Определение № 606 от 04.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Плевен, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500392 по описа за 2026 година С определение № 111/ 15.03.2026г. , Районен съд-Червен бряг Прекратява производството по гр.д. № 406/25г. по описа на Районен съд - Червен бряг предвид факта, че предявения иск е недопустим, тъй като е с невъзможен предмет.Постановява ,че разноските на страните остават така, както са направени.Посочил ,че Определението на съда подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд Плевен.

Това определение е било съобщено на ищците по делото ,чрез пълномощника им адв.Ф. И. на 17.03.2026г. поради което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 24.03.2026г.

Още на 18.03.2026г. е постъпила жалба от адв.Ф. И. като пълномощник на И.

К. И. , Г. К. И. и Й. И. И. срещу това определение на РС-Червен бряг.Внесена е дължимата д.т. за нея.Жалбата е подадена от надлежна страна в производството пред РС-Червен бряг ,чрез пълномощника и . Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК и като редовна и допустима ,следва да бъде разгледана по същество.

По същество ,обаче , частната жалба според Плевенски окръжен съд е неоснователна .

Плевенски окръжен съд споделя крайния извод на РС-Червен бряг за недопустимост на предявения иск поради невъзможен предмет , който извод е обусловен от това , че е налице правна забрана за придобИ.е по давност на имоти , които са част от държавния поземлен фонд. Поради това възивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на настоящото определение на ПлОС чрез препращане към мотивите на обжалваното определение на РС-Червен бряг,като ПлОС намира за нужно да изложи някои допълнителни съображения в подкрепа на 1 извода на РС-Червен бряг.

От исковата молба и нейните последващи уточнения,предявен е установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване на ищците за собственици по давностно владение на следните недвижими имоти :

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ.Червен бряг, обл. Плевен, одобрени със 3аповед № Д-18-1225/12.0б.2018 год. на И3ПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, С адрес на поземления имот, местността *** С Площ от 22650 кв.метра, Трайно предназначение на територията 3емеделска, Начин на трайно ползване: 3а стопански двор, с номер по предходен план: ***, при съседи:

***, ***.

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ.Червен бряг, обл. Плевен, одобрени със 3аповед № Д-18 -1225/12.06.2018 год. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, С адрес на поземления имот, местността *** с площ от 3815 кв.метра, Трайно предназначение на територията 3емеделска, Начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предходен план: ***, при съседи, имоти: ***, ***, ***, ***.

Както се вижда при съвместната преценка на твърденията от исковата молба, на представените с нея нотариални актове за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка ,всичките от 31.07.2008г.и от приложените скици на процесните имоти , претенцията на ищците е насочена към недвижими имоти ,които представляват земи от държавен поземлен фонд. Касае се за земи върху които са разположени обекти на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и земеделски земи в бившите стопански дворове на организациите по §12 ,намиращи се извън се извън урбанизираните територии и останали след възстановяване правата на собствениците , които на осн. чл. 45 , ал. 10 от ППЗСПЗЗ ,са държавна собственост .

Неслучайно и в представените от самите ищци нотариални актове № 133/31.07.2008г. ; № 134 /31.07.2008г. ;№136/31.07.2008г. ;№135831.07.2008г. ;

№138/31.07.2008г. е отразено ,че ищците са станали собственици на основание давностно владение върху определени сгради, като всички тези сгради се намират в процесните два имота с предходни номера : № 0116187 и № *** за които изрично в нотариалните актове е отразено ,че представляват „ стопански двор на Държавен поземлен фонд –МЗГ ,съответно в местността „ *** „ и в м.“*** „ и двете в землището на с.*** ,обл.Плевен,като няма спор, че това са същите имоти ,които имат нови кадастрални номера - *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ.Червен бряг, обл. Плевен.

Съгласно чл. 24 , ал. 7 от ЗСПЗЗ (7) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп., бр. 99 от 2002 г.) “ Земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност“ .

