Решение № 504 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110169526 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. вр. чл. 25, ал. 1 ЗАдв.

Предявен е от В. Д. З., ЕГН ********** срещу М. Й. Н., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 ЗАдв. за признаване на установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за сума в размер 4 256 лева, представляваща възнаграждение за положения от адвоката труд при липса на договор между адвоката и клиента, определено с Решение № 2649 от 17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет за посочените в това решение, осъществени от него адвокатски услуги във връзка с наследствени права на ответницата, възникнали след смъртта на майка й - Г.М.В., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2024 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4914 по описа за 2024 г. на СРС, 119 състав. След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4 256 лв., определено на основание чл. 36 ал. 3 ЗАдв. с Решение № 2649/17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет за посочените в това решение осъществени от него правни и фактически действия за оказана правна помощ и съдействие на ответницата във връзка с наследствените й права, възникнали след смъртта на майка й – Г.М.В., при липса на договор между страните.

Излага, че на 24.09.2020 г., с изготвено от него пълномощно с рег. № 10044 на нотариус с рег. № 065 на НК, бил упълномощен от ответника Н. да 1 предприеме от нейно име всички необходими правни, административни и други действия във връзка с наследствените й права от майка й – Г.М.В.. Сочи, че първоначално предприел действия по установяването на имоти, находящи се на територията на община А. и евентуалния кръг на лицата съсобственици, поради това, че ответникът Н. му предоставила оскъдна устна информация, че нейната майка е наследник по майчина линия на Й.Д.Т., преместил се да живее в този град, където и сключил брак с втора съпруга. Излага, че на 14.05.2021 г. се снабдил с удостоверение за наследници от район „О.К. на името на бабата на ответницата – В.Й.В., по бащина фамилия „Т.”. От допълнителната информация в картона й за гражданско състояние било установено, че нейният баща е Й.Д.Т. и същият е починал в гр. С.. Поради това, че неговият картон за гражданско състояние се намирал в гр. А., където бил живял продължително време, от Район „***” му било указано, че удостоверение за неговите наследници следва да се издаде оттам. След проведени многократни телефонни разговори със служители в отдел „Гражданско състояние” в Община А., на 12.10.2021 г. получил изпратени до него с препоръчана пратка на неговия адрес с писмо с изх. № 94-В458/1//19.10.21 г., по попълнено чрез него искане от името на М. Н. с вх.№ 2000-5526/13.09.2021 г., заедно със заплатена от него такса, два броя удостоверения за наследници освен на името на Й.Д.Т., така и на неговата втора съпруга – Р.Й. Т., в които удостоверения фигурирали като наследници, както ответника Н., така и нейната майка – Г.М.В.. Излага, че осъществил контакт с адвокат Ч.Х., член на Пловдивската адвокатска колегия, който с оглед пестене на време, след проведени многократни телефонни разговори, по поръчка и указания на ищеца и след като му предоставил вече получената информация и документи, поел ангажимент да му съдейства и да изпълни поставената му поръчка. Същият направил съответните поименни справки в Службата по вписвания при PC А., като пътувал на два пъти с личния си автомобил до гр. А.. Вследствие на получената нова информация ищецът се снабдил с преписи от 2 бр. констативни нотариални актове, издадени на 02.05.1995 г. и 08.05.1995 г. за възстановени имоти по ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Х. Т. и Й.Д.Т., както и с 2 бр. Решения на ПК, послужили като основания за издаването на нотариалните актове. По негово заявление с вх. № РД-12-05285/26.10.2021 г. до ОСЗ - А., изпратено с препоръчана пратка, поискал да му бъдат издадени заверени преписи от всички решения на ПК-А. с отбелязване, че същите са влезли в законна сила. С изпратено на 01.11.2021 г. електронно писмо бил уведомен от ОСЗ-А., че за да стане това следва да им изпрати документ за заплатена такса по сметка на Областна дирекция „Земеделие” гр.

Пловдив в размер на 5,50 лв. След изпращане отново с препоръчано писмо на разписката със заплатената от него такса, на 18.11.2021 г. с препоръчано писмо получил 3 бр. решения, заверени като преписи на 08.11.2021 г. От тях се установило, че в издадения констативен нотариален акт на името на Р. Т. фигурира само един имот, а с решението на ПК били възстановени общо 2 имота- вторият по параграф 4 с площ от 1.500 дка. Също така в констативния нотариален акт на името на Й.Т. бил посочен само един имот от 700 кв.м., а в изпратеното решение на ПК фигурирал вече друг имот с площ 0.024 дка.

2

Поради пълното разминаване на посоченото в тези решения на ПК и информацията, съдържаща се в цитираното по-горе електронно писмо и найвече, че на Й.Т. са възстановени с план за земеразделяне още общо 4 бр. имоти съгл. същото това Решение №00702/15.01.1999 г., поискал от началника на службата да му бъде изпратено първоначалното решение на ПК с четирите имота. В телефонен разговор това му било отказано, тъй като имотите били регистрирани като собственост на трети лица, с последващи датата на издаването на решението документи. Поради този изричен отказ подал до Министъра на земеделието, храните и горите „Жалба” с вх. рег. индекс-942596/22.11.2021 г., като поискал в качеството му на висшестоящ административен орган да провери изнесените факти и да разпореди ОСЗ - гр.

