Решение № 559 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, против Ж. Г. Ж. ЕГН: **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1268,57 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, битова гореща вода и отдадена от сградната инсталация за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г., както и сумата от 137,07 лева – обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г. – 24.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считаното от дата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 743/26.01.2024г. по ч.гр.д. № 1404/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в **, като задълженията на същия за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. възлизат в размер на 1268,57 лева стойност на разпределена топлинна енергия, битова гореща вода и отдадена от сградната инсталация, към което се дължи обезщетение за забава в размер на 137,07 лева за периода 04.01.2023 г. – 04.01.2024 г. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание по делото, ответникът признава предявените искове. Моли за разсрочване на изпълнението.

Ищецът моли за постановяване на решение, съобразно направеното признание, като не възразява за разсрочване на изпълнението.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско съС.ие - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл.

339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

На основание чл. 241 ГПК следва да бъде разсрочено изпълнението на съдебното решение, като изпълнението на решението следва да се разсрочи на десет равни месечни вноски – сбора от главница, мораторна лихва и разноските по делото, с падеж на всяка една вноска – първо число от месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно 2 посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 175 лева за исковото производство, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които за исковото производство: 75 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 78, 11 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.

Г. Ж. ЕГН: ********** дължи на „ЕВН България топлофикация“ ЕАД, ЕИК:

115016602 сумата от 1268,57 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, битова гореща вода и отдадена от сградната инсталация за топлоснабден имот, находящ се в **за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г., както и сумата от 137,07 лева – обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г.

– 24.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считаното от дата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 743/26.01.2024г. по ч.гр.д. № 1404/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. Г. Ж. ЕГН: ********** да заплати на ЕВН България топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602 сумата от общо 253, 11 лева /двеста петдесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 175 лева – съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и 78, 11 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1404/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на решението десет равни месечни вноски – сбора от главница, мораторна лихва и разноските по делото, с падеж на всяка една вноска – първо число от месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4