Решение № 241 от 23.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500486 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 11440/03.09.2024 г. от О. К., ул. „Р.“ № *, БУЛСТАТ *** против решение № 229/30.07.2024 г., постановено по г. д. № 93/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е осъдена О. К., на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на Д. П. Т. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Р.“ № *, вх.*,ет.*,ап.* сумата от 35 700.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Д. П. Т. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Р.“ № *, вх.*,ет.*,ап.* против 1

О. К., ул. „Р.“ № *, БУЛСТАТ ***.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати сумата от 35 700.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът на признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2023 г. се препънала в необезопасено стълбище от няколко стъпала с изронен бетонов фундамент и прясно свалени кофражи, паднала е на земята и в резултата на това е получила травматични увреждания.

Това обстоятелство се установява от показанията на свидетел Д. (л. 142 от делото на ОС), който първи се е притекъл на помощ. Намерил Т. паднала на новопостроени стълби пред блока и на ул. „Р.“ в гр. К., облегната на стената да се превива от болка. Била неадекватна и в шок, обляна цялата в студена пот, и поискала от свидетеля помощ, за да се изправи. Обадили се по телефона на С., а докато чакали линейката, свидетелят донесъл от дома и мокри кърпи, за да се избърше, тъй като била цялата ожулена.

В исковата молба е посочено, че в резултат на падането, на Т. са причинени телесни увреждания – счупване на бедрена шийка на ляв крак.

Тези твърдения са основателни.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 129 - 135 от делото на ОС), което не е оспорено от страните, в резултат от процесния инцидент от 21.08.2023 г., на Т. е причинено счупване на шийката на тазобедрената става на левия крак.

В исковата молба се твърди, че процесното стълбище е собственост на О. К., която не го е поддържала и не го е обезопасила.

Видно от приетите писмени доказателства (комбинирани скици, издадени от О.

К., схеми от *, издадени от *), както и от заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 157 – 161 от делото на ОС), в ПИ № ** по КККР на гр. К., находящ се между ул. „Ц.“ и ул. „П.“ се намира стоманобетонно стълбище. То е изградено северно от сграда с идентификатор № ***, представляваща гаражи, находяща се в ПИ № ***. Гаражите са пет на брой и са построени западно от жилищния блок, с административен адрес: ул. „Р.“ № **. Те са построени от четири физически лица въз основа издадено на разрешение за строеж от 2

30.01.2020 г., съгласно приета промяна на ЗП на УПИ * и УПИ * в кв. * в кв. * по плана на гр. К., отнасящо се за незастроеното пространство между: северно от ул. „Ц.“; южно от ул.

„П.“ и западно от жилищния блок. Съгласно одобрения проект за изграждането на гаражите не е предвидено стълбище северно от гаражите. В О. К. няма данни за одобрен проект за стълбището, нито има проекти за него и информация от кого е изпълнено. Стълбището не е елемент от вертикалната планировка за строителството на гаражите. То е разположено между подпорна стена от север на гаражите, която е изградена поради различните нива на ПИ № *** и ПИ № **. Видимо до гаражите от север е била изпълнена допълнително стена, а строителството на стълбището е било изпълнено по време на или след строителството на гаражите. Това стълбище свързва площадката пред гаражите, представляващи сграда с идентификатор № ***, представляваща част от ПИ № ** и площадката, разположена западно от жилищния блок на ул. „Р.“ № **, където са и входовете на блока, поради разликата в нивата между двете площадки и двата поземлени имота. ПИ № ** е имот с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на О. К..

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и О.та е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, включително с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия. Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на „тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на „платно за движение" и „граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя.

Съгласно чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП, общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП, това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, включително и тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. В качеството си на юридическо лице О.та осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.

Нормативното задължение на съответната О. е да поддържа и да осигурява безопасното ползване на процесното стълбище произтича от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, които определят улиците в селищата (населените места) 3 за общинска собственост, и от разпоредбите на Наредба № ** г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, уреждащи правилата за проектиране и изграждане на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии, в т. ч. елементите на тази система като тротоари, второстепенни улици, жилищни сгради, гаражи в жилищни райони.

При това положение съдът приема, че О. К. следва да отговаря за поддръжката и обезопасяването на процесното стълбище, тъй като то попада в ПИ № **, представляващ второстепенна улица. Безспорно е, че улицата е изградена в съответствие с предвижданията в ЗРП и има характеристиките на част от уличната мрежа, а процесното стълбище е изградено без наличието на строителни книжа, включително без разрешение за строеж, поради което по силата на приращението е придобито в собственост от собственика на улицата - О. К.. А тя не е проявила достатъчна грижа за неговото стопанисване и обезопасяване.

Следва да бъде отбелязано, че ответникът, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание на 31.05.2024 г. (л. 144 – гръб от делото на ОС), признава, че имот с идентификатор № ** е публична общинска собственост, тъй като е второстепенна улица и в този имот има изградено стълбища.

Ето защо ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.

О.та изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска собственост и на чистотата на територията на съответната О. чрез свои служители или чрез трети лица, на които е възложила това задължение. В конкретния случай именно тяхното бездействие във връзка с обозначаване на неравностите до ремонтирането им е довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди.

От представените писмени доказателства и материалите в представената от О. К. административна преписка се установява, че на 11.09.2023 г. Т. е ууведомява ответната О. за настъпилият с нея инцидент, причините за него, проведеното от нея лечение и направени разходи, удостоверени с представени разходо-оправдателни документи и е отправила покана за заплащане на обезщетения за причинените и неимуществени и имуществени вреди, съответно в размери от 40 000.00 лева и от 4 300.00 лева. О. К. е отказала да заплати поисканите обезщетения, тъй като е приела, че липсват доказателства увреждането да е настъпило от вещ или действие на О.та, както и инцидента да е настъпил на твърдяното от ищцата място.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.

Налице е безвиновна отговорност от страна на О. К., вреди и причинна връзка.

При това положение следва да бъде осъден ответника да репарира причинените вреди на Д.

П. Т..

4

1. по иска за заплащане на сумата от 4 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на заплатена заключваща раменна плака и винтове:

В исковата молба се твърди, че за лечението, последвало процесния инцидент, Т. е трябвало да заплати общо сумата от 4 300.00 лева, представляваща цена на ендопротези, лекарства, консумативи и болничен престой.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, медикаментозната терапия, която се предписва при лечението на този травмите, причинени на Т. включва аналгетици, антибиотици през първата седмица след операцията, антиагреганти за още един месец след операцията.

Видно от писмени доказателства (фактури, касови бонове и рецепти), във връзка с лечението на счупването на шийката на тазобедрената си става Д. Т. е направила разходи в размер на 4 300.00 лева.

Налага се изводът, че се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер от общо 4 300.00 лева.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.

2. по иска за заплащане на сумата от 35 700.00, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания):