Определение № 918 от 30.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 918 гр. Ловеч, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500513 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.396,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Д. К., М. К. Ц., Ценка К. Ц.-всички от с.Д.Д.,Плевенска област и от „Крис Фешън Индъстрийс“АД с ЕИК ***,със седалище в гр.Ловеч, ул.“освобождение“№7,представлявано от Радина Минкова Банкова-всички чрез адв.А. Т. – САК,със съдебен адрес гр.София,ул.“Клокотница“№2А, ет.1, офис 4, срещу Определение №752/28.08.2023г.,пост. по гр.д.№1208/2023г.по описа на РС-Ловеч.

Заявява,че не са доволни от съдебния акт,с който първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявените искове-обективно и субективно, кумулативно съединени срещу тях,с посочено правно основание чл.124,вр.с чл.439 от ГПК-по основния иск и чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗДпо евентуалния,предявен само срещу двама от ответниците-Ц. Ц. и „Крис Фешън Индъстрийс“АД,чрез спиране на изпълнението по описаните три изпълнителни листа. Счита определението за недопустимо,тъй като е постановено при липса на компетентност според правилата на местната подсъдност на исковете на РС-Ловеч.Сочи,че ответниците,в чиято полза са издадени оспорваните изпълнителни листи,са с местоживеене в с.Д.Д., поради което компетентен да разгледа претенцията срещу тях е РС-Плевен,съгласно правилата на чл.105 от ГПК. Не приема за определящо подсъдността обстоятелството, че седалището на ответника по евентуалния иск „Крис Фешън Индъстрийс“АД, е в гр.Ловеч. Акцентира,че правата на тримата ответници произтичат от един и същи факт- осъществено непозволено увреждане. Допълва и с довод, че претенцията по евентуалния иск е недопустимо да се съединява за съвместно разглеждане с основния иск. Аргументира се с евентуалните последици от отхвърляне на главния иск, при което евентуалният би трябвало да се разгледа само срещу двама от ответниците -Ц. Ц. и „Крис Фешън Индъстрийс“АД, не и срещу М. Ц. и М. Кръстев,въпреки че правата им произтичат от едно и също основание –непозволеното увреждане.В този случай би имало частично произнасяне само по отношение на двама от тях. По същество на искането за допускане на обезпечение, счита че е 1 неоснователно, тъй като все още исковата молба не е редовна-не е уточнено твърдението на ищеца на коя дата е настъпило погасяване на вземанията към нея,на коя от всички сочени дати са осъществени твърдените правни последици на изтеклата погасителна давност. Счита,че тази неуточненост не обосновава вероятна основателност на иска,тъй като се сочат три възможни дати и години. Не е отчетено,че ищецът твърди наличие на вземания срещу нея по 4 изпълнителни производства,а иска да се спре изпълнението по три,без да обяснява на какво се дължи различието.

Жалбоподателите твърдят, че именно по това непосочено производство по принудително изпълнение- по изп.д.№218/2009г.по описа на ЧСИ Р.Милчева са извършвани изпълнителни действия по събиране на вземането им за обезщетение за претърпени имуществени вреди-разходи за погребение и за увреждане на имущество,през всичките години от 2013г., 2014г., 2016г., 2017г.,с последно плащане на 23.09.2017г. Всички суми са постъпвали от наложения запор на трудовото й възнаграждение при работодателя „Тренквалдер“ЕООД, наложен със запорно съобщение по изп.д.№1186/2013г. Този факт опровергава твърдението на ищеца,че от 23.07.2013г. по изпълнителното дело не са извършвани валидни действия по принудително изпълнение и е настъпила погасителната давност за всички вземания по четирите изпълнителни листа.След прекратяване на трудовото й правоотношение с „Тренквалдер“ЕООД е изпратено запорно съобщение до работодателя „Крис Фешън Индъстрийс“АД(на 04.06.2018г.) по същото принудително изпълнение и запорът е наложен. Валидни действия по принудително изпълнение са извършвани и по изп.д.№721/2023г.на ЧСИ Р.Милчева,където са наложени запори на банковите сметки на ищеца,а към делото са присъединени като взискатели и останалите титуляри на вземане по оспорваните изпълнителни листа. Заключава, че както преди 20.06.2015г., така и след това са извършвани изпълнителни действия,с които е прекъсвана давността и не е налице изтекъл 5 годишен срок на бездействие на взискателите.

