Решение № 3546 от 11.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. Пловдив, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20265330100962 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. К., ЕГН **********, против „Макроадванс” АД, ЕИК 201127485, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., по силата на който „Макроадванс“ АД, предоставил на ищеца сумата от 2600 лева, която той следвало да върне на 10 броя вноски, при ГПР - 49.65% и ГЛП – 34.37% и общо дължима сума по договора в размер на 3034.66 лева.

Твърди се, че в чл. 10 от договора било уговорено, че при непредоставяне на обезпечение по кредита с поръчителство на едно физическо лице в тридневен срок от сключването му, се дължи неустойка в размер на 1528.80 лева.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК – не ставало ясно кои компоненти са включени в ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение; не бил посочен математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване по кредита. Наред с това, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че поради невключване на неустойката в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Твърди се още, че ищецът заплатил в периода от 21.06.2024 г. – 21.04.2025 г., по договора сума в общ размер на 3850 лева.

Поради недействителност на договора за потребителски кредит, получените по него суми над главницата, били платени без основание.

1

С оглед изложеното, се моли за присъждане на 639.12 евро - недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване, евентуално на сумата от 511.29 евро – недължимо заплатена неустойка по Договора, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е подал писмен отговор, с който признава иска и представя доказателства за превеждане на сумата в общ размер от 650.47 евро по банкова сметка на ищеца – представляваща претендираната главница в размер на 639.12 евро и законната лихва върху нея.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2026 г., ищецът М. П. К., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., за предоставен кредит в размер на 2600 лева, който е усвоен от ищеца; че ищецът е заплатил на ответника по Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г. сумата в общ размер на 3850 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 16.04.2026 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., /л.6-8/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит.

Следователно, съдът приема, че между страните е бил подписан Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., за сумата от 2600 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 34.97 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.65 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 10 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3034.66 лева.

Според чл. 10 от договора било уговорено, че при непредоставяне на обезпечение по кредита с поръчителство на едно физическо лице в тридневен срок от сключването му, се дължи неустойка, като видно от погасителния план към договора за кредит същата е в размер на 1528.80 лева.

Страните по делото не спорят и, че процесният Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Страните по делото не спорят и, че ищецът е заплатил на ответника в периода от 21.06.2024 г. – 21.04.2025 г., по договора сума в общ размер на 3850 лева, т.е. надплатената сума над чистата стойност на кредита е в размер на 1250 лева.

2

От представеното преводно нареждане /л.26/, се установява, че ответното дружество е превело по сметка на ищеца, на 06.04.2026 г., сумата от 650.47 евро, равняваща се на 1272.21 лева, представляваща надплатената сума по кредита в размер на 1250 лева и законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до плащането.

Ето защо, съдът приема, че от представения преводен документ, неоспорен от ищеца, се установява, че недължимо платената сума в размер на 1250 лева, по процесния договор, е била възстановена на ищеца с платежно нареждане от 06.04.2026 г.

Плащането е станало в хода на процеса и следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ето защо предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради извършено в хода на делото плащане.

Съдът отбелязва, че макар съдът в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2026 г. да е постановил, че ще се произнесе по спора, при признание на иска по чл. 237 ГПК, предвид извършеното в хода на делото плащане, което води до отхвърляне на иска, не са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, поради което спорът е решен по същество, съобразно признатите от страните факти.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25.56 евро за държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 44) е посочено, че той се представлява безплатно от адв. М. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ.

Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на исковете, действащата Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на по 400 лева, съответно в размер на 480 лева с вкл. ДДС, доколкото адв. М. е регистриран по ЗДДС.

Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично исковете за основателни. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че дължи процесните суми, заплатени от ищеца в периода от 21.06.2024 г. – 21.04.2025 г., по Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., е след постъпване на исковата молба на 05.02.2026 г.

Възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че не е предприемало никакви действия за събиране на каквито и да е било суми, са без значение, защото сумите по договора за кредит са били платени, а и ответното дружество не представя доказателства, дори и не твърди, че е върнало неоснователно заплатените от ищеца по Договора за потребителски кредит от 21.06.2024 г., преди постъпване на исковата молба в 3 съда – на 05.02.2025 г. Напротив същите са заплатени след постъпването на исковата молба в съда.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. К., ЕГН **********, против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 639.11 евро /шестстотин тридесет и девет евро и единадесет цента/, равняваща се на 1250 лева – получена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от 21.06.2024 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 05.02.2026 г. до заплащането й, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 да заплати на М. П. К., ЕГН ********** сумата от 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, равняваща се на 50 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 да заплати на адвокат М. В. М., АКПловдив, сумата в размер на 245.42 евро (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента), равняваща се на 480 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. П. К. по настоящото гр.д. № 962/2026 г. по описа на РС – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4