Решение № 328 от 24.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пловдив , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300501953 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и чл.328 ал.1 т. 3 и т.12 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. ХР. Р., ЕГН**********, против Решение № 261563/25.05.2021г., постановено по гр.д.№ 7882/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което са отхвърлени изцяло предявените от него искове против „Лидер- 96“ ЕООД, ЕИК *****, за признаване за незаконно на уволнението, констатирано със Заповед № 1183/ 08.05.2020г. на управителя на „Лидер- 96“ ЕООД и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за период от шест месеца, считано от 09.05.2020г. до 1

08.11.2020г., възлизащо на сума в размер от 15 599, 46 лв.- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови претенции.

Въззиваемата страна „Лидер- 96“ ЕООД, ЕИК *****, чрез адв. Б.

П., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от М. ХР. Р. против „Лидер- 96“ ЕООД е заведена искова молба, ведно с допълнително писмено уточнение, неразделна част към нея /на л.14/, с което посочва, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор № 2748/ 11.07.2018 г., по силата на което ищецът заемал длъжността „*****”. На 08.04.2020г. ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като в същото са посочени две основания за прекратяване- предвид намаляване обема на работа /чл. 328, ал.

1, т. 3 КТ/ и наличието на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ/. Впоследствие е издадена и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1183/ 08.05.2020г. Възразява се, че уволнението е незаконно. Изтъква се, че не е налице описаното в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Не е налице безвиновна невъзможност за изпълняване на трудовите задължения.

Посочва се, че ищецът е бил в добро здраве към момента на връчване на предизвестието и не са съществували каквито и да било обстоятелства, препятстващи възможността му да изпълнява трудовите си функции. Поради изложеното моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендирани са разноски.

Към исковата молба прилага Трудов договор №2748/11-07.2018г., Предизвестие с изх.№ 127/08.04.2020г., Заповед № 1183/08.05.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение и заверено копие от трудова книжка.

2

Ответникът „Лидер- 96“ ЕООД в срок депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. В същия се посочва, че извършеното уволнение е законосъобразно, доколкото с оглед епидемичната обстановка в световен мащаб, драстично са намалели поръчките, изпълнявани от дружеството. Изтъква, че в процесния случай, правоотношението се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а не с издадената заповед. Предвид това, то следва да се съобразят основанията за прекратяване на трудовия договор, посочени в предизвестието, които са двенамаляване обема на работа и обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В конкретния случай, предвид драстичното намаляване на поръчките, ответното дружество застъпва, че е налице намаляване обема на работата. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендирани са разноски.

Към Писмения отговор прилага електронна кореспонденция /писма/ до дружеството от негови съконтрахенти /“Hermann Hartje” KG, “Hervis Sports & Fashion” SRL, “DutcheBike”/, Структура преди освобождаването на ищеца и Структура след неговото освобождаване. С писмата дружеството е уведомено, че поради създалата се епидемична обстановка във връзка с „Covid- 19” и наложените рестрикции, драстично е намаляло потреблението на велосипеди. Предвид това, посочените партньори уведомяват ответното дружество, че няма да генерират поръчки и да приемат доставки от същото.

В хода на производството е разпитан един свидетел В. М. /без родство, бивш колега/, доведен от ищеца.

Районен съд – Пловдив, за да отхвърли изцяло исковете, излага основни съображения, че на първо място намира за необходимо да акцентира върху факта, че процесното правоотношение не се прекратява по силата на Заповед № 1183/ 08.05.2020г., а с изтичане срока на месечното предизвестие, дадено с Предизвестие изх. № 127/ 08.04.2020г.

Когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, както е в процесния случай, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими каквито и да било последващи 3 действия на страните.

Позовава се на съдебна практика –

Решение № 664 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 192/2009 г., IV- то г. о.;

Решение № 664 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., III- то г. о.

Районният съд е направил преценка, че срокът на месечното предизвестие тече от връчването му- 08.04.2020г. и изтича на 08.05.2020г. В тази връзка, издадената Заповед № 1183/ 08.05.2020г., има само констативен характер и отразеното в нея е ирелевантно за настоящия спор. Позовава се и на разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съгласно която - при наличие на предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Затова, посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е единственото основание, което е относимо към процесния спор е това. Релевантни са и основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в Предизвестие изх. № 127/ 08.04.2020г., а именно - намаляване обема на работата- чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор- чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Районният съд аргументира, че посочването в предизвестието на повече от едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не обосновава незаконосъобразност на уволнението. Работодателят следва да установи което и да било от тях, като доказването на едното от основанията е достатъчно за законността на уволнението.

