Решение № 528 от 23.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002101706 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ППроизводството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Г., чрез адв. П. К., срещу решение № 218/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 8/11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 62/2021 г. на Окръжен съд –Сливен, в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Д. Г. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. Й., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, над присъдения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 800 000 лв. (частичен иск от общо 1 400 000 лв.), както и за законна лихва върху обезщетението от 01.02.2021 г. до окончателното заплащане.

Решението на Окръжен съд – Сливен, постановено по гр.д. № 62/2021 г., с което са уважени предявените искове, като е осъдено „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Е. Д. Г. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., при което са му причинени травматични увреждания, със законната лихва от 01.02.2021 г., както и е осъдено дружеството да заплати сумата от 304, 65 лв., 1 обезщетение за имуществени вреди, отхвърлен е искът за разликата над 304, 65 лв. до пълния претендиран размер от 456, 97 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение № 218/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Бургас е допълнено решение № 8/11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 62/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, като е осъдено ответното дружество да заплати законната лихва за забава върху изплатеното в хода на делото застрахователно обезщетение от 100 000 лв., считано от 01.02.2021 г. до 17.03.2021 г. и е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху посочената сума за периода от 18.03.2021 г. до 10.05.2021 г. С определение от 13.04.2022 г. по чл.248 ГПК е изменено решението в частта за разноските като ответникът е осъден да заплати на адв. К. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4 596лв., за безплатната правна помощ в полза на ищеца за първа инстанция.

С определение от 24.01.2023 г. е допълнено въззивното решение като са присъдени в полза на ответника с оглед на отхвърлителната част от иска сумата от 1 185лв.-разноски за адвокатско възнагрлаждение за въззивна инстанция.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер. В съдебно заседание се явява адв. К., която поддържа касационната жалба и моли да се уважи изцяло предявеният иск.

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Трето лице – помагач И. К. Й. не взема становище по касационната жалба.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 4122/15.12.2023 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, и за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне на размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и посочените от касатора решения по реда на чл. 290 ГПК.

По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, както и в решения по чл.

2

290 ГПК, в т.ч. и посочените от касатора, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай. Такива например са тежестта на увреждането, обстоятелствата при които е осъществено, продължителността и прогнозата за възстановителния период, данните за състоянието на пострадалия и негативните последици, следващи в личния и социалния му живот, икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, а и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става обаче източник на неоснователно обогатяване. Поради това размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В тази връзка в мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за конкретния случай обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. За да посочи съответен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва също така да отчете икономическите условия в страната към датата на процесното увреждане, като вземе предвид и непрекъснато променящите се лимити на застрахователно обезщетение, израз именно на динамиката на обществения стандарт на живот.

Като взе предвид дадения отговор на правния въпрос, по основателността на жалбата настоящият съд намира следното:

С постановеното въззивно решение е прието, че на 26.11.2020 г. по пътя от [населено място] войвода по посока [населено място] е осъществено пътностранспортно произшествие, причинено от И. К. Й., който е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на пътностранспортното произшествие тежко е пострадал ищецът Е. Д. Г., пътуващ на задната седалка на автомобила като пътник. Прието е за безспорно между страните, че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя към пострадалия ищец е доказана по своето основание.

Установено е, че на 10.05.2021 г. застрахователят е заплатил на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., платени по банков път.

