Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3423 от 28.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9214/2021
Вид
Решение № 3423
Подписан
28.11.2022
В сила
28.11.2022
Състав
Мариана Христова, Радост Бошнакова, Петя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 523, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 524 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 93 и сл. · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Х.

Членове:

Петя Алексиева

Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20211100509214 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от трето лице на принудителното изпълнение по изп. дело № 232/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с район на действие СГС – В. З.

С., срещу въвод във владение на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 с идентификатор *** по КККР на гр. София, осъществен на 12.05.2021 г., и намиращ се по твърдения в нейно владение преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява.

В жалбата са релевирани възражения за незаконосъобразност на въвода на имота, тъй като: осъществяваното от нея държане въз основа на договор за послужване от 2012 г. с длъжника по изпълнението – П. Х., видно и от удостоверенията за постоянен и настоящ адрес, било променено във владение преди образуването на гр. дело № 58857/2014 г. на СРС, решението по което се изпълнявало. Излага заявяване на права пред съдебния изпълнител, които предпоставяли отлагане на въвода по чл. 523, ал. 2 от ГПК и водели до неговата незаконосъобразност поради невъзможността й да ги защити чрез спиране на изпълнението.

Иска отмяна на извършения въвод във владение на недвижимия имот.

Взискателят Р. В. Х. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подал възражения по жалбата, като в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също заявява становище за нейната недопустимост, а по същество за нейната неоснователност.

Длъжникът П. В. Х. не оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия по изпълнението, възраженията на насрещната страна и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. дело № 232/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с район на действие СГС е образувано по молба от 09.02.2021 г. на взискателя Р. В. Х. въз основа на изпълнителен лист за предаване на владението на апартамент № 3 на бл. 335 в ж.к. Младост на гр. София и за заплащане на сумата 1386 лева – обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 01.08.2014 г. – 30.10.2014 г., като с нея е възложено на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да избере и способ за изпълнение. Към молбата са приложени и изпълнителния лист от 18.01.2021 г., издаден въз основа на решение по иск за собственост по чл. 108 от ЗС и иск за неоснователно обогатяване по чл.

59 от ЗЗД, постановено по гр. дело № 58877/2014 г. на СРС, ГО, 88-ми състав, и влязлото в сила след осъществения инстанционен контрол решение, послужило като изпълнителното основание за издаването на изпълнителния лист, с което на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на П. Х., че по силата на договор за дарение по НА № 25 от 29.07.2014 г. Р. Х. е собственик на процесния апартамент, като е осъден да й предаде владението върху него и да й заплати обезщетение за лишаване от ползването му в посочените размер и период.

С постановление от 09.02.2021 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство и постановил предприемане на действия по принудително изпълнение, включително и с осъществяване на въвод във владение на имота на 19.03.2021 г. Съдебният изпълнител с постановление от 18.03.2021 г. е определил нова дата за въвода във владение на имота на 12.05.2021 г., поради нередовно уведомяване за предходния, за който длъжникът П. Х. е надлежно уведомен с връчването му на поканата за доброволно изпълнение на 02.04.2021 г.

За извършения на 12.05.2021 г. въвод във владение на имота в присъствието първоначално на взискателя Р. Х. и на В. С., намираща се на адреса на имота и жалбоподател в настоящото производство, а впоследствие и на длъжника П. Х., съдебният изпълнител е съставил протокол. В него съдебният изпълнител е удостоверил, че жалбоподателят В. С. е представила договор за заем за послужване от 22.10.2012 г., сключен между нея и длъжника П. Х., и удостоверения за адрес, съвпадащ с този на процесния, за ползването на имота от нея съвместно с длъжника – страна по договора, и със съгласието на неговите родители като предишни собственици на имота, и приемайки липсата на достоверна дата на договора и на други доказателства за осъществявано от В. С. владение по смисъла на ЗС, а само на осъществявани от нея търпими действия, същият е пристъпил към извършването на въвода във владение на имота.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

Целта и същността на предоставеното чрез нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК правно 2 средство е осигуряването на защита в случаите, когато изпълнителното основание не може да се противопостави на третото лице, тъй като именно то е следвало да бъде надлежно легитимиран ответник в процеса, по който е постановено изпълняваното съдебно решение.

