Решение № 1860 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1860 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Силвия Люб. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330100003 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по гр.д. № 3/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано след инстанционен контрол от Окръжен съд – Пловдив, при който с Решение № **** г. по в.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е обезсилено Решение № **** г. по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив и делото е върнато на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявения иск от друг състав.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. О. З., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Р., обл. П., ул. „Ц. С.“ № *, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.

Г.“ № ***, ет. *, офис *, чрез адв. М. К. - М. против М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, ет. *, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД за осъждане на ответника М. С. Н. да заплати на ищцата В. О. З. сумата в размер на 10 000 лева – главница, част от общо дължимите 25 000 лева, представляващи парично задължение по устен договор за заем от *** г., сключен между ищцата В. З., в качеството на заемодател и ответника М. Н., в качеството на заемател.

В исковата молба се твърди, че през ***г. страните по делото са 1 сключили устен договор за заем, по силата на който ищцата В. З., в качеството на заемодател, следвало да предостави в собственост на ответника М. Н., в качеството на заемател, сумата от 25 000 лева, като последният се задължил да върне заетата сума. Страните не уговорили дата, на която сумата следвало да бъде върната. В изпълнение на постигната договорка ищцата предала на ответника сумата от общо 25 000 лв. посредством 5 броя банкови транзакции, всяка от които за сумата в размер на по 5 000 лв., на следните дати: **** г., ***** г., ***** г., ***** г. в ****часа и на 07.01.2020 в **** часа. Заемната сума от 25 000 лв. била преведена от банковата сметка на ищцата с IBAN:

***** по банков път - по лична банкова сметка на ответника. Във всяко едно от платежните нареждания било посочено основание на превода - „по договор за заем“.

Сочи се, че въпреки неколкократните устни покани от ищцата към ответника да върне заетата сума същият до настоящия момент не изпълнил насрещното си задължение по процесния договор за заем. Поради тази причина ищцата отправила писмена покана до ответника, чрез ЧСИ *****, с рег. № *****на КЧСИ, за връщане на заетата сума, която била връчена лично на ответника на **** г. Предвид гореизложеното и позовавайки се на разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, както и предвид факта, че между страните не е уговорена падежна дата, ищцата счита, че на **** г. за ответника се е породило задължение да върне заетата сума изцяло, което и към настоящия момент същият не е изпълнил.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Н., чрез процесуалния му представител адв. Р.

К., в който излага становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че страните са живеели на съпружески начала в периода от януари **** г. до април ****г. През ****г. ответникът закупил недвижим имот в с. Б. и предприел действия за изграждането на къща, в която да заживеят с ищцата и детето им, което се родило през *** г. Твърди, че във връзка със строежа и разходите по него към края на **** г. го посъветвали за целите на 2 счетоводството му негов близък или роднина да му преведе сумата от 25 000 лева с основание „договор за заем“. Ответникът сочи, че към онзи момент – ноември **** г. – януари *** г. имал пълно доверие на ищцата, с която живели на семейни начала. Признава, че така както е описано в исковата молба, в рамките на два-три месеца, ищцата му превела от своята банкова сметка общо 25 000 лева посредством 5 превода в размер на по 5000 лв. всеки от тях, но твърди, че между страните реално не е сключван договор за заем, а всяка превеждана от ищцата сума в размер на по 5 000 лв. била предоставяна от ответника в брой на ищцата преди всяка една банкова транзакция. Оспорва между страните да е сключван устен договор за заем през **** г. Оспорва твърдението преведените му от ищцата по неговата банкова сметка с пет банкови трансакции, всяка от които за по 5000 лв., суми да са в изпълнение на задължение на ищцата по сключен с него неформален договор за заем от *** г.

Оспорва твърдението на ищцата, че той се е задължил да й върне сумата в размер на 25 000 лв. по сключен между страните през **** г. неформален договор за заем. Отделно от това твърди, че ищцата никога не е разполагала със средства в размер на 25 000 лв., за да ги предостави в заем на ответника.

Нямала спестявания, а с доходите си не можела да покрие дори личните си разходи без финансовата подкрепа на ответника. В тази връзка ответникът сочи, че в периода от ***** г. до април *** г. е превел по банковата сметка на ищцата сумата от около 22 000 лева за погасяване на изтеглен от нея кредит, за почивки с детето и заплащане на нейни глоби и електронни фишове.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата В. З., чрез адв. М. К. - М., моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявения иск и моли за уважаването му.

В открито съдебно заседание ответникът М. Н., чрез адв. Г. К., моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор относно обстоятелствата, че същите са живели на съпружески начала в периода от **** г. до **** г., че по време на фактическото им съжителство ответникът е започнал строеж на къща, както и че през месец април **** г. е настъпила фактическата раздяла между страните. Поради това с определение на съда в проведеното на ***** г. открито съдебно заседание по делото тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните.