Спорно между страните е било определянето на размера на справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По делото е изяснено, че вследствие на удара ищецът, който към този момент е бил на 19 години, е претърпял тежка съчетана травма, обхващаща главата, гърдите, гръбначния стълб, протекла с травматичен шок, изразяваща се според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: глава разкъсно-контузна рана, фрактура на черепната основа с оторагия /кървене от 3 ушите/, фрактура на темпоралната кост в дясно, дясна и лява пирамидни кости, сфеноидален синус в дясно с наличие на пневмоцефалия, развит субдурален хематом вляво и десностранен фронтален, левостранен етмоидален и сфеноидален хемосинус, интравентрикуларна хеморагия в страничните вентрикули, състояние на кома от момента на травмата и наложила се спешна операция поради субдоралния хематом; гръден кош контузен бял дроб, пневмоторакс и пневмомедиастинум /проникване на въздух/, водещи до дихателна недостатъчност, двустранни плеврални изливи; гръбначен стълб - нестабилна фрактура на Т. и Т., леки компресионни фрактури на Т.-Т.-Т., бурст фрактура на Т., тялото на Т. е с клиновидна деформация, с нарушена цялост, с пълно прекъсване и изтласкване на фрагмент към вертибралния канал, настъпила компресия и контузия на гръбначния мозък, долна параплегия-липса на сетивност и пълна липса на движения на долните крайници, липса на тазоворезервоарна функция, водещо до осакатяване на ищеца, охлузвания на крайниците. Прието е, че при операцията на главата е извършена остеокластична краниотомия, евакуация на хематома, пластика на мозъчната обвивка с периост, дренаж, с хирургическа обработка на голямата рана на лявата париетално /скалп/ състояща се в тоалет, измиване и послоен шев. Впоследствие е извършена ревизия на раната - след тоалет на полето и щателно почистване се отворил оперативния цикатрикс в рамките на 2 шева, изтекло количество ксантохромен ликворс, извършен дренаж и повторен шев. Прието е, че ищецът е изписан от МБАЛ „И. С. “ АД, [населено място] на 23.12.2020 г., като в епикризата е посочено, че след отзвучаване на последиците от преживян сепсис, следва да се планира стабилизираща операция на гръбначния стълб и алопластика. Такава операция е извършена след като ищецът е приет на 28.01.2021 г. в Клиника по неврохирургия в „Аджибадем С.

К. УМБАЛ Токуда“, [населено място] в увредено общо състояние. Извършена е декомпресивна ламинектомия на ниво Т. и мини инвазивна транспендикуларна стабилизация на гръбначния стълб на ниво Т.-Т.-Т. и Т. с винтове и две свързващи пръчки 120 мм.

От приетото експертно заключение и поясненията на вещите лица в съдебно заседание е установено, че състоянието на ищеца след катастрофата е било изключително тежко коматозно с опасност за живота, без реакции, само сърдечна дейност. Пояснено е, че не се очаква подобрение на двигателната функция на долните крайници, на тазоворезервоарните нарушения и на склонността към образуване на трофични рани в долната част на тялото. В състояние е единствено да ползва ръцете си. Прекъсването на гръбнака е анатомично и въпреки втората операция, унищожената мозъчна тъкан не е могла да бъде възстановена. Посочено е, че ищецът ще продължава да търпи множество ограничения – невъзможност да движи долната част на тялото си, да седи самостоятелно и да има поколение. Прието е още, че от залежаването има склонност за декубитални рани и има нужда от ежедневно обгрижване – тоалет, обличане, приготвяне на храна, постоянен уретрален катетър, подмяна на памперси и др., а описаното състояние е доживотно.

Свидетелката К. Я., майка на ищеца, е заявила, че след инцидента Е. Д. Г. е 4 търпял силни болки и не е искал хора около себе си. Посочва, че ищецът има нужда от ежедневно обгрижване, което го води до депресивни мисли и състояние на отчаяние. Свидетелката М. К. е заявила, че преди катастрофата ищецът е бил усмихнато, здраво и силно момче, работел на полето, а сега се чувства като тежест за семейството си.

От съдебно-психологическата експертиза е установено, че ищецът, в резултат от процесното ПТП, е в състояние на емоционална уязвимост, липса на увереност, съпроводени от нарушения на дългосрочната памет. Настъпило е емоционално разстройство с незатихващ интензитет и с проявления на трайна депресивна акцентуация, които заедно със соматичните увреди са довели до социална изолация.

Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/786fdecf-5a63-450b-b8e0-795e3682c887