Решение № 29 от 25.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. К., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600299 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.313 и се движи по реда на чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 6/02.09.2024 год., постановена по НЧХД № 7/2024 год., Районен съд – А. е признал подсъдимия С. В. К. от с. П., общ. А., обл. К., за виновен в това, че на 21.02.2024 год. в с. П., общ. А., обл. К., около 17:00 ч. в с.

П. № 634, причинил на Х. З. Ч. от с. П., общ. А., обл. К., лека телесна повреда, изразяваща се в световъртеж от централен произход, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. Подсъдимият К. е осъден да заплати на тъжителя Ч. и сумата в размер на 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 21.02.2024 г. –датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като искът над разликата над уважения размер от 1 200 лв. до предявения такъв от 5 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 112, ал. 4 от НПК, приложения по делото като веществено доказателство оптичен диск, да бъде оставен по делото. Съдът е осъдил подсъдимия К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - А., държавна такса върху размера на уважения граждански в размер на 50 лв., както и 500 лв. разноски по делото за съдебномедицински експертизи, а на частния тъжител и 1 граждански ищец Ч., да заплати сторените разноски в общ размер на 1 412 лв., от които 1 400 лв., платено адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред Районен съд - А. и 12 лв. държавна такса за образуване на делото.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от посъдимия С. В. К. от с. П., общ. А., обл. К., който я обжалва чрез защитника си адв. С. У. от АК – К., като неправилна – необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се в жалбата, че крайният извод на съда, довел до признаване на подсъдимия за виновен и до осъждането му по повдигнатото му обвинение и при приложение на разпоредба на чл.78 а, ал.1 от НК, не намирал подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. В този аспект се изтъква, че събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство гласни и писмени доказателства и заключенията на вещото лице, не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а оценъчната дейност на първата съдебна инстанция не била реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата не били ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание. Моли се да бъде отменена първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановен нов съдебен акт, с който подсъдимият С. В. К. бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Моли се да бъде отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск за причинени на частния тъжител неимуществени вреди и за направените разноски по делото.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си защитник адв. С. У., подсъдимият К. поддържа изцяло предявената си въззивна жалба.

В съдебно заседание, лично и чрез повереника си адв. И. Б., частният тъжител Ч., оспорва изцяло предявената въззивна жалба.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени във въззивната жалба на защитата на подсъдимия, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано за подаването й лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Констатираното води до разглеждането й по същество.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, сочени и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. От така събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, приетата и от решаващия съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият С. В. К. е роден на ******* г. в с. П., общ. А., живущ в с. П., български гражданин, със средно образувание, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият С. К. и частният тъжителят Х. Ч. се познават преди инкриминираната дата и живеят в едно село - с. П., като къщите им са на 2 около 200 м. една от друга. Между тях били налични предходни, не добри от няколко години отношения заради път, преминаващ през полски имот, собственост на семейството на подсъдимия, тъй като пътят бил обрасъл с храсти, което пък затруднявало преминаването на частния тъжител с автомобил до собствения му имот. По този повод частният тъжител Ч. помолил свидетеля – полицейски служител З. Я. Ф. да разговаря с подсъдимия, да изчисти пътя от израсналите храсти. Свидетелят З. Ф. на 21.02.2024 г., около 15:00 ч. посетил дома на С. К., където го заварил в компанията на баща му. Разговарял с тях и им предал казаното от Ч., като те му отговорили, че нямали нищо против- на когото му пречат храстите да си ги отстрани сам.

Малко по-късно, същият ден около 17:00 ч., подсъдимият се насочил към къщата на частния тъжител, застанал пред портата и започнал да вика „Путко, излез“ и „Путко, излез, удри“ и да блъска портата, като по това време покрай него минали свидетелите Ю. Р. К. и С. С. Р.. Свидетелката С. Р. продължила по пътя си, където малко по-късно срещнала майката на подсъдимия - свидетелката С. К.а и й казала да прибере С.. По същото време в къщата били частният тъжител и съпругата му- свидетелката С. Ч.а.

Последната, чувайки силен трясък и тропане по дворната врата, събудила частния тъжител, който спял и му казала да отиде да види какво става, а тя останала на терасата на къщата. Тъй като чула С. К. и Х. Ч. да говорят на висок глас, слязла на двора, за да разбере какво се случва. Видяла, че портата е отворена, а подсъдимият е в двора на къщата и се заканва на частния тъжител, застанала между двамата и в този момент подсъдимият нанесъл удар с юмрук в лявото око на частния тъжител. След като получил ударите Х. Ч. взел маркуч от багажника на автомобила си, който бил паркиран в двора и с него нанесъл удари на подсъдимия по главата и гърба. Семейство Ч.и се прибрали в къщата си. При подсъдимия отвън на улицата пристигнала свидетелкатанегова майка С. К.а, която видяла, че същият имал кръвотечение от лицето, гащеризонът му бил в кръв. Подсъдимият се обадил два пъти на ЕЕН 112.

Пристигнала бърза помощ, медицинският фелдшер св. Ф. Я. Х. намерил подсъдимия седнал на улицата, обработил раната на лицето му с кислородна вода, измерил кръвното му, което било 210/100. Подсъдимият бил адекватен, в съзнание и отговарял на въпросите, качил се сам в линейката, която го откарала във филиала на Спешна помощ в А., където дошли майка му и баща му, а по – късно бил изпратен в МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“ АД, гр. К..

Адресът на семейство Ч.и в с. П. бил посетен от полицейските служители, свидетелите З. Я. Ф., А. З.в Б. и И. Б. Ф.. На място били снети обяснения от Х. и С. Ч.и. Полицейските служители посетили и Спешна помощ – А., където подсъдимият бил легнал на кушетка, с превръзка на носа, имал петна от кръв по дрехите си, бил превъзбуден и заявил, че бил ударен с маркуч от Х. Ч. и същият си е подписал смъртната присъда. По случая била образувана полицейска преписка № 2383М-19/21.02.2024 г. по описа на РУ-А..

От приетото без възражения заключение, изготвено по назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд СМЕ № 51/2024 г., се установява, че на частния тъжител Ч. е било причинено: кръвонасядане на 3 долния клепач на лявото око и световъртеж от централен произход, наложил болнично лечение и наблюдение. Уврежданията са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия. Причиненият световъртеж от централен произход, доколкото се дължи на сътресение на мозъка от лека степен, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а кръвонасядането на долния клепач на лявото око е причинило болки и страдания. Оздравителният процес при подобни увреждания бил с обичайна продължителност около две – три седмици.

От приетото без възражения заключение, изготвено по назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд СМЕ № 50/2024 г., се установява, че на подсъдимия е било причинено: разкъсно – контузна рана, оток и кръвонасядания на лицето, счупване на носните кости и сътресение на мозъка. Тези увреждания са получени от действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия. Разкъсно – контузната рана на носа, сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание и счупването на носните кости, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болки и страдания.

Изрично е посочено и, че зарасналата рана на носа не води до обезобразяване на лицето.

В съдебното заседание пред въззивния съд е приета изисканата от Районен съд – А. в заверен препис, Присъда № