Решение № 27 от 29.04.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Костинброд, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200241 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, представляван от Н.И.Н. – управител, против Наказателно постановление № 23-2300289/21.06.2023 г., издадено от директор на дирекция “Инспекция по труда С. област” гр. С., с което на основание чл. чл.

416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда е петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г, за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Евентуално иска приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като бъде изменено НП, при което да бъде наложена имуществена санкция в минималния размер от 100 лева.

Твърди се в жалбата, че в диспозитив на обжалваното НП липсва посочване на изпълнително деяние - действие или бездействие, и за какво нарушение се налага наказание, като счита, че е нарушено правото на защита.

Твърди, че липсва данни и конкретни доказателства за допуснато нарушение на цитираната норма.

Счита, че преди ангажиране отговорността за нарушение на разпоредба от цитираната наредба е следвало да бъде проверено дали е изпълнен фактическия състав на чл. 62 от Кодекса на труда и едва при наличие на писмен договор в писмена форма е налице задължение за подаване на уведомление до ТД НАП в предвидените срокове.

Твърди, че за липсата на трудовия договор отговорност носи работника, който не е 1 постъпил на работа на 08.12.2022 г., поради което не е изпълнен състава на чл. 62 от КТ, а от липсата на трудов договор не възниква последващо задължение за подаване на уведомление от работодателя.

Счита, че предвид липсата на нарушение на законов текст не може да се приеме нарушение на подзаконов такъв.

Твърди, че в АУАН липсва описание на връзката на жалбоподателя с нарушението изложени обстоятелства, от които да се установи по безспорен начин дали жалбоподателя стопанисва проверявания обект и осъществява търговска дейност, респ. негово ли е било вмененото му задължение по чл. 415 ал. 1 от КТ /вероятно погрешно посочване в жалбата, доколкото разпоредбата предвижда отговорност за неизпълнение на ПАМ или предписание, или не окаже съдействие или пречи при проверка/.

За евентуалното искане изтъква липсата на вреди за работника, бюджета, трети лица или регулираните обществени отношения, както и че липсва оплакване от работник или служител.

Жалбоподателят, редовно уведомен не изпраща представител в съдебно заседание.

Писмено иска разглеждане на делото в негово отсъствие, като претендира разноски за упълномощен представител – адвокат Д. Н. А., изготвил жалбата.

Въззиваемата страна – Д „ИТ Софийска област”се представлява от юрисконсулт В., който иска потвърждаване на издаденото НП. Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Спазен е законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 27.06.2023 г. /видно от приложената обратна разписка, в която е идентифицирано НП/, докато жалбата е постъпила в регистратура на въззиваемата страна на 05.07.2023 г. /чрез ССЕВ/, тоест в посочения срок за обжалване.

По същество е основателна.

С обжалваното НП, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

НП е издадено по административно-наказателна преписка, по която е съставен АУАН № 23-2300289, в който е посочено, че е съставен на 09.05.2023 г. срещу жалбоподателя за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателства на 20.04.2023 г. в обект на контрол - ресторант „Д.", находящ се в гр. К., стопанисван от „Б." ЕООД, продължила и в периода от 25.04.2023 г. до 09.05.2023 г. по документи в сградата на Д „ИТСО" гр. С. е установено, че „Б." ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, е уведомил съответната ТД на НАП за сключване на трудов договор с лицето Р.Ч.С. ЕГН: ******, без реално да е сключен трудов договор с това лице 2 към момента на изпращане на уведомлението. В АУАН са посочени обстоятелства, че на 08.12.2022 г. е изпратено първоначално уведомление за сключване на трудов договор с посоченото лице за длъжност «помощник кухня», като уведомлението не е прието за това лице поради допусната грешка в единния граждански номер, като минути след това е изпратено ново уведомление за същото лице с точен ЕГН, което уведомление е прието, но практически работника е отказал започване на работа и не е сключил трудов договор на посочената дата. Поради това от страна на жалбоподателя е изпратено ново уведомление до ТД на НАП на същата дата.

Посочено е в АУАН, че в хода на проверката не е представен трудов договор за посоченото лице, като са цитирани обяснения на жалбоподателя за погрешните данни от първото уведомление, извършената корекция и последващото изпращане на трето уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение.

В АУАН е направени извод, че жалбоподателя е уведомил съответната ТД на НАП, като е изпратил уведомление - приложение № 1 от Наредба № 5 преди реално да е факт сключването на трудов договор. Направен и извод за извършване на нарушението на 08.12.2022 г., и констатирането му към момента на приключване на проверката.

Извършеното е било квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като освен това са изложени и аргументи за налагане на административно наказание в минималния предвиден размер.

Освен това са посочени и писмените доказателства: Протокол за проверка, идентификационна карта, три отделни справки за приети и отхвърлени уведомления, сведение и документ за прекратяване на трудов договор с лицето Р.С. от 01.03.2023 г.