Не е спорно между страните по делото, а и от приетите като писмени доказателства 5 броя платежни нареждания (л. 10 – л. 14), служебна бележка, издадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (л. 15) и удостоверение, издадено от „ОББ“ АД (л. 38) се установява, че ищцата е превела по банков път от своята лична банкова сметка по банкова сметка с титуляр ответника сумата в общ размер на 25 000 лв. с общо пет банкови превода, всеки от които за сумата от по 5000 лв., както следва: на **** г. е превела на ответника сумата от 5000 лв. с посочено основание на превода „по договор за заем“ ; на **** г. е превела на ответника сумата от 5000 лв. с посочено основание на превода „по договор за заем“; на **** г. е превела на ответника сумата от 5000 лв. с посочено основание на превода „по договор за заем“ ; на **** г. в **** часа е превела на ответника сумата от 5000 лв. с посочено основание на превода „по договор за заем“ и на същата дата - **** г. в**** часа е превела на ответника още 5000 лв. с посочено основание на превода „по договор за заем“.

Видно от представената покана от адв. М. К., в качеството й на пълномощник на ищцата В. З., до ответника М. Н. (л. 16), изпратена до последния чрез ЧСИ *****, ищцата е поканила ответника в 7-дневен срок от получаването на поканата да установи контакт с нея с оглед уреждане на връщането на предоставената му от ищцата заемна сума от 25 000 лв.

Поканата е връчена на ответника на **** г., чрез ЧСИ ****, видно от разписката към съобщението (л. 9).

От представените по делото справки от ТД на НАП – Пловдив се установява, че ищцата е полагала труд в периода **** г. – **** г. с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 1639,92 лв., както и в периода 4

**** г. – **** г. с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 2105,29 лв.

Видно от приложената справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в периода **** г. – **** г. ищцата е била собственик на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. №****.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор, ищцата В.

О. З., като кредитополучател и М. С. Н., като солидарен длъжник, ведно с погасителен план към него, се установява, че банката е отпуснала на ищцата кредит в размер на 41800 лв. за потребителски нужди. Договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита **** г.

От заключението на извършената и приета по делото, без възражения на страните, съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Т. Р., се установява, че за периода от **** г. до **** г. преведените от ответника М. Н. и постъпили по сметка на ищцата В. З. суми са в общ размер на 21368 лв. От таблицата, обективирана в експертното заключение е видно, че като основания за преводите, направени от ответника по сметката на ищцата в периодите **** г. – **** г., **** г. – **** г., **** г. – **** г., ***** г. – **** г. е посочено „кредит земя“; като основание на преводите, извършени на **** г. и *** г. е отразено „В.“; като основание на превода, направен на **** г. е посочено „Почивка Боровец с В.“, а като основание на превода на **** г. – „заем по договор“. Вещото лице е посочило, че от представените от ищцата В.

З. банкови извлечения и справки от сметката й в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с IBAN: *****, е видно, че към **** г. балансът (наличността) в началото на деня и в края на деня е един и същ, а именно 51,17 лв. Към **** г. салдото в началото на деня е в размер на 2204,82 лв., а в края на деня е 2026,34 лева.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от същото вещо лице Т. Р., прието без възражение на страните, се установява, че за периода от **** г. до *** г. е сключен един Договор за потребителски кредит № **** от **** г. с кредитодател „Райфайзенбанк (България) ЕАД, кредитополучател В. О. З. и съдлъжник М. С. Н..

Предоставеният кредит е в размер на 41800 лева. Кредитът е усвоен на **** г. чрез заверяване на сметката на В. З. със сумата. Описаните в исковата молба преводи, извършени от сметката на ищцата към сметката на ответника М. Н.

5 са посочени подробно от вещото лице в Таблица № 1 от заключението – на *** г. са преведени 5000 лв., на **** г. са преведени 5000 лв., на **** г. са преведени 5000 лв и на *** г. са направени два превода, всеки от които за по 5000 лв. Вещото лице е посочило, че от анализа на записванията в банковите извлечения на сметките на ищцата с IBAN: ***** и IBAN: *****, представени по делото от банката, експертизата дава следното заключение: За първите три броя преводи, описани в Таблица 1 от заключението, а именно преводите на дати **** г., **** г. и **** г., всеки от които за по 5000 лв., е налице връзка с постъпилата по сметка на ищцата сума от кредита в размер на 41800 лв., а именно постъпилата сума от кредита е източник на сумите, преведени към М.

Н. на **** г., **** г. и **** г. За останалите два броя преводи с номера 4 и 5, описани в Таблица 1 (преводите от **** г.) се установяват следните постъпили суми, които са източници на сумите, преведени към М. Н. на *** г.: 9130 лв. – постъпили по сметката на **** г. с посочено основание „пл. автомобил Р. К.“ и посочен наредител „Ц. Р. Г.“; 1650 лева – постъпили по сметката на **** г. с посочено основание „възнаграждение декември *** г.“ и наредител „Вьорваг Фарма България ЕООД“ и 5000 лева - постъпили по сметката на **** г. с посочено основание „плащане на Biberoni.EO“ и наредител „А. Ж. Ж.“.