Определение № 189 от 27.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 27.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600294 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.270, ал.4, вр.ал.2 от НПК.

В Окръжен съд Варна се разглежда НОХД № 419/24 г. по внесен обвинителен акт срещу А. Й., за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

Подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, определена му на 25.07.2023 г. в досъдебното производство. При проведеното на 25.04.2024 г. разпоредително заседание, решаващият съдебен състав е счел задържането за законосъобразно, а и в последствие въпросът за изменение на мярката за неотклонение е бил поставян неколкократно, в аналогични на настоящото производства.

Предмет на актуалната проверка е определение от 19.08.2024 г., постановено по повод поредно искане в последния смисъл, което също е оставено без уважение, тъй като не е констатирана промяна в обстоятелствата – извод, който се оспорва с частната въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК, ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави само при промяна на обстоятелствата. Като ново обстоятелство, в първоинстанционното производство е било изтъкнато влошеното дентално здраве на подсъдимия, изискващо специализирано лечение. Съдебният състав, разгледал искането, е приел за установено твърдяното обстоятелство, но е направил извод, че в случая то не обуславя необходимост от по-лека мярка за неотклонение, тъй 1 като чрез стоматологичното обслужване, извършвано в Затвора Варна, могат да се решат част от констатираните проблеми, а нужните консулти могат да се осъществят извън мястото на изтърпяване, за което не съществува законова пречка.

Видно от представения пред окръжния съд медицински документ, издаден от д-р П.С. на 09.08.2024 г., подсъдимият се нуждае от стоматологично лечение, изискващо образни изследвания и посещения при пародонтолог и орален хирург, последното в спешен порядък. По частното въззивно дело е представено писмено становище на д-р Д. от медицинския център към Затвора Варна, в което той се съгласява с даденото заключение като отбелязва, че е необходимо лечението да започне незабавно, и че това не може да се случи в центъра.

Съгласно чл.27 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън тези места се извършва по реда на Глава четвърта от същия акт, чл.60, ал.2 указва необходимостта от конкретни действия в компетентността на директора на медицинския център, а чл.129, ал.3 от ЗИНЗС гарантира задължителната сила на предписанията на медицинските специалисти спрямо началниците на съответните места за лишаване от свобода.

Горният прочит на относимата нормативна база е в потвърждение на направения от първоинстанционния съд правилен извод, че обстоятелството, на което се е позовал подсъдимият, за да обоснове искането си за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, не обуславя неговото удовлетворяване, тъй като не съществуват пречки лечението да бъде провеждано и в условията, при която тя се търпи.

На 26.08.2024 г. в първоинстанционния съд се е състояло последващо редовно съдебно заседание, отложено за 03.09.2024 г., за изслушване на съдебните прения, когато евентуално предстои произнасяне с присъда, обуславящо императивно и ново произнасяне по мярката за неотклонение по реда на чл.309 от НПК.

Наред с основните възражения касателно нуждата от медицинска грижа, във въззивната жалба е посочено също, че са налице:

- процесуалните предпоставки по чл.63, ал.4 от НПК – твърдение, което 2 не следва да се обсъжда, тъй като визираните в тази разпоредба срокове са относими само в досъдебното производство, и

- множество доказателства, че подсъдимият не е извършител на вмененото му обвинение, а е набеден – твърдение, което също няма как да получи отговор поради недопустимост на доказателствения анализ в настоящото производство.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, поради което и по реда на чл.270, ал.4 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд Варна, постановено по НОХД № 419/24 г. в съдебно заседание на 19.08.2024 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия А. Й..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3