Определение № 1478 от 12.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1478 гр. Стара Загора, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500811 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Е.Ф.К.“ ЕООД, гр.С.З., представлявано от Е.Д., чрез адв. И. Л., против разпореждане № 6666 от 07.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2854/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Н. М., защото не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 изр. 1 и ал.3, във вр. чл.

127, ал. 1, т.4 ГПК и заявителят не е отстранил изцяло тези му нередовности в дадения му 3 – дневен срок от съобщението.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането и претендира отмяната му и постановяването на ново, по съществото на въпроса. Претендира разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Е.Ф.К.“ ЕООД гр.В., адв. И. Л., срещу длъжника Р. Н. М., с настоящ адрес: с.

П.м., ***, „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лице ЕООД гр.С., в качеството на длъжници по Договор за електронни съобщителни услуги от 28.09.2019г. за сумата от 26.99 лв. главница, лихва в размер на 0.81лв. за периода от 26.11.2019 година до 12.03.2020 година, лихва в размер на 8.42 лв., за периода 14.05.2020 година до 09.06.2023г. и за сумата от 26.99 лв. главница, лихва в размер на 0.58лв. за периода от 26.11.2019 година до 12.03.2020 година, лихва в размер на 8.42 лв., за периода 14.05.2020 година до 09.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, Посочено е, че на 05.01.2023г. кредиторът „Е.Ф.К.“ ЕООД е закупил 1 от „Иновативни финанси ООД с договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към Р. Н. М.. Посочено е, че длъжникът е уведомен с уведомление за цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД. На 17.01.2023г. между „Е.Ф.К.“ ЕООД и „Фонд за гарантиране на вземанията на физическите лица“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който кредитора е приел поемателя като съдлъжник.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението като е приел, че кредиторът – заявител не е отстранил изцяло нередовностите в заявлението в дадения му 3 – дневен срок от съобщението.

Не е посочил на кои дати длъжникът е получил уведомленията за твърдените цесии, нито е представил доказателства за получаването им от него преди подаване на заявлението, нито е представил приложението към договора за цесия, в което са посочени цедираните вземания.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма задължение да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това.

Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително.

Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на 2 хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

В настоящото производство, частният жалбоподател няма право на разноски, тъй като производството е едностранно.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6666 от 07.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2854/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Е.Ф.К.“ ЕООД, гр.С.З., представлявано от Е.Д., ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3