Решение № 1244 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110110913 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „А. П. С. Б. Б.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, ап.** срещу Д. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Б., местност С. Н. **, ет.**, ап.**, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл. 9, ал.1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.

422 ГПК във връзка с чл. 33 ЗПК, с които се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че Д. М. Д., ЕГН ********** дължи на „А. П. С.

Б. Б.” ЕАД, ЕИК *********** сумите както следва:

- сумата от 2045,17 евро /4000 лева/, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № *****/24.10.2019 г., сключен между Д. М. Д. /заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 24.10.2019 г. сключен със заемателя, вземанията по който са прехвърлени на „А. П. С. Б. Б.” ЕАД, ЕИК *********** с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 958,16 евро /1874 лева/, представляваща договорна 1

/възнаградителна лихва/ за периода от 24.10.2019 г. до 31.10.2021 г., дължима по договор за потребителски кредит № *****/24.10.2019 г., сключен между Д.

М. Д. /заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 24.10.2019 г. сключен със заемателя, вземанията по който са прехвърлени на „А. П. С. Б. Б.” ЕАД, ЕИК *********** с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г.;

- сумата от 1181,17 евро /2310.17 лева/, представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от 01.11.2021 г. до 11.08.2024 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2025 г. по описа на Районен съд – град Ямбол.

В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява , че между „К.“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № *****/24.10.2019 по електронен път, по силата на който заемодателя „К.“ ЕАД е предоставил на заемателя сумата от 4000 лева, а заемателят се е задължил да я върне в срок до 31.10.2021 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48.21 %. Заявява, че договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕП, ЗПФУР. В условията на евентуалност твърди, че е налице договор за заем. Твърди се още, че на 31.10.2021 г. ответникът е сключил с „А.

Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с „К.“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по договора му за кредит от 31.10.2021 г. Договорът между „А. Т.“ и „К.“ бил сключен на същата дата.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което „К.“ ЕАД поканило „А. Т.“ ЕООД да плати всички задължения на Д. М. Д., за което било изпратено уведомление и до длъжника с посочване на всички дължими суми. „А. Т.“ погасило дължимите от ответника суми. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД прехвърлили на „А. П. С. Б. Б.“ ЕООД всички вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. Твърди, че е уведомил длъжника на посочената от него електронна поща за извършената цесия. До изтичането на крайния срок по договора за кредит, не е налице заплащане на 2 дължите суми. Такива не са заплатени и към настоящия момент. Заявява, че дължимата главница е в размер на 4000 лева, а договорната лихва за периода от 24.10.2019 г. до 31.10.2021 г. – 1874 лева. Дължимата законна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 11.08.2024 г. е в размер на 2310.17 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски, включително и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и относимите правни норми, намира от фактическа и правна страна, следното:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата молба, вследствие връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и депозираното в последствие възражение, по реда на чл. 414 ГПК и имат за предмет вземанията посочени в заповедта.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета на предявените претенции, в настоящото производство ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен валиден договор за кредит, съдържащ твърдените права и задължения, че ответникът е условил сумата по кредита, както и основанието за начисляване на договорна лихва и размер на същата, изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер. Следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице валидно сключен договор за поръчителство, т.е. че вземането на кредитора е обезпечено с този договор за поръчителство, както и изпълнение от страна на поръчителя на задълженията на ответника по договора за кредит. Освен гореизброените факти, подлежи на доказване и наличието на валидно сключен договор за цесия, съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор или наличие на валидно упълномощаване на цесионера, настоящ ищец, да съобщи за извършената цесия.

С мотивирано протоколно определение от 05.03.2026 г., съдът е оставил без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, по реда на чл. 238 ГПК.

3

Първият спорен между страните въпрос е този дали е налице валидно възникнало между тях облигационно правоотношение, съобразно действащата в страната нормативна уредба. В приобщеното ч.гр.д. № 2508/2025 г. по описа на Районен съд – град Ямбол, а и в исковото производство, е представен и приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит № *****/24.10.2019 г., сключен между „К.“ АД, ЕИК ********** и Д. М. Д., ЕГН **********. От приложение № 1 към договор за кредит № ********/24.10.2019 г. се установява, че предоставеният кредит е в размер на 4000 лева, платими чрез двадесет и четири погасителни вноски в размер на по 244.75 лева като лихвеният процент е 40.00%, а годишния процент на разходите – 48.21 %. Отразено е, че общият размер на всички плащания възлиза на 5874 лева. Срокът на издължаване е 24 месеца. В договора е посочено, че К. се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в настоящия договор, при условие, че подаденото от Кредитополучателя заявление е одобрено от К.

– чл.1 на договора. В договора е посочено, че К. се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в настоящия договор, при условие, че подаденото от Кредитополучателя заявление е одобрено от К. – чл.1 на договора. От представените Общи условия, приети като писмени доказателства се установява, че кандидатстването за кредит става чрез подаване на заявление, в което посочват лични данни, размер на кредита, срок на кредита, наименование на кредитния продукт, условия, при които желае получаване на кредита и желания начин за усвояване, аргумент от раздел 3, т.1 и 2.

По делото липсват доказателства, които да установяват, че е налице одобрение на подаденото заявление от страна на Д. М. Д.. Не се установява да е извършено кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на "К." ЕАД или по телефон, съгласно чл. 2, от раздел III от общите условия в предвидената форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се попълнят задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът на кредита, наименование на кредитния продукт, условията при които се ползва и начина на усвояване. По делото обаче няма доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с 4 електронни изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на кандидатстващия за кредит. Категорично по делото не се установява и, че ответникът Д. с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен погасителен план.

По делото липсват доказателства, които да установяват, че е налице одобрение на подаденото заявление от страна на Д. М. Д.. От представената и приета като писмено доказателство разписка за извършено плащане на Д. М.

Д. от 24.10.2019 г. чрез системата „И.“ не може да се направи извод за реално предаване на сумата. В тази разписка липсва отбелязване на основание за изплащане на сумата в полза на Д. М. Д.. С оглед гореизложените мотиви за липса на доказателства за одобряване на заявлението за получаване на кредит и за реалното предаване на сумата, следва изводът, че не е налице доказване по реда на пълно и главно такова, на валидно сключен договор за кредит, респективно възникване на задължение за Д. М. Д. за връщане на сумата.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за сключване на договора като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е валиден електронния документ. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че между страните няма постигнато съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с посочените в исковата молба параметри.

В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика, т.е. кредитодателят. Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е 5 длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на «финансова услуга» всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.