Решение № 1084 от 14.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3075/2021
- Вид
- Решение № 1084
- Подписан
- 14.07.2021
- В сила
- 16.03.2022
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 1084 гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330203075 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-010443 от 06.10.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Б. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че на жалбоподателя бил съставен АУАН, но наказателното постановление не му е връчено, не е запознат с неговото съдържание. Също оспорва описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, както и правната му квалификация, оспорва материалната компетентност на наказващия орган. Посочва, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, същият не е съставен на мястото на извършване на нарушението, а много покъсно, както и заявява, че не е съгласен с наложеното наказание. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя - адвокат И. поддържа жалбата, като допълва, че не е 1 спазена процедурата относно посочване свидетелите на съставяне на АУАН, както и че разпитания свидетел заявява, че не помни конкретния случай и не подкрепа собствените си констатации. Посочва, че не е представен изисквания от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи протокол за разполагане на техническото средство, както и доказателства за техническа изправност и калибровка. Взема становище, че не се установява авторството на твърдяното деяние, като не са представени доказателства, че точно жалбоподателя е управлявал на посочените време и място въпросното МПС. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като сочи, че самоличността на нарушителя е установена посредством собственоръчно попълнена декларация от 10.09.2020г.. Също взема становище, че нарушението е установено, нарушителят е подписал АУАН, но в последствие не е открит от полицейския служител на посочения адрес. Още сочи, че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение относно намаляване присъдените разноски на другата страна до предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
2
Същевременно не може да бъде сторено и заключение за законосъобразно превеждане процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Действително върху наказателното постановление се установява положен печат с надпис „ВРЪЧЕНО по чл.58, ал.2 от ЗАНН“, което в случая по никакъв начин не съставлява прилагане последния ред, доколкото нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква отбелязването върху наказателното постановление да е направено от административнонаказващия орган. В случая обаче подпис и съответно – изявление на административнонаказващия орган липсва, съответно – по никакъв начин не е приложен реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, така и за законосъобразно прилагане реда на чл.58,а л.2 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.08.2020г., около 21:18 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Асеновградско шосе“ № 1, в посока бул.„Менделеев“, с техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M с № 546, било установено движение на МПС – лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег.№ „***“ със скорост от 117 км/ч.
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№ „***“ свидетелят С. С. Б., в качеството и на *** в сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Пловдив извикал собственика на същото МПС – жалбоподателя Б.
Ф. Ф., за установяване лицето, за установяване водача на последното при нарушението. Последният собственоръчно попълнил Декларация по чл.188 от ЗДвП от 10.09.2020г., в която декларирал, че на 10.08.2020г., около 21:18 3 часа, той е управлявал МПС с рег.№ „***“.
С оглед на горното, на 10.09.2020г. свидетелят Б. съставила АУАН с бланков № 937587 срещу жалбоподателя Ф. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН последният подписал. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С. С. Б.. Последната не помни случая, което съдът намира за логично с оглед изминалото време, както и обстоятелството, че актосъстаителят работи като *** в сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Пловдив, съответно – ясно, че в хода на дейността си разглежда множество нарушения. Въпреки това свидетелят опива начина на установяване нарушението и употребата на техническото средство в общия случай. Съдът намира показанията на свидетеля Б. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и писмените доказателства – Декларация по чл.188 от ЗДвП от 10.09.2020г., от която се установява, че на 10.08.2020г., около 21:18 часа, жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№ „***“, разпечатка от клип от дата 10.08.2020г., 21:18:17 часа, от която се установяват данните от паметта на техническото средство, протокол за използване на АТСС с рег.№ 1030р25600/11.08.20г. от който се установяват данни за начина на разполагане на техническото средство.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед 4
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Б. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес – *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 10.08.2020г., около 21:18 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Асеновградско шосе“ № 1, в посока бул.„Менделеев“, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Сеат Алтеа“ с рег.№ „***“ със скорост от 117 км/ч., като е превишил допустимата за населеното място скорост от 50 км./ч..
Във връзка с горното и на първо място следва да се отбележи, че в настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП – за „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш..“. В случая обаче за установеното нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща разрешената максимална такава в населено място над 50 км/ч., освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Въпреки това, в случая категорично се установява и че именно 5 жалбоподателя Ф. е лицето, управлявало МПС с рег.№ „***“ към момента на нарушението, видно от собственоръчната му декларация от 10.09.2020г..
Ето защо и в случая като единствена възможност, нарушението е фиксирано с техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M с № 546, но не е преминато към производство по издаване на електронен фиш, а е съставен АУАН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че наказателното постановление не му е връчено, не е запознат с неговото съдържание. Въпроса за връчване на наказателното постановление няма никакво отношение към неговата законосъобразност по същество, а е от значение единствено за преценката дали същото е в сила, съответно – дали депозираната до съда в жалба е в срок, по който въпрос съда вече взе становище, като е намерил жалбата за процесуално допустима. Именно в хода на настоящото производство по обжалване на наказателното постановление, жалбоподателят, след запознаване със същото, както и цялата преписка, следва да упражни правата си.
Също неоснователно е и възражението относно доказаността на описаната фактическа обстановка, която се установява от вече коментираните доказателства, както относно правната му квалификация, която е съвсем ясно посочена като нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Установява се и материалната компетентност на наказващия орган, съгласно представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото същият не е съставен на мястото на извършване на нарушението, а много по-късно. В ЗАНН не съществува изискване АУАН да бъде съставен на мястото и в момента на извършване/установяване на нарушението. Същият АУАН може да бъда съставен и във всеки по-късен момент, стига да бъде спазен срока, посочен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно – актът да е съставен не по-късно от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението, който срок в случая очевидно е спазен, доколкото нарушението 6 е извършено на 10.08.2020г., а АУАН е съставен на 10.09.2020г..