Решение № 434 от 18.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Велико Търново, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500828 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба от О. И. С., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Ивелина Цанкова, район на действие ОС Велико Търново, постановен по изп.дело № 619/2025 г. и обективиран в постановление от 14.07.2025г., с което е отказано вдигане на запори върху банковите сметки на длъжника.

В жалбата се поддържа, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и се иска отмяната му.

Излагат се съображения, че длъжникът е погасил изцяло падежиралите вноски за издръжка, вкл. стари такива и начислени лихви и разноски, заплаща доброволно и в срок текущите такива и дори е надплтил сума в размер на едно месечно плащане. Счита, че наложените запори обезпечават само бъдещи и то хипотетични вземанния, поради което се явяват незаконосъобразна и прекомерна принуда и отказът на ЧСИ да прекрати производството е незаконосъобразен. В допълнителна жалба излага, че е наложена и възбрана върху единствения жилищен имот, несеквестируем на длъжника, което наред със запор на празни банкови сметки прави принудата прекомерна, създава пречки за длъжника да извършва ежедневни плащания и получава евентуални бъдещи несеквестируеми доходи, като засилена принудата спрямо длъжника, без такава да е изобщо необходима.

Взискателят по изп.дело – И. И. С., малолетна, чрез своя баща и законен представител И. К.

С., представляван от адв. Нина Илиева ВТАК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че се касае за заплащане на издръжка от страна на длъжника, която е текуща и не е прекратена, съответно задължението не е погасено към настоящия момент, тъй като детето е малолетно и не е настъпила друга причина за прекратяването на издръжката.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните 1 действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнителното дело № 20258960400619/2025г. е образувано на 18.09.2025г. срещу длъжника О. И. С., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист №911/15.09.2025г. на ГОРС по гр. дело №2058/2024г. по описа на ГОРС. По силата на същия длъжникът е осъден да заплаща на малолетното дете Ивета И.ва С. месечна издръжка за в бъдеще в размер на 300 лева, считано от 21.02.2025г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане.

В съдебния акт не е уточнен падеж на месечните плащания, нито конкретен начин на изпълнение, поради което важат общите правила.

ЧСИ с образуването е разпоредил да се изпрати съобщение до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. ПДИ е връчена на длъжника на 07.10.2025г. Със запорни съобщения от 25.09.2025г. е наложен запор върху установените банкови сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Прокредитбанк България“ ЕАД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и „Централна Кооперативна Банка“ АД. На 06.10.2025г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Славянска“ № 17, вх. Б, ет. 1, ап. 2.

На 13.10.2025г. с писмена молба длъжникът е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, а с такава от 24.10.2025г. - да бъдат вдигнати наложените запори върху банкови сметки, на което с Постановление от 04.11.2025г. съдебният изпълнител е отказал.

Следват няколко идентични по съдържание на искания молби: На 08.06.2026г. с молба с вх.

№ 008843 длъжникът моли да бъдат вдигнати наложените запори върху банковите й сметки, по което взискателят изразява изрично несъгласие и на 12.06.2026г. ЧСИ уведомява длъжника, че такова нейно искане вече е било отхвърлено с Постановление от 04.11.2025г., че отново няма съгласие на взискателя и молбата й отново не е уважена. При оспорване на действията на ЧСИ пред КЧСИ не са открити нарушения от тяхна компетентност.

Междувременно на 22.06.2026г. в кантората на ЧСИ Ивелина Цанкова е постъпила жалба с вх. № 009625/22.06.2026г., подадена от О. И. С., ЕГН **********, срещу Съобщение с изх.

№ 005425/12.06.2026г.

След оставянето без движение и последващата размяна, на 21.07.2026г. е постъпило допълнение от длъжника, също разменено с взискателя.

На 26.06.2026г. О. С. отново с писмена молба моли да бъде вдигната възбраната върху недвижим имот, а на 07.07.2026г. - да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки.

С обжалваното Постановление от 14.07.2026г. ЧСИ отхвърля двете нови молби. На 05.08.2026г. е постъпва жалба с вх. № 011849/05.08.2026г., администрирана ведно с предходната, поради идентичност.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата по чл.435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.

Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрана). Жабоподателят е заплатил дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Съгласно приетото по т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество и съдът е длъжен да се произнесе единствено секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Същото се отнася и за отказа на съдебния изпълнител да отмени запор 2 или възбрана.

След като бе установено, че всички вземания извън текущото за издръжка са били погасени в хода на изпълнителния процес, то за обезпечаване бъдещото изпълнение на задължението за месечна издръжка са налице няколко запора на банкови сметки /всички установени/ и възбрана върху един жилищен имот. Спори се и това да е несъразмерно на изпълняемото право, което обаче не е сред допустимите основания за обжалване отказ на ЧСИ вдигне запор. Такива са изплащане на цялото задължение (главница, лихви и такси) или ако запорът/възбраната засяга доходи или вещи, които са защитени от закона срещу принудително изпълнение. Тъй като се касае за вземане за текуща издръжка, първата хипотеза не е приложима. По отношение на секвестируемоста - по сметките, по които са приети запори, няма налични парични суми, а при постъпване на такива са налице правила за несеквестируемост, при нарушаването на които ще има основание да оспорване действията на ЧСИ, но не е такова самото наличие на запор. По отношение на възбрана на единственото жилище - несеквестируемостта отпада при вземания за издръжка, каквото е настоящото, поради което и това оплакване в жалбата е неоснователно. Съдът констатира, че ЧСИ е наложило запорите до размер на вземанията, посочени в ПДИ – 2100 лева издръжка за минал период, лихви, такси и разноски, които не се спори, че са погасени и след плащането не са коригирани сумите, за които са наложени запорите и възбраната, но съдът не може да осъществява контрол върху тази дейност на ЧСИ.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О. И. С., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Ивелина Цанкова, район на действие ОС Велико Търново, постановен по изп.дело № 619/2025 г. и обективиран в Съобщение с изх. № 005425/12.06.2026г.и Постановление от 14.07.2026г., с които е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело и вдигане на наложените запори и възбрана на имущество на длъжника.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3