Присъда № 265 от 04.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №265/02.11.2022 г. по НОХД №12141/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №1504/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №38205/2019 г. по описа на СРП срещу ЮЛ. ЮЛ. К. за това, че на 16.08.2019 г., в гр. АДРЕС, на етажната площадка на ет. 4, причинил на С. АЛ. ИВ. средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на долния край на лявата лъчева кост на левия горен крайник, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“, като хванал с двете си ръце раменете на И., блъснал с двете си ръце тялото на И. и я съборил на пода на етажната площадка - престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

Съдът на основание чл.287 ал.1 НПК е допуснал изменение на обвинението в с.з. от дата 02.11.2022 г., като същото се счита повдигнато срещу К. за причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на горния край на лявата лъчева кост на левия горен крайник.

Съдът не прие за съвместно разглеждане ведно с наказателната отговорност на подсъдимия предявените от пострадалата И. гр.искове за причинени имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на ОА.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа измененото обвинение, като счита, че същото се доказва по безспорен начин.

От събраните по делото доказателства – гласни – показания на свидетели, писмени – медицински документи и заключенията на двете експертизи – основна и допълнителна, по несъмнен начин се установява, че на дата 16.08.2019 г. в гр. АДРЕС, на етажната площадка на ет. 4, подсъдимият след конфликтна ситуация по повод вдигане на шум, причинил на С. АЛ. ИВ. средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на горния край на лявата лъчева кост на левия горен крайник, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“. Излага доводи, че механизмът е изяснен – подсъдимият е хванал с двете си ръце раменете на И., блъснал с двете си ръце тялото й, като по този начин я съборил на пода на етажната площадка. Подсъдимият е действал е умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на последиците. Данните по делото ясно сочат вида, характера, механизма и давността на нараняването на И.. Съобщеното от И. още в началото на образуваното ДП е логично и достоверно и то се повърдждава изцяло от заключенията на СМЕ, както и от 1 представените по делото медицински документи. Нараняването в областта на дясната мишница на пострадалата отговоря именно на механизма на деянието описано от самата И.. Установява се също, че подсъдимият е споделил пред свидетелката Ненова /негова съпруга към онзи момент/, че е имал физически контакт с И. под формата на „избутване”, при което И. е залитнала. От друга страна, самата Ненова е видяла пострадалата на земята, в опит сама да се изправи.

Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК - една година, което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК за минимален срок от три години с оглед чистото му съдебно минало. Предлага на тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото.

Двамата защитници на подсъдимия пледират за оправдателна присъда.

Считат, че обвинението не се доказва по безспорен начин. Излагат доводи, че няма свидетели-очевидци на станалото, не се установява подсъдимият да е имал каквото и да било съприкосновение с пострадалата. Твърдят, че е налице съществено противоречие в заявеното от пострадалата, тъй като веднъж в заявлението тя е посочила, че К. я е хванала с две ръце в областта на гърдите и я е блъснал, и казаното впоследствие в хода на съдебното следствие, че я хванал с две ръце за раменете и я е блъснал. Заявяват, че при медицинската документация се установява, че няма наранявания в областта на гърдите, а само в областта на едната мишница, а свидетелите разпитани в хода на съдебната фаза не съобщават за видими наранявания при И., след като са видели непосредствено след случилото се. Отделно от това, констатираните наранявания са установени от лекар четири дни след инцидента, а вещото лице заяви, че възможно същите да са получени в периода непосредствено преди или след инцидента.

Защитата предлага на съда да кредитира заключението на основната СМЕ, при която вещото лице допуска, че следва да се кредитират обясненията на К., че е възможно пострадалата да е паднала, без той да й е причинил някаква травма или да е имало физически контакт помежду им, тъй като той е изпуснал вратата, която и двамата са дърпали в противоположни посоки, пострадалата е загубила равновесие и паднала на земята, още повече, че има данни, че същата е употребила алкохол.

