Решение № 15345 от 10.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15345 гр. С. 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20231110149365 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца "Т. С." ЕАД обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, алД. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Д. М. А. и И. М.

А., че всеки от тях дължи на ищеца следните суми: 1 768,45 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 234,14 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 11.07.2023г.; 17,77 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 3,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 40602/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, алД. предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца "Т. С." ЕАД срещу ответника М. М. А. с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца задължения за топлоснабден имот находящ се в гр. С. ж.к. Д. Д. бл..., вх ет. ап, именно: 1 768,45 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 234,14 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 11.07.2023г.; 17,77 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 3,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г.

Ищецът "Т. С." ЕАД твърди, че между него и ответниците като съсобственици на процесния имот с аб. №4... находящ се в гр. С. ж. к. Д.-1, бл вх ет. ап, било налице облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставяна за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогрозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми като претендира и разноски за 1 производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез назначения особен представител са подали отговор на исковата молба. Оспорват дължимостта на процесните суми. Оспорват като недоказан факта на действително потребена топлинна енергия в процесния имот. Излагат доводи за настъпила погасителна давност. Въз основа на изложените съображения молят за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 40602/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено всеки от ответниците Д. М. А. и И.

М. А. да заплати на ищеца следните суми: сумата 1 768,45 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 234,14 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 11.07.2023г.; 17,77 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 3,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г. Заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, алД. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

С разпореждане №95613 от 02.08.2023г. на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. М. А. поради доказана липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България. В указания срок по реда на чл. 415, алД. т. 3 ГПК ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 79, алД. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти от 04.08.1997г. се установява, че въз основа на Заповед №Д-84-434/92 ог 01.08.1997г. ЕЕ. Д. К. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. С. ж.к. Д.-1, бл..., вх ет. ап, със застроена площ от 49,33 кв. м.

С молба-декларация от 08.10.2002г., адресирана до Т.Р С. И., ЕЕ. Д. К. А. е заявила искане за откриване на партида за имота, като е декларирала, че ще използва имота за жилищни нужди на членове на семейството си.

По делото е представен и приет като писмено доказателство нотариален акт от 13.04.2007г. за учредяване на договорна ипотека №35, том II, рег.№4501, нот. дело №183/2007г. по описа на нотариус В. Ч.

По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РИС25-УГ51871/30.01.2025г. се установява, че е ЕЕ. Д. К. – А. А. е починала на 04.07.2022 г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си М. М. А. и двамата си синове И. М. А. и Д.

М. А..

Представен е протокол от Общо събрание на е. с. с адрес гр. С. ж.к. Д. Д. бл.х. Б от 03.09.2002г., в който е обективирано взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС да сключи договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен и приет като доказателство договор 26.09.2002 г., с който Е. с. с адрес гр. С. ж.к. Д. Д. бл.х. Б и Т. С.“ ЕООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределителни и термостатни вентили, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата е. с..

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

2

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Т. С.“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникците не са осигурили достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет, като за периода е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 65 от Наредбата. По данни на ФДР в имота има три монтирани отоплителни тела, съответно са монтирани три топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода разходът се изчислява съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела, и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно– техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 5 434,53 лева. Вещото лице е установило, че за периода 2019 г. – 2020г. ищецът не е имал сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС /топломери и водомери/, като на 25.03.2022г. е издадено свидетелство за проверка №С2-17581 от АРТТЕСТ-Б за съответствие.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 5 358,67 лева, които са останали незаплатени.

По предявените осъдителен и установителни искове в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - е. с., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - е. с., които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които 3 влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.