А. да му издаде исканото решение. С писмо № 94-2596/14.01.2022 г. бил уведомен за резултата от извършената проверка, като му било указано, че може да получи поисканото от него решение от ОСЗ-А.. След заплатена от него такса, изпратена с препоръчано писмо до тази служба, с тяхна препоръчана пратка от 28.01.2022 г. получил заверен препис от исканото решение, с отбелязване, че е влязло в сила към 09.12.1999 г. На 18.02.2022 г. се снабдил с 6 бр. скици на тези имоти от АГКК- КАИС и 2 бр. справки по електронната партида на два от имотите, в които били посочени както имената на „новите” собственици , така и нотариалните им актове за „собственост”. В първите дни на м. март 2022 г. на свои разноски с личния си л.а. отишъл до Служба по вписванията, гр. А., откъдето се снабдил с копия от 5 бр. нотариални актове, описани в цитираните кадастрални скици. Последната седмица на м. септември 2022 г. на свои разноски отишъл с личния си л.а. до гр. А. и след извършените на място справки в Служба по вписванията, гр. А. и подадена от него молба в края на м. ноември 2022 г. се снабдил с 1 бр. искова молба и 2 бр. нот. актове. От тях било установено, че С.Т. е притежавала апартамент, но го е продала на трето лице на 14.11.1996 г., като е живяла в него до 12.12.2002 г. съгл. запазено пожизнено право на ползване. Изложеното налагало да се заведат съответните съдебни производства срещу настоящите нови „собственици” за обявяване недействителността на извършените разпоредителни сделки, така и за оборване на основанието, че два от земеделските имоти са придобити „по давност”. Тъй като това било свързано с допълнителни разходи и време, информирал ответника за всичко установено от него и какви по нататъшни правни действия следва да се предприемат. По нейно настояване тези въпроси били оставени за разрешаване на по-късен етап, вкл. и поради липса на средства от нейна страна, които да отдели за това.

Излага, че към този момент цялото им внимание било ангажирано с водените две съдебни производства за делба с други роднини на ответника, вкл. и напредналите преговори за сключване на споразумение по едното - гр. д. № 40897/2021г. по описа на 145 с-в на СPC. По това дело на 26.01.2023 г. с Нотариален акт била извършена замяна на съответните на всяка от страните идеални части на два, от общо трите процесии имота по това дело. Във връзка с реализираното споразумение, на ответника била преведена за уравнение на дела й значителна сума в брой. Излага, че при наличие вече и на материални възможности, изрично поставил въпроса на ответника да му заплати 3 адвокатско възнаграждение за положения до този момент адвокатски труд във връзка с наследството на майка й, установено на територията на Община А..

Ответникът Н. отказала да заплати каквито и да е други адвокатски възнаграждения, с изключение на заплатеното от нея вече на 30.01.2023 г. и 07.02.2023 г. възнаграждение по гр. д. № 40897/2021 г. на 145 с-в на СРС. На 16.03.2023 г. в присъствие на ищеца подписала декларация, че оттегля пълномощието си по каквито и да е дела и правни въпроси, административни дейности и други задачи.

Поддържа, че ответницата не изпълнила задължението за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 36 ал. 1 и ал. 3 ЗАдв. Навежда твърдения, че е предприел всички необходими правни, административни и други действия във връзка с наследствените права на ответника. Поддържа, че размерът на възнаграждението му за конкретните извършени от него правни и фактически действия следва да бъде над минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Й. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Излага, че между страните не е налице облигационно отношение. Твърди, че не е ангажирала адвокат В. Д. З. от САК да извършва следните фактически и правни действия: да извърши правна консултация на 24.09.2020 г. и да проучи оставено наследство от клиент срещу сумата от 200 лева; да се снабди с два броя удостоверения за наследници от град А. срещу сумата от 200 лева; да подаде сигнал до областна служба земеделие – град Пловдив - срещу сумата от 200 лева; да обжалва пред Министерството на земеделието отказ на ПК А. срещу сумата от 1250 лева; да се снабди с шест броя скици от КАИС (на 18.02.2022 г.) и два броя писмени справки по електронна партида срещу сумата от 1200 лева плюс 400 лева; да извърши проучване и консултация за оставено наследство от С.Й. Т. срещу сумата от 200 лева; да извърши консултация за предприемане на бъдещи правни действия във връзка с оставено наследство срещу сумата от 450 лева; да извърши разходи за два броя отИ.е и връщане с лек автомобил по маршрута С. – А. – С. срещу сумата от 156 лева.

Излага, че с упълномощаването не възникват задължения за упълномощителя да плати, нито възниква задължение за упълномощеното лице да извърши фактическите и правни действия, посочени в пълномощното.

Излага, че между страните не е сключен договор за правна защита и съдействие. Излага, че САК не е извършила каквато и да е проверка по фактите (а не е и била длъжна да го прави), поради което счита, че нейното решение няма правнообвързващо установително действие по отношение на облигационната връзка между страните по делото, а определеното възнаграждение по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. се дължало, само ако адвокатът е бил ангажиран от своя клиент да извърши определени правни действия и услуги.

Поддържа, че предоставеното пълномощно не съдържа уговорка за възнаграждение, а свидетелства единствено за предоставянето на права на ищеца, но не и за задължение на ответника към него. Счита, че възнаграждение може да бъде определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., ако 4 адвокатът е бил ангажиран от клиента да извърши определени правни действия и услуги, а такъв договор не бил сключен. Излага, че представеното по делото пълномощно е във връзка с дело за делба, заведено срещу съсобственици по наследство на ответницата във връзка с наследствени права на Г.М.В., като ищецът казал на ответницата да му плати 10 000 евро за всичката работа, която е свършил, като посочи в основанието „сделка, хонорар“ и тя платила. Излага, че част от работата по твърдения на самия ищец била извършена от друг адвокат, а не от ищеца. Счита определеното възнаграждение за прекомерно, в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Счита, че трудът на адвоката за тази вторична дейност е заплатен с плащането на възнаграждения за процесуално представителство в съдебните производства.