Към жалбата прилага и нови доказателства и се обосновава с тях,в подкрепа на доводите за липса на предпоставки за допускане на обезпечителната мярка спиране на изпълнението.Моли да се отмени обжалваното определение и молбата за допускане на обезпечение се приеме за недопустима-поради липса на местна подсъдност и недопустимо съединяване на искове за съвместно разглеждане. В случай,че този довод не се сподели,моли искането да се отхвърли,като неоснователно и недоказано. При условията на евентуалност,ако се приеме,че вземанията са погасени по давност, моли обезпечителната мярка да се допълни с внасяне на гаранция от ищеца в размер на вземанията по изпълнителните листи.

Подадено е и допълнение на доказателствата към частната жалба с вх.

№8225/05.09.2023г.,с което се представят доказателства за извършени действия по принудително събиране на суми по изп.д.№1186/2013г.

Постъпил от отговор на частната жалба от Д. П. И. от гр.Ловеч ,чрез адв.К. Й.-САК,със съдебен адрес гр.София,бел.“Евлоги Георгиев“№75,ет.1,ап.4. Счита определението е допустимо, тъй като при постановяването му е спазена нормата на чл.116 от ГПК по отношение местната компетентност при направен от ищеца избор. Допълва и с аргумент,че срещу И. са образувани три изпълнителни дела в гр.София и едно в гр.Ловеч (изп.д.№165/2023г.на ДСИ), като по последното е насочено изпълнение към единственото й жилище-1/2 ид.ч.от апартамент. Счита,че практиката,която се сочи в жалбата касае случаи на субективно съединени евентуални искове срещу различни ответници и на различно основание,което не е налице тук. Представя подробно изложение на претенциите,с които е сезирала първоинстанционнния съд и заключава, че е нужно да се разгледат в едно производство,тъй като вземанията на ответниците произтичат от един и 2 същи юридически факт- непозволено увреждане,издадени са по НОХД №117/2004г. на ОСПлевен и принудителното изпълнение се извършва по тях.

Счита,че определението е и правилно. Не са налице нередовности на претенцията й,както се твърди от ответниците. Петитумът не е променян и е ясен. Повтаря доводите за основателност на искането за допускане на обезпечението. Смята,че е налице обезпечителна нужда,тъй като по образуваните срещу нея четири висящи изпълнителни производства- изп.д.

№1186/2013г.на ЧСИ Р.Милчева, изп.д.№1186/2013г.на ЧСИ Р.Милчева, изп.д.№721/2023г.на ЧСИ Милчева и изп.д.№165/2023г.на ДСИ при РС-Ловеч, се извършва изпълнение, като са наложени запори и възбрана –описано е единственото й жилище и ако не се спре изпълнението ще го загуби,като вредите за нея и за възрастната й майка ще са непоправими. Мярката отговаря и на изискването да е подходяща,като в случая единствено тя се явява адекватна да запази жилището в патримониума й до приключване на спора с влязло в сила окончателно решение.

По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, като съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№ 1208/2023г. на РС-Ловеч и към подадената частна жалба, намира жалбата за неоснователна.

По допустимостта.

Няма данни кога жалбоподателите са били уведомени от съдебните изпълнители за допуснатото обезпечение, каквото е правилото на чл.396,ал.1 от ГПК. Жалбата е подадена от страни с правен интерес и срещу обжалваем съдебен акт, поради което и с оглед утвърдената съдебна практика срокът следва да се приема в полза на обжалващия. С оглед на това съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Обжалва се Определение №751/28.08.2023г.,пост.по гр.д.№1208/2023г., с което РСЛовеч е допуснал обезпечение на предявените от Д. П. И. от гр.Ловеч кумулативно обективно и субективно съединени искове срещу Ц. К. Ц.,М. К. Ц., М. Д. К. и „Крис Фешън Индъстрийс“АД.

Първите трима ответници са с адрес в с.Д.Д.,а отв.“Крис Фешън Индъстрийс“АД е със седалище в гр.Ловеч(съгласно служебната справка по реда на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ).

