Определение № 5424 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501551 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД срещу Определение № 52228 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 66836/ 2023 г. по описа на СРС, 34-ти състав, с което съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението, постановено по цитираното дело, по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, което дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., както и с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по уважения насрещен иск. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил доказателствените искания на жалбоподателя за събиране на доказателства за опровергаване обстоятелството, че ищецът е материално затруднено лице и като последица е присъдил на адв. М.В.М. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Задв.

Прави се искане за допускане събирането на тези доказателства, евентуално за намаляване на възнаграждението под размера, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Ответникът по жалба Н.П., представляван от адв. М.М., оспорва същата.

Твърди, че делото е с правна сложност, което е наложило той да издирва и цитира практика. Счита, че по насрещния иск не следва да се присъждат разноски, тъй като според практиката на Съда на Европейския съюз чл. 6, § 1 и чл. 7, §1 от Директива 93/13 и принципът за ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от недължимо платените суми, които са присъдени в следствие установената нищожност, поради неравноправност, тъй като това би създало пречка у потребителя да защити правата си.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се неоснователна.

С решение № 20834/16.11.2025 г. по гр.д. № 66836/ 2023 г. по описа на СРС, 34 -ти състав е уважен установителният иск на Н.П. срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с който е признато, че договор за потребителски кредит № 924814/07.09.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. пъро ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, поради противоречие със закона, като е уважен насрещният иск на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД за осъждане на Н.П. на основание чл. 23 ЗПК да заплати сумата в размер на 2600,00 лева - остатък от незаплатена главница по нищожния договор за потребителски кредит, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. на М.М., сумата в размер на 300,00 лева, с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД за изменение на решението в частта на разноските, които е осъден да заплати на адв. М. на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, както и с искане да му бъдат присъдени разноски по уважения срещен иск. В мотивите на съдебния акт е прието, че договорът за правна помощ, в който е посочено, че същата се предоставя безплатно е достатъчно доказателства за това и ответникът не е представил доказателства за опровергаване на този факт. Посочено е, че определеното възнаграждение на адв. М. е съобразена с всички релевантни критерии за справедливост и обоснованост. По отношение на искането за присъждане на разноски по уважения насрещен иск е посочено, че съгласно решения по съединени дела на СЕС С-224/19 и С-259/19 принципът за ефективност не допуска национална правна уредба, която допуска потребителят да понесе част от съдебните разноски, когато е уважен искът му за нищожност на договорни клаузи, дори ако той трябва да върне получената главница.

Настоящият състав на

СГС споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

По доводите в жалбата.

По първия довод, че договорът за правна помощ е сключен при липса на предпоставките по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв и че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал събирането на доказателства. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя, съдебната практика, в която се приема, че изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда, като опровергаването на предпоставките за това може да стане само с представени от насрещната страна писмени доказателства, но не и да се събират нарочно доказателства в тази връзка, тъй като това излиза извън предмета на делото, съответно предмета на доказване.

По размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, присъдена на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.

Във връзка с Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, което на основание чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища и националната постоянна практика еднозначно приема, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на 2 материално затруднени лица по съществуващите два режима за заплащане – този по Наредба № 1/2004 г., към чиято приложимост препраща чл.38, ал.2 ЗАдв. и този по Наредбата за заплащане на правната помощ (в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I-во отделение). Приема се, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатско работа не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на определяне от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Първоинстанционният съд е сезиран на 05.12.2023 г. с правен спор по предявен иск за нищожност на договор за потребителски кредит, сключен на 07.09.2023 г., по който заемната сума е в размер на 2900,00 лева, уговореният ГПР – 58,34%, а а неустойката за неизпълнение на задължените за непредоставяне на обезпечение – 4959,88 лева. Ответникът е оспорил иска, като в срока за отговор е предявил насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита за сумата в размер на 2600,00 лева, като твърди, че ищецът е заплатил само първата вноска в размер на 300,00 лева. В първото по делото съдебно заседание никоя от страните не изпраща представител, като делото е приключило само със събирането на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства. Правният спор не се характеризира и с правна сложност, напротив, същият касае правен спор по въпроси, по които има трайно установена практика.

Предвид горните релевантни обстоятелства за определяне размера на дължимото по делото адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца, настоящият въззивен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 300,00 лева – 153,39 евро е в съответствие с тях.

По искането за присъждане на разноски по насрещния иск.

В мотивите на обжалваното определение, съдът се е позовал на задължителния характер на Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19. В същото е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

В т. 50 от Решение на СЕС от 27 ноември 2025 г. по дело C-746/24 е прието, че за да се запази полезното действие на директивата и принципът на ефективна защита на потребителя срещу особено неблагоприятни последици, които би могло да породи обявяванета на нищожността на договора за кредит, горните принципни правила, посочени в Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, за разпределянето на съдебните разноски в производствата за установяване на неравноправност на договорна клауза, следва да се прилат по аналогия и в случаи, при които потребителят е 3 ответник по иск за връщане на заетата главница, предявен от доставчика след обявяването на договора за кредит за нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него. В решението е посочено, че макар поемането на някакви разноски от потребителите, при обявяване по съдебен ред на неравноправност на клаузи/ договори да не е изключено, това не следва да им действа възпиращо за упражняване на правата им.

Горните правила съответстват и на принципното разрешение на разпределението на разноските в практиката на националните съдилища, че отговорността за разноски следва да се понася от страната дала повод за завеждане на делото. Уважаването на насрещния иск за връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК е резултат от основателността на предявения от потребителя в същия процес иск за обявяване на договора за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради което до влизане в сила на съдебното решение, с което се признава тази нищожност потребителят не изпада в забава по отношение задължението за връщане на получената от него сума. В тази връзка е и приетото в Решение № 14/10.02.2026 г., по т.д. № 963/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, 5-ти състав, че връщането на чистата стойност на кредита е дължимо със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което недействителността на договора е обявена. До този момент потребителят не е в забава на това вземане, поради което не следва да понася разноските по основателния спрямо него насрещен осъдителен иск.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от

„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД срещу Определение № 52228 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 66836/ 2023 г. по описа на СРС, 34-ти състав, с което съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4