От приложените писмени материали – АУАН, НП, както и цитираните в тях писмени доказателства, съдът приема, че установите и описани в АУАН обстоятелства без съмнение се потвърждават от посочените приложения,, като следва да се отбележи, че и жалбоподателя не оспорва фактите, описани в АУАН и НП.

Извършена е проверка в обекта на жалбоподателя през месец април 2023 г., като тя е продължила по документи в сградата на ДИТ, като при това е било установено, че към 08.12.2022 г. не е сключен трудов договор с лицето Р.С., но въпреки това на тази дата е подадено уведомление за сключване на такъв.

Без значение са фактите за първоначално отхвърляне на уведомлението и последващото подаване на ново с точни лични данни, но същите показват изричното желание на жалбоподателя именно на тази дата да регистрира сключване на трудов договор с лицето. Без значение е и причината, поради която реално не е сключен трудов договор с посоченото лице и то не е постъпило на работа на въпросната дата, поради което не следва да се обсъжда обяснението в тази насока на жалбоподателя.

3

Без съмнение е установен и факта, че подаването и на трите уведомления е осъществено на посочената дата за сравнително кратък период от време.

Без съществено значение е и факта, че с това лице е сключен трудов договор няколко дни след 08.12.2022 г., като това трудово правоотношение е прекратено в началото на м. март 2023 г.

Описаните факти, отразени в АУАН и обжалваното НП се установяват без съмнение от приложените писмени материали – справки за приети и отхвърлени уведомления, както и от факта, че при проверката не е представен трудов договор с лицето Р.С. от 08.12.2022 г.

След преценката им съдът счита, че по същество жалбата е основателна, макар и на различно основание.

Принципно правилно е становището на жалбоподателя за преценка дали не се касае за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ в редакцията към този момент, след като тя е идентична с цитираната разпоредба от наредбата, като установяват едно и също задължение.

Практически и двете разпоредби установяват изрично задължението за регистриране на трудови договори или изменения в тях, определяйки срок за това.

Непряко с тези разпоредби се установява и изискването само сключени договори да се регистрират по определения ред в съответната ТД на НАП и в този смисъл е налице нарушение на това правило, след като е изпратено уведомление преди да бъде сключен договора.

Неоснователни са възраженията за непосочване на изпълнителното деяние и конкретните действия или бездействия на жалбоподателя, след като в АУАН и НП изрично е направен извода, че нарушението се изразява в изпращане на уведомление без реално да е сключен трудов договор с лицето Р.С.. Посочена е дата на нарушението и доколкото се касае за действия то без съмнение това е извършено по мястото на седалището на търговеца, в какъвто смисъл няма пропуски в АУАН и НП.

Не може да се вмени в отговорност на работника изпращането на уведомление без да е сключен трудов договор, след като са касае изрично за задължително предписание за конкретни действия на работодателя в изричен срок, при наличието на предвидената предпоставка – сключване на трудов договор.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са налице доказателства за извършено нарушение, след като изпращането на уведомление за сключен договор при липса на такъв е пряко доказателство за действията на жалбоподателя в нарушение на цитираното по-горе правило, че само сключването на договор поражда задължение за регистрирането му по съответния ред.

Може да се направи извод, че е налице нарушение на трудовото законодателство, което не е квалифицирано изрично в КТ или друг нормативен акт от трудовото законодателство, поради което административно-наказателната отговорност на задължените субекти може да се ангажира по посочената разпоредба на чл. 414, ал. 1 ат КТ.

4

Може да се изложат дълги обсъждания дали извършеното е нарушение или представлява друг вид неправомерно поведение по заявяване на неверни обстоятелства, но според съда това не е необходимо, след като поведението на жалбоподателя и извършеното следва да бъдат определени като маловажни по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

Правилно се изтъква в жалбата, че няма вредни последици, като очевидно и действията на жалбоподателя показват желание за поправка на неправомерното поведение и неправилно изпратеното уведомление, след като с минимална разлика във времето още в деня на нарушението е изпратено уведомление за прекратяване на трудов договор, макар, че формално и такова не е било налице.

По всяка вероятност дружеството на жалбоподателя е извършвало действия по привеждане в работно състояние конкретния търговски обект, след като е заявено сключване на договори с няколко лица с различни длъжности и е било планирано започване на работа в търговския обект – извършени са и инструктажи на тези лица, в това число и на лицето Р.С., като подаването на уведомления е извършвано от упълномощено лице и възможни затруднения или забавяне в комуникация да са причина за изпращането на заявления за всички предварително планирани трудови правоотношения, но практически затруднения или отказ на работника да сключи договор да са довели до нарушението.

Липсват обаче каквито е да е вредни последици, а както бе отбелязано грешката е отстранена веднага, а принципно конкретното нарушение не разкрива и минимална обществена опасност, характерна за нарушенията на цитираната разпоредба, за която принципно не се допуска маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.