Последното налага извод, че всеки заварен владелец би могъл да обжалва извършен срещу него въвод, когато е придобил владението върху имота преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Предмет на защита е владението като фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право на взискателя вещни права.

Следователно, за допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходимо да са налице твърдения за качеството на третото лице като владелец на имота и за определянето му като лице, което не е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист, каквито твърдения в разглеждания случай несъмнено са налице, поради което и възраженията на съдебния изпълнител за недопустимост на жалбата се явяват неоснователни.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

Както бе посочено, предмет на защитата по чл. 435, ал. 5 от ГПК е владението като фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право на взискателя вещни права, което предпоставя установяване от третото лице и жалбоподател по производството наличието на осъществявано от него владение, като упражняване на фактическа власт и на намерение за своене на вещта (имота). Затова в случай на намерено при въвода трето лице в присъдения недвижим имот, различно от длъжника по изпълнителния лист, удостоверяващ изпълняемото право с неговите предмет и страни по правоотношението, процесуалният закон е задължил съдебния изпълнител, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице владение - откога датира владението, като удостовери начина, по който се е уверил в тези обстоятелства.

В случая при въвода, а и в настоящото производство, са представени от третото лице В. С. документи – договор за заем за послужване от 22.10.2012 г. за имота, сключен между нея и длъжника по принудителното изпълнение П. Х., намирали се във фактическо съпружеско съжителство, и който няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК за трети лица, какъвто е взискателят Р. Х., и удостоверения за адрес, посоченият адрес в който съвпада с адреса на присъдения имот. Така представените документи обаче не установяват осъществявано от третото лице владение на имота и придобиването му преди предявяването на иск, решението по което се изпълнява с въвода. Представеният договор установява за третото лице и жалбоподател В. С. само държане, но не и владение на присъдения имот, поради което осъществяваното от нея въз основа на договора облигационно право на ползване на имота, а не вещно право на ползване, е противопоставимо единствено на съконтрахента по договора, в случая длъжника по принудителното изпълнение и срещу който е постановено изпълняемото решение. Именно установената от третото лице и жалбоподател В. С. фактическата власт върху имота въз основа на фактическото съпружеско съжителство с длъжника П. Х. и сключения с него договор за предаване на временното му ползване водят до несъмнения извод за осъществяването й от нея като 3 държане, а не като владение върху присъдения имот, и което като такова е противопоставимо само на него, но не и на собственика на имота – взискателя Р. Х.. Не се установи и твърдяната в жалбата промяна на държането във владение на имота.

Представените удостоверения за адреси установяват изпълнението от третото лице и жалбоподател В. С. на задълженията й за адресна регистрация по чл. 93 и сл. от ЗГР за вписване в регистрите на населението и за нейното местоживеене, но не доказват и така твърдяната промяна в намерението. При установеното от така представените документи качество на държател на намереното при въвода трето лице В. С. (жалбоподател по производството) съдебният изпълнител е могъл да извърши въвода във владение чрез отстранявана на длъжника и членовете на неговото семейство, сред които е и третото лице и жалбоподател В. С., от имота и въвеждане на взискателя Р. Х. във владение на същия.

Качеството държател на третото лице е изключвало и приложимостта на предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 от ГПК защита. Последната е приложима, когато при въвода съдебният изпълнител намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника, и това владение е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. По делото не се доказа по гореизложените съображения осъществявано от третото лице и жалбоподател В. С. владение на процесния имот (а само държане на същия) при извършване на въвода и при това същото да е придобито след завеждане на делото. Придобиването му към този момент, дори и не се твърди от третото лице В. С., поради което и за нея е неприложима предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 от ГПК защита, доводи за която също се съдържат в жалбата.

Ето защо, извършеният от съдебния изпълнител въвод във владение на присъдения имот е в съответствие със закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. З. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ******* вх. Офиси, офис № 9, срещу въвод във владение на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 с идентификатор *** по КККР на гр. София, осъществен на 12.05.2021 г. по изп. дело № 232/2021 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и с район на действие Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5