Тази норма на ЗСПЗЗ съществува в този си вид от 31.07.1998г. / Д.в. бр. 88 /1998 г./ и нейното действие не е било преустановявано в нито един последващ период и до сегашната редакция на ЗСПЗЗ,нито пък е била 2 обявена за противоконституционна .

В т.см.и според въззивната инстанция още от 1998г. и досега съществува изрична законова забрана за придобИ.е по давностно владение на имот ,който принадлежи към Държавен поземлен фонд – налице е абсолютна законова пречка за придобИ.е право на собственост върху такъв имот в резултат на упражнявано давностно владение от всички други лица, в т.ч. и от лица ,които притежават сгради , построени в тези имоти на ДПФ.

В т.вр. именно следва да се отговори и на въпроса дали този случай се подвежда под хипотезата на „ невъзможен предмет „.За да отговори на този въпрос , Плевенски окръжен съд съобрази постановките на ТР № 3 / 2014г. на ВКС ,според което се разграничават фактическа и правна невъзможност на предмета ,като „Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета“ , докато „ Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта“.

В т.вр. следва да се отбележи ,че придобИ.ето на имота вследствие на упражнявано давностно владение действително не представлява нито договор , нито едностранна правна сделка за които поначало се отнася посоченото погоре ТР на ВКС , а е юридически факт (смесен фактически състав), който включва продължително владение за определен от закона срок; намерение да държи този имот като свой и позоваване на давността , доколкото след като изтече законовият срок , владелецът не става автоматично собственик само поради факта на упражняваното владение,а и трябва да се позове на изтеклата давност, за да защити правото си . Това позоваване би могло да се разглежда като едностранно волеизявление ,насочено към пораждане на определени правни последици /т.е.като сделка / , но самият процес на придобИ.е на правото на собственост е комплексен и не се вписва в чистото понятие за „сделка“ или , придобивната давност е законно установена възможност, която се реализира чрез дълготрайно поведение (владение на имота като свой , а не чрез еднократен акт на волята (сделка).

Доколкото ,обаче ,все пак в този фактически състав присъства елемента на сделка,който намира израз именно в това необходимо позоваване от владелеца на упражняваното от него продължително давностно владение, то съдът намира ,че посочените по-горе постановки на ТР № 3 / 2014г. на ВКС и по – конкретно тази за Правната невъзможност на предмета, може да намери приложение и към настоящия случай , доколкото макар да не е налице фактическа пречка за възникването на предмета , нито пък същият да е изобщо изключен от гражданския оборот ,доколкото е възможно разпореждането с него при определени в закона условия и за определени цели , то все пък съществува непреодолима правна пречка за придобИ.ето му 3 по давност – т.е. налице е изначална правна невъзможност за ищеца да придобие право на собственост върху имот от държавен поземлен фонд по претендирания в исковата молба способ – чрез давностно владение .

От това следва ,че действително е предявен един недопустим иск , доколкото законът забранява да се осъществи изобщо твърдяната в исковата молба хипотеза - придобИ.е на право на собственост по давностно владение върху имот от Държавен поземлен фонд .

Изложените още в исковата молба и повторени в частната жалба съображения,касаещи проследяването на промените в Закона за собствеността , в Закона за държавната собственост ,както и обявяването за противоконституционни с решение №3 от 24.02.2022г. на КС по к.д.№ 16/ 2021г. на нормите на §1,ал.1 от Закона за допълнение на ЗС и на §2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗС са ирелевантни към настоящия спор , доколкото,както беше посочено по-горе , е налице императивната норма на чл. 24,ал.7 от ЗСПЗЗ ,който закон се явява специален по отношение на ЗС и ЗДС и която норма не е била обявена за противоконституционна и е действала през целия период от 1998 г. и до настоящия момент.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение № 111/ 15.03.2026г. с което се прекратява производството по гр.д. № 406/25г. по описа на Районен съд Червен бряг.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ , в едноседмичен срок от връчването му на страните , на осн. чл.

274,ал.3 т.1 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4