Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 807 от 29.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 439/2024
Вид
Определение № 807
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. Варна, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500439 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. К., гражданин на Руска Федерация, роден на **********г., ЛНЧ***, срещу Решение №3750/18.11.2023г. по гр. дело №3917/2023г. на ВРС, 30-ти състав, с което:

- е задължен А. К. да се въздържа от домашно насилие по отношение на Е. Б., гражданка на Руска Федерация, родена на 14.08.1980г., с л.к. на продължително пребиваваща в Република България с №701224169/15.09.2022г., на осн.чл.5, т.1 от ЗЗДН;

- е забранено на А. К. да приближава Е. Б., както и обитаваното от нея жилище на адрес: гр.Варна, ***, ет.2, ап.6, на разстояние по-малко от 100, за срок от седем месеца, на осн. чл.5, т.3 от ЗЗДН;

- е осъден А. К. да заплати глоба от 200.00лв. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН;

- е осъден А. К. да заплати държавна такса от 25.00лв., на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН;

- е осъден А. К. да заплати на Е. Б., сумата от 850.00лв. разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и за необоснованост на решението на ВРС, както и за постановяването му при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В третото о.с.з. ВРС е приел представени от молителката писмени доказателства, въпреки възраженията на ответника за преклудираност на искането. Приел е и документи (разпечатки 1 от „Вайбър“ и молба на ответника до съда в гр. Москва), въпреки предприетото от ответника оспорване на авторството им. Така ВРС е достигнал до неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Освен това е възприел голословните твърдения на молителката, без да обсъди противоречията в тях. В основата на решението си е поставил декларацията по чл.9 от ЗЗДН, но молителката я била подписала без да разбира български език. Самата декларация не съдържа конкретни данни за твърдяните актове на насилие, нито ги установява – в нея не са посочени дни, часове и места на осъществяване на сочените действия на ответника, поради което същята е негодно доказателствено средство. Липсват и други доказателства в подкрепа на декларираното. Въззивникът поддържа и твърденията си и пред първата инстанция за отношенията между страните към и около започване на бракоразводното им дело в Русия, както и че за да угоди на Е. Б., А. К. е напуснал семейството и Република България, като в никакъв момент не е нарушавал заповедта за незабавна закрила. С оглед на изложеното счита соченото домашно насилие за напълно недоказано, поради което моли за отмяна на решението на ВРС в цялост и за разноски на въззивника за две съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна не депозира отговор.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

Няма отправени пред ВОС доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2024г. от 09.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и 2 безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3