Определение № 970 от 13.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Ванчева Търговско дело № 20265300900140 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

По настоящото дело е приключила редовно размяната на книжа между страните по глава 32-ра “Производство по търговски спорове” от ГПК.С оглед на това съдът дължи подготовка на делото пи смисъла на чл.374 от ГПК,но най-напред следва да се произнесе по всички предварителни въпроси.В тази връзка следва да прецени най-напред възражението на ответника “Дженерали Застраховане”АД,ЕИК 030269049 за местна неподсъдност на делото,заявено в отговора му на исковата молба.Това възражение подлежи на разглеждане,тъй като е направено в своевременно-в срока за отговор на исковата молба.Това възражение е аргументирано с разпоредбата на чл.108,ал.1 от ГПК,съгласно която искове срещу юридически лица се предявяват в съда,в чийто район се намира тяхното управление или седалище,а наред с това са изложени от ответника и аргументи за неприложимост в конкретния случай на специалната подсъдност по чл.115 и чл.113 от ГПК.С оглед на това и като е заявило,че не притежава клонова мрежа по смисъла на ТЗ,нито поделения,за да бъде приложим чл.108,ал.1,изр.2-ро от ГПК,ответното дружество е изложило становището си,че настоящите искове е следвало да бъдат предявени пред съда,в чийто район се намира неговото седалище,посочвайки в тази връзка,че седалището му е в гр.София съгласно вписванията в ТР.Ето защо ответникът е поискал да се прекрати производството по настоящото дело и да се изпрати същото за образуване пред надлежния Софийски съд.

Ищецът не е взел становище по заявеното от ответника възражение за местна неподсъдност.

По същото възражение на ответника съдът приема следното:

Делото е образувано по искова молба на “УНИМЕКС”ЕООДгр.Пловдив,с ЕИК

115166299 срещу

“ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ”АД,ЕИК 030269049,уточнена с молба от 23.12.2025 г. и с последваща молба от 20.03.2026 г.,съобразно дадени от съда указания за отстраняване на недостатъци по исковата молба.Най-вече от уточненията,направени в молбата от 23.12.2025 г.,става ясно,че претенцията 1 на ищеца по предявения от него главен иск е за заплащане на застрахователно обезщетение по Групова застраховка “Имущество за малък и среден бизнес” съгласно Групова застрахователна полица №0870160126006349/ 01.12.2016 г.,сключена между ответното дружество като застраховател и “Първа инвестиционна банка”АД като застраховащ,като се твърди от ищеца,че същият е включен в тази групова застраховка в качеството му на клиент на банката по повод на сключен помежду им договор за банков кредит от 2016 г.Уточнено е още,че застраховката обхваща имущество на ищцовото дружество,свързано с неговата дейност,а именно-плаващо съоръжение “садкова инсталация

“УНИМЕКС”” на язовир

Доспат,град

Сърница,обл.Пазарджик,което съоръжение било увредено вследствие на настъпило на датата 17.09.2022 г. застрахователно събитие-буря със силен ураганен вятър и в тази връзка се претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размера,посочен в уточняващата молба от 20.03.2026 г.,както и законна лихва за забава в размера,посочен в същата молба.

При така очертания от ищеца предмет на спора и при съобразяване на обстоятелството,че ответникът по иска е юридическо лице /търговско дружество/,за което няма данни да има регистрирани клонове или поделения в страната,съдът намира,че местната подсъдност на спора се определя от правилото на чл.108,ал.1,изр. Първо от ГПК,т.е. Спорът е местно подсъден като първа инстанция на съда,в чийто район се намира седалището на ответника.Съгласно актуалните и публично достъпни вписвания в Търговския регистър по партидата на ответното дружество,вписаното към датата на подаване на процесната искова молба седалище на ответника е в гр.София,което налага извод,че процесните искове /главен и съединения с него акцесорен иск за лихва/ следва да бъдат предявени пред съда,в чийто район се намира седалището на ответника,а като се има предвид и цената на главния иск,която е над 25 000 лв. /12 782,30 евро/,то местно компетентния за разглеждане на исковете като първа инстанция е Софийски градски съд,а не Пловдивския окръжен съд,пред който исковете са предявени.