Позовава се на съдебна практика –

Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК.

Районният съд обръща внимание, че с исковата молба ищецът не навежда каквито и да било възражения, касаещи намаляването на обема на работата като основание за прекратяване на трудовия договор и нещо повече - 4 ищецът дори не оспорва отразеното в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Не се навеждат и възражения във връзка с чл. 329, ал. 1 КТ /осъществяване на подбор/, поради което и налага извод, че в такъв случай, съдът не дължи обсъждане на този въпрос.

Позовава се на съдебна практика –

Решение № 431/ 21.11.2012 г., по гр.д. № 1100 / 2011г. на ВКС, IVто г.о.;

Решение № 397/ 31.10.2013 г., по гр.дело № 2870/2013г. на ВКС, IV- то г.о.;

Решение № 297 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС;

Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 77 / 2011 г. на ВКС, IV- то г.о.

Всички възражения на ищеца с исковата молба са били насочени само към оспорване на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.

Въпреки гореизложеното, макар и ищецът да не е оспорил основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, Районният съд мотивира, че работодателятответник следва да установи да е налице първото от посочените в предизвестието основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно- намаляване обема на работата. Намаляването на обема на работа се установява като обективен факт към момента на предприетото уволнение, като за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица. Намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се обективира с изрично приети решения от работодателя. Работодателят е този, който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работата. Правно ирелевантно е и дали управляващият орган на дружеството е съставил нарочен документ, с който уведомява работещите за намаляване обема на работата и определящ кои длъжности да бъдат съкратени. След като обемът на работата е намалял и това е свързано с 5 изпълняваните от определена длъжност трудови функции, работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

Позовава се на съдебна практика –

Решение № 29/ 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г., ВКС, ІV- то г.о.

Решение № 21/ 01.02.2010 г. по гр. д. № 5101/2008 г., ВКС, I- во г.о.

Решение № 87/10.07.2018 г. по гр.д. № 3468/2017 г. ВКС, III -то г.о.

Районният съд счита, че ответникът е установил, че към м. април 2020г. /когато е получено предизвестието на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение/, работата в дружеството е намаляла драстично.

Във връзка с установената в световен мащаб епидемия от „Covid- 19”, съконтрагентите на ответното дружество са преустановили генерирането на поръчки. Посоченото обстоятелство се е изяснило, както от приетата по делото кореспонденция между дружеството и неговите клиенти, така и от показанията на св. М., чиито показания са кредитирани изцяло.

Предвид намаляването на поръчките, а оттам и редуцирането на обема на работата, целият цех „Лидер 1“ е бил затворен, като част от персонала работещ в него е бил прехвърлен към цех „Лидер 2“, а останалата част е била съкратена. Доколкото цехът, в който ищецът е работел е преустановил работа поради драстичното намаляване на поръчките, то това се отразява и на изпълняваните от ищеца трудови функции. След като работата е намаляла до степен, която обуславя необходимост от оптимизация на производството /чрез затваряне на цех „Лидер 1“ и пренасочване на част от персонала към другия цех/. След като е изтекъл срокът на предизвестие на съкратените работници, цех „Лидер 1“ е затворил врати и дейността на дружеството е продължила само в цех „Лидер 2“.

Досежно основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, то 6 същото обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното потестативно право на уволнение е възникнало и е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора.

Позовава се на съдебна практика –

Решение № 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о

Решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г. на ВКС, IVто г. о.

При възложена тежест на ответника за доказване на правнорелевантния факт, не се е установило да е налице обективна невъзможност ищецът да изпълнява своите трудови функции. Ищецът не се е намирал във фактическа невъзможност да изпълнява трудовите си функции, нито за заеманата от него длъжност е необходимо специално разрешително, нито е налице несъвместимост по закон. Въпреки изложеното, доколкото ответното дружество е установило другото посочено в предизвестието основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то извършеното уволнение се явява законосъобразно.