Решение № 147 от 23.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Сливен, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20222230102468 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5080/2021 г. на РС- Сливен, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че процесните суми представляват задължения по договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2014 г. и два анекса към него.

Сочи се размер на претендираната главница по фактура №174/26.11.2018 г. и размера на мораторната лихва върху нея.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, като се претендират разноските по исковото и заповедното производство.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с което се оспорва нейната основателност. Твърди се, че между страните няма валидно възникнали облигационни отношения, тъй като договорите и анексите не са подписани от представител на ответното дружество.

1

От съда се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани и се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се иска уважаване на предявените искове.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Писмен договор за сътрудничество и съвместна дейност, с посочени дата на сключване 01.10.2014г. и страни:купувач ответното дружество и продавач-ищцовото дружество, както и два анекса към него, съответно с посочени дати на сключване-01.10.2014г. и 06.02.2015г., са неподписани за купувач, а дори последният не е подписан и за продавач.

В периода от 14.10.2014г. до 26.11.2018г., от страна на ищеца „ДИДИ А“ ЕООД са издадени 7 броя фактури с посочен получател ответника „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД, на обща стойност 19070,32 лева с ДДС. Тези фактури са осчетоводени при ищеца, като е отразено и плащане от ответника в общ размер на 12853,83 лева.

При ответника са осчетоводени шест от фактурите на обща стойност 12591,93 лева с ДДС за закупени стоки. Тези шест фактури, издадени през 2014г. и 2015г, са включени в дневниците за покупки към подадените от ответното дружество СД по ЗДДС и по същите е ползван данъчен кредит.

Процесната фактура №174/26.11.2018г. за сумата 6478,39 лева с ДДС не е постъпвала в счетоводството на ответника, не е отразена в счетоводните му регистри, не е платена, не е отразена в дневниците за покупки към подадените от дружеството СД по ЗДДС и по нея не е ползван данъчен кредит. Не се установява реално осъществяване на сделка по тази фактура и наличието на договорни отношения между страните за такава доставка.

Ищцовото ДИДИ А“ ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на 09.11.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответното „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2413/12.11.2021г..

2 по ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС за сумата - сумата 6 478,39 лева /шест хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща главница по Фактура № 0000000174/26.11.2018 г. за покупкопродажба и доставка на осветителни лампи с LЕD технология на „Газтрейд Сливен“ ЕООД, с начислено ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2021 година до окончателното й изплащане; - сумата 1 932,60 лева /хиляда деветстотин тридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2018 година до 03.11.2021 година; - сумата 543,49 лева /петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото, от които: 168,22 лева - държавна такса и 375,27 лева - адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, в чиято добросъвестност и компетентност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и следва да се отхвърлят.

В случая ищцовата страна не е доказала по несъмнен начин при условията на пряко и пълно доказване съществуването на процесните вземания, за които срещу ответника е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС. Представените договор и анекси към него са неподписани за купувач и не обвързват ответното дружество. Не се установява и да е извършена доставка по процесната фактура. По тази причина не се установява да съществува задължение за ответника да заплати сумата по фактура №174/26.11.2018г., която като частен документ не установява съществуването на вземането. Не се установява наличието на 3 договорни отношения между страните във връзка с фактурата, нито самата доставка да е осъществена от ищеца и приета от ответника. Липсва осчетоводяване на тази фактура при ответника, което би представлявало съобразно утвърдената съдебна практика недвусмислено признание на задължението и доказателство за неговото съществуване. Осчетоводяването на фактурата само при ищеца не доказва съществуването на твърдяната в исковата молба сделка и задължение на ответника за заплащане на исковата сума. Липсата на доказателства, които да установяват дължимостта на процесната главница е основание за отхвърляне на предявения положителен установителен иск като неоснователен.

Поради неоснователността на главния иск за главницата е неоснователна и акцесорната претенция относно установяване дължимостта на мораторна лихва.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцовото дружество положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5080//2018г. на СлРС, като неоснователни.

По правилата на процеса съдът следва да уважи искането на ответника за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 685 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДИДИ А“ ЕООД, ЕИК 202498391, със седалище и адрес на управление:с.Ново село, общ.Ново село, обл.Видин, ул.“Вихрен“ №7 ПРОТИВ „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК 202829770, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Драган Цанков“ №2А положителни установителни искове по чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2413/12.11.2021г.. по ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС, а именно сумата 6 478,39 лева /шест хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща главница по фактура № 0000000174/26.11.2018 г.

4 за покупко-продажба и доставка на осветителни лампи с LЕD технология на „Газтрейд Сливен“ ЕООД, с начислено ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2021 година до окончателното й изплащане, както и сумата 1 932,60 лева /хиляда деветстотин тридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2018 година до 03.11.2021 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ДИДИ А“ ЕООД, ЕИК 202498391, със седалище и адрес на управление:с.Ново село, общ.Ново село, обл.Видин, ул.“Вихрен“ №7 ДА ЗАПЛАТИ на „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК 202829770, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Драган Цанков“ №2А сумата 685 /шестстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5