В исковата молба е посочено,че са предявени следните искове- правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.с чл.439 от ГПК (срещу отв.М. К. Ц. и М. Д. К.) и чл.124,ал.1, вр.с чл.439 от ГПК,във вр.с чл.26,ал.2,пр.4 от ЗЗД, евентуално чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, евентуално чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД или чл.26,ал.1,пр.2 от ЗЗД-срещу отв.Ц. К. Ц. и „Крис Фешън Индъстрийс“АД. Като петитум е заявено искане да се признае за установено,че ищецът не дължи сумите по издадените три изпълнителни листа(изд.по НОХД №117/2004г.на ОС-Плевен) поради изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания,а по отношение на отв.Ц. Ц. и „Крис Фешън Индъстрийс“АД се иска да се признае за установено,че сключената между тях на 14.04.2023г. цесия,с която първият е прехвърлил на дружеството 40% от вземането си към ищеца,е нищожна поради липса на основание,а при условията на евентуалност –поради накърняване на добрите нрави, или е привиден договор или е сключена при заобикаляне на закона.

От така направеното текстово изложение на посоченото правно основание става ясно,че съдът е сезиран с четири главни субективно съединени иска,а срещу двама от ответниците е предявен и втори иск,на който има заявени и при условията на евентуалност основания-изброените 3 пороци на сделката по прехвърляне на вземането. С оглед на това съдът намира,че не е налице твърдяното нарушение на правилата на местна подсъдност и нормата на чл.116 от ГПК е приложима. Срещу отв.“Крис Фешън Индъстрийс“АД е предявен главен иск с правно основание чл.124,ал.1 и чл.439 от ГПК,поради което се явява главна страна и може да бъде определящ избора на ищеца по реда на чл.116 от ГПК. С оглед на това следва да се зачете направеният от ищеца избор да предяви претенцията си пред съда по седалището на единия от ответниците. Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотезата на т.н.предпочетен ответник-когато е налице евентуално пасивно субективно съединяване(в т.см. Опр.484/30.06.2010г. пост.по гр.д.№57/2010г.на ІІ ТО на ВКС, Опр.№435/16.06.2023г.пост.по ч.т.д.№786/2023г.на І ТО на ВКС).

По изложените съображения възражението за неподсъдност на спора по правилата на чл.116 и чл.105 от ГПК,съставът намира за неоснователно.

Не се споделя и възражението за недопустимо съединяване на исковете. Както вече се посочи евентуалният иск е предявен само срещу двама от ответниците и това е обусловено от допълнителното правоотношение,в което те са встъпили по сключената цесия. Отхвърлянето на главния иск би било основание за разглеждане на евентуалния,който има отделно правно основание-договора за цесия,а не непозволеното увреждане. Затова възражението се приема за неоснователно.

По съществото на искането за допускане на обезпечение съдът споделя приетото от първоинстанционния съд. Съгласно чл.391 от ГПК освен да е допустим, искът следва да е вероятно основателен-от гледна точка на твърденията в исковата молба, да е налице обезпечителна нужда и исканата мярка да е адекватна-да предотврати затруднения или невъзможност за осъществяване на правата по решението.

В случая са предявени искове, с които се цели да се оспори съществуването на вземанията на ответниците, установени с изпълнителни титули, по които е предприето принудително изпълнение. С оглед наличните доказателства съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът твърди, че задължението й е погасено по давност, т.е. позовава се на факти, настъпили след постановяване на осъдителното решение от 2004г., по което е осъдена да заплати обезщетение на първите трима ответници. Ангажирането в процеса и на четвъртия е обусловено от придобиването на част от вземането по силата на цесия и по този начин се явява също кредитор на ищеца.

При преценката на вероятната основателност на исковете,с оглед ограничения предмет на обезпечително производство,съдът не може да прави анализ по същество на събраните доказателства или правни изводи във връзка с доводите на ответника по жалбата за прекъсване на давността, тъй като компетентен да отговори на тези въпроси по материалния спор е само съдът, който е сезиран с иска. Правомощията са да се прецени относимостта на заявените доводи към наличните факти и надлежното ангажиране на страните. От представените по делото доказателства се установяват фактите,от които е породено претендираното право. Налице са доказателства за вземания- установени с влязъл в сила изпълнителен титул срещу ищеца и реално предприети действия по изпълнение върху имуществото й. Започнато е принудително изпълнение по няколко изпълнителни производства- изп.д.№218/2009г.на ЧСИ Р.Милчева, изп.д.