В продължение на гореизложеното,правилно се поддържа в отговора на ответника,че в случая не са налице предпоставките за приложение на специалната изборна подсъдност по чл.115,ал.2 от ГПК,нито пък на предвидената в нормата на чл.113 от ГПК специална подсъдност.На подсъдността по чл.113 от ГПК могат да се позовават ищците,които се физически лица с качеството на “потребител” по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП,а в случая ищецът е търговско дружество и очевидно няма качеството на потребител по смисъла на посочения параграф.Ищецът не може да се ползва и от разпоредбата на чл.115,ал.2 от ГПК,тъй като тя се отнася само до ищец,предявяващ иск в качеството си на “увредено лице” по смисъла на чл.478 от КЗ.Както се приема в определение №87/21.02.2020 г. по ч.т.д.

№2870/2019 г. на ВКС,I-во т.о. и се споделя от настоящия съд,посоченият термин “увредено лице” е въведен в материята на застрахователните отношения,за да се обозначат с него лицата,имащи право на обезщетение за вреди,причинени от моторно превозно средство.Именно тази категория лица могат да предявят исковете си срещу застраховател,Гаранционен фонд и 2

НББА,в съда,в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира техния адрес или седалище или по местонастъпване на събитието.Разпоредбата на чл.115,ал.2 ГПК следва да се тълкува,с оглед на нейното систематично място в ГПК-в “Искове за непозволено увреждане” и във връзка с чл.478 КЗ,въвеждащ понятието “увредено лице” и разясняващ неговия смисъл.Това систематично и логическо тълкуване на правната норма,води до извода,че тя е създадена от законодателя не в полза на всички лица,имащи право да търсят застрахователно обезщетение,а само на увредените от МПС,които са всъщност и увредени от деликт /непозволено увреждане/.Иначе не би използвал термина “увредено лице”,който има дадения в чл.478 КЗ конкретен тесен смисъл,а би си послужил с изрази,разширяващи кръга на адресати на правната норма и до всички застраховани и други лица,имащи право на обезщетение по КЗ.Освен това,в Глава 39-та “Имуществено застраховане” където са уредени отношенията по договор за застраховка на имущество,изобщо не става дума за “увредено лице”,а се използва термина “застрахования”.

Отчитайки всичко изложено по-горе,съдът намира,че при своевременно направеното възражение от ответника относно местната неподсъдност на спора,което възражение е основателно,делото следва да бъде прекратено и на основание чл.108,ал.1,изр.1 във вр. с чл.118,ал.2 ГПК да се изпрати на съда по седалището на ответника,т.е. на Софийски градски съд.

Що се отнася до т.нар. от ищеца “допълване” на петитума на исковата молба,заявено в допълнителната искова молба,то настоящият съд счита,че преценката за това дали се касае за допълване на петитума или за предявяване на нов иск,следва да бъде извършена от компетентния да разгледа спора съд,на когото делото ще се изпрати по подсъдност.При всички положения обаче,независимо как ще бъде преценено въпросното “допълване”,то е ясно,че и след неговото заявяване ищецът продължава да основава претенцията си на коментираната по-горе групова застраховка и това пак води до извод за неприложимостта на чл.115,ал.2 от ГПК в случая.

В отговора на ИМ ответникът е направил искане за присъждане на разноски в случай на прекратяване на делото,но такива с настоящото определение не следва да се присъждат,тъй като не се касае за прекратяване,слагащо край на конкретното исково производство,а само за прекратяване на делото пред настоящия съд и изпращането му за разглеждане от друг съд,разполагащ с компетентност да разгледа спора съгласно приложимите правила за местна подсъдност.

Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№140/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав.

3

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Делото да се изпрати на СГС след влизане в сила на настоящото определение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4