Решение № 685 от 18.05.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 685

Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ

ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора СТОЯН ТОДОРОВ ЗАГОРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН кнахд № 558 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП срещу Решение № 100/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5214/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 677318-F681953/21.11.2022г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е необоснованост на съдебното решение, като са релевирани следните доводи:1.по отношение на твърдението в съдебното решение за липса на посочено в НП място на извършеното нарушение, сочи че в АУАН и НП мястото е подробно и обстойно установено и това място е „в ТД на НАП Варна“; 2.в АУАН и НП изрично е посочена датата на нарушението – „в законоустановения срок до 15.08.2022г.“ Посочено е, че районният съдия напълно погрешно и без да проучи действителните факти е посочил в решението си, че след като 15.08.2022г. е обявен за празничен ден само за гр.Варна е и неприсъствен ден. Сочи се, че НАП Варна винаги е работил и на обявения за празничен за гр.Варна ден – 15.08.2023г. Прави извод, че посоченият ден е работен за НАП и, че напълно правилна е посочената дата на нарушението в АУАН и НП като „в законоустановения срок до 15.08.2022г.“ Счита, че фактическата обстановка е описана в пълнота и в АУАН и в НП.; 3.относно третото твърдение в решение № 100/19.01.2023г., че жалбоподателят не бил поканен по надлежния ред за съставяне на АУАН е цитирана разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е посочено, че НП и поканата за съставяне на АУАН са връчени на лицето чрез куриер.

Направен е извод за законосъобразност на НП и се иска отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на касатора и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.

63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 100/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5214/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 677318-F681953/21.11.2022г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

С НП на П.Я.П. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

П.Я.П. бил регистриран по ЗДДС, считано от 20.07.2022г. На 17.08.2022г. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна извършил проверки в информационната система на ТД на НАП Варна и констатирал, че г-н П. не е изпълнил задължението си да подаде СД по ЗДДС за първия данъчен период 20.07.2022г. – 31.07.2022г., съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗДДС в срок до 15.08.2022г. При тази констатация била изготвена покана до г-н П. *** за съставяне на АУАН. Поканата била изпратена до г-н П. чрез куриерска служба и върната като непотърсена.

Впоследствие в отсъствието на нарушетеля е съставен АУАН връчен на г-н П. чрез услугите на куриер. В срок са постъпили възражения от г-н П., в които е посочил като причина за нарушението незнанието за това задължение, неизвършването на търговска дейност и липсата на щета за фиска. Поискано е съобразяване на възражението му и постигането на споразумение. Допълнително е подадено и искане за постигане на споразумение.

Издадено е НП, в което АНО посочил, че депозираното възражение е неоснователно.

Въззивният съд, приел, че АНО е издал незаконосъобразно НП, като неправилно е определил датата на извършване на нарушението, като не е съобразил обявеният за празничен за гр.Варна ден – 15.08.2022г., като не е посочил мястото на извършването на нарушението и като не е спазил изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. На тези мотиви отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в противоречие с материалния закон.

Пред въззивната инстанция не е повдигнат спор по фактите. Спорът е бил по правото. Спорен е въпросът за това: следвало ли е да бъде издадено предписанието по ЗАНН за извършеното деянието.

Касационната инстанция намира, че деянието е съставомерно на посочената от АНО разпоредба.

Изпълнението на задължението за подаване на СД по ЗДДС е забавено с месеци, съгласно посоченото от г-н П. във възражението до АНО. От обстоятелствената част на НП се извлича мястото на извършването на нарушението, както и правилно е посочената датата на нарушението, предвид факта, че 15.08.2022г. е присъствен ден – понеделник. 15.08.2022г. не е обявен за национален празник, а само за празничен на територията на гр.Варна, поради което в този ден изтичат сроковете за изпълнението на задълженията по подаване на СД по ЗДДС.

Спазена е процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Основателни са доводите изложени в касационната жалба относно дадената възможност АУАН да бъде съставен в отсъствието на нарушителя, като е спазено изискването последният да бъде поканен за съставянето на АУАН.

На горните съображения Решение № 100/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5214/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 677318-F681953/21.11.2022г. на Директора на дирекция

„Обслужване“ в ТД на НАП Варна следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния жалбоподател, поради което съдът му присъжда 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ Решение №

100/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5214/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА: НП №

677318-F681953/21.11.2022г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

ОСЪЖДА П.Я.П. да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лева.

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ

ДИЧЕВА

Особено мнение на докладчика по делото Марияна Ширванян

Особено мнение на съдия

Марияна Ширванян:

Не съм съгласна с мнозинството от състава. Решението е правилно на аргументи различни от изложените в него.

При съобразяване на фактите по спора, на относимите разпоредби и на дадените в ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. 1/2007г. указания намирам, че след като не е приложил института на маловажността към деянието, АНО е издал НП в противоречие със закона, доколкото не е изпълнил задължението си да издаде предписание или да постигне споразумение с нарушителя, а е наложил административно наказание в максимален размер.

Отказът на АНО да изпълни задължението си и да наложи предупреждение или да постигне споразумение по деяния от вида като разглеждания в настоящото производство налага два извода: 1. За създадена административно наказателна практика в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и 2. За липса на нормативна уредба, която да е съобразена с изискванията на ХОПЕС.

В случая приложимостта на ХОПЕС към нормативната уредба на административните наказания предвидени в ЗДДС се налага от обстоятелството, че чрез ЗДДС е транспонирана в Р България Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Директивата е дадена компетентност, при съобразявана на разписаните в нея разпоредби, на държавите членки да установят сроковете и условията за подаване на декларациите относно ДДС.

В този аспект административните наказания в областта на ДДС прилагани от данъчните органи на държавите членки представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл.51, параграф 1 от ХОПЕС, поради което и те трябва да са съобразени с основните права, гарантирани от същата (в този смисъл т.34 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21).