преклузивен, заинтересованите собственици губят възможността да оспорят решенията, взети от ОС.

Протоколът се стабилизира и има обвързваща доказателствена сила за етажните собственици, третите лица и съда. Следователно, след влизане в сила на решението на ОС на ЕС, то обвързва ответника.

Съдебната практика приема, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава 4 решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.