Защитата оспорва заключението на допълнителната СМЕ назначена от съда, тъй като вещото лице не е травматолог, нито рентгенолог и не е отговорил на въпроса как едновременно подсъдимият е държал вратата и е блъснал с две ръце пострадалата.

Защитниците предлагат на съда да оправдае подзащитния им.

Подсъдимият ЮЛ. ЮЛ. К. дава обяснения, че на процесната дата, действително със свидетеля К. И. монтирали огледало в спалнята, заради което се наложило пробиване на 9 дупки в стената. Някой тропал силно на вратата все едно я разбива и когато отворил вратата видял освирепяла жена - съседката му С.И.. Същата го обиждала, заплашвала го с 2 брат й, който щял да го пребие, лъхала на алкохол. И. била с размазан грим.

Изплашил се от поведениeто й, решил да се затври вратата, но тя държала дръжката от външната й страна и не му позволила да го стори. Двамата дърпали всеки към своята страна, при което той дръпнал дръжката на вратата към себе си малко по-силно и я изпуснал, при което съседката му отстъпила назад и седнала. Помислил си, че под въздействието на алкохола е залитнала и е седнала. Не забелязал да се подпира на ръцете си при падането. След това дошли при него първо съпругата му Анита Ненова, а после и приятелят му К. И. Ненова го попитала защо е уплашен. Той споделил, че Силвия искала да нахлуе в дома им. След това И. сама се изправила от земята, блъснала неговата врата в асансьора, а той отишъл и блъсал нейната входна врата. След това се прибрал в апартамента. Тримата с Ненова и И. стояли до късно в кухнята. Никой не звънял и не е идвала полиция. На следващия ден получил призовка от РУ и при посещение там разбрал, че И. е с травма на ръката. Подсъдимият категорично отрича да я е докосвал. Твърди, че е нямало никакъв физически контакт помежду им, а само вербални нападки от нейна страна.

В правото си на лична защита подсъдимият К. моли съда да се съобрази със заявеното от двамата му защитници. Заявява, че не е направил нищо на пострадалата, дори не я е докосвал. Единствено дърпали вратата и тя паднала, защото била пила и под въздействието на алкохола.

В последната си дума иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия ЮЛ. ЮЛ. К. е роден на 16.02.1995 г. в гр. София.

Към 2019 г. той и свидетелката АТ К.а /сега Ненова/, негова бивша съпруга живеели на адрес: гр.София, ***, бл. 253, вх. Д, ет. 4, ап.106.

Подсъдимияят е със средно образование, работещ, неосъждан.

Пострадалата С. АЛ. ИВ. живее в съседен на К. апартамент - №107.

На дата 16.08.2019 г. подсъдимият, съпругата му и техен приятел свидетелят К.К. И. били в апартамента на сем.К.и, като монтирали огледало.

Пострадалата С. АЛ. ИВ. се прибирала вкъщи около 21:30 часа, чула шум от пробиване. Това продължило и след 22.30 часа и тя решила да направи забележка на съседа си, който познавала като добро и разбрано момче, дори двмата били далечни родини. Започнала настойчиво да звъни на 3 звънеца на дома му, но нико не отворил. И. помислила, че има проблем със звънеца и затова започнала да чука силно с ръка по вратата.

Подсъдимият К. отворил вратата, като стоял от вътрешната й страна, а на прага стояла И.. Двамата си разменили обидни думи. К. заявил, че ще продължи да пробива, докато свърши, след което решил да затвори входната врата. И. му заявила, че ще се обади на брат си, хванала вратата с ръка, като не искала да му позволи да я затвори, тъй като не по нейно мнение разговорът не бил приключил. Тогава подсъдимият хванал с двете си ръце раменете на И., блъснал я и по този начин я съборил на пода на етажната площадка. При падането с цялата си тежест, И. се подпряла на лявата част на тялото си, преимуществено на лява ръка. Почувствала силна болка в лява ръка.

Изправила се сама.

Междувременно, привлечена от високия тон на размяна на реплики между двамата, към вратата се приближила свидетелката АТ Ненова. Тя видяла момента на ставане на пострадалата от земята. Попитала съпруга си какво се случва и той споделил, че Силвия го бутала и той също отговорил с бутане, в резултат на което тя залитнала и паднала. Едва след това към тях се присъединил и свидетелят К.К. И.

Пострадалата И. звъннала на вратата на съседния апартамент №108.

Оттам излязла свидетелката М. Б. ХР., която била наясно с шума, идващ от апартамента на сем. К.и, тъй като по телефона съседи я информирали, че вече са извикали полиция. Свидетелката Х. чула размяна на обидни реплики, чието съдържание не помни, но по нейно мнение и подсъдимият, и пострадалата били доста емоционални. Х. видяла как подсъдимият се приближава до входната врата на апартамента на пострадалата И. и я блъска.

След това, К., съпругата му и свидетелят И. се прибрали в апартамента, а на етажната площадка останали Х. и И.. Пострадалата споделила на Х., че е станало „стълкновение“, без да уточнява с кого и какво, и я боли ръката. Свидетелката Х. казала на пострадалата, че техни съседи вече са извикали полиция. И. слязла пред входа, за да се срещне с полицейските служители, а Х. се прибрала в дома си и си легнала.

Слизайки пред входа на блока, И. видяла дошлите полицейски служители от 04 РУ-СДВР – свидетелите МЛА и Г. Л. СТ. – АП 105, дошли по сигнал на съседи за шум. Пострадалата им обяснила, че подсъдимият след спор я блъснал и тя си ударила лакътя. Свидетелите предложили да се обадят на Спешна помощ, но тя им заявила, че няма нужда от медицинска помощ и, но иска да подаде жалба срещу съседа си. Помолила ги да се качат заедно до апартамента му. Всички заедно се качили на четвъртия етаж, като А и С. звъняли няколко пъти на звънеца на сем. К.и, но никой не отворил. Не се чувал и шум от апартамента и те си тръгнали. Била изготвена докладна записка от свидетеля А на същия ден.

На следващия ден, 17.08.2019 г. пострадалата И. изпитала силни болки в лявата си ръка и посетила УМБАЛСМ „Николай И.Пирогов“. Там, в 10.56 4 часа й бил извършен преглед и рентгенографии, като при прегледа тя съобщила, че е блъсната от съсед. Била установена „Фрактура капитис радии син нондилоката” /Фрактура на радиуса вляво/, като ръката й била имобилизирана с гипсова лонгета.

След посещението в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 17.08.2019 г. И. посетила 04 РУ-СДВР и подала заявление /жалба/ за станалото.

Било образувано досъдебно производство №1504/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №38205/2019 г. по описа на СРП.

На дата 20.08.2019 г. пострадалата И. посетила съдебен лекар, който след извършения преглед издал съдебномедицинско удостоверение №274.08/2019 г. с отразени травми по тялото й: по задната повърхност на дясната мишница има тъмномораво-зеленикаво кръвонасядане с размери 8/3 см.; по вътрешната повърхност на дясната предмишница, в горната й трета има тъмномораво-зеленикаво кръвонасядане с диаметър 3 см.; на лявата мишница и лявата предмишница има поставена имобилизираща гипсова шина, която фиксира ръката под прав ъгъл в лакътната област.

В хода на ДП била назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р ГГ, като съгласно заключението на същата се установява, че на пострадалата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на долния край на лявата лъчева кост на левия горен крайник, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“. Според вещото лице, установеното счупване на лъчевата кост на лява предмишница е резултат на действието на тъп, твърд предмет, като най-често се получава при падане на земята и на поемане на тежестта на тялото от отворена длан на ръката, това счупване се нарича „счупване на радиуса на типично място”, характерно за описания механизъм. Вещото лице заявава, че не би могъл да бъде категоричен дали счупването е причинено от падане при блъскане на И. или от загуба на равновесие, като по негово мнение са възможни са и двата варианта на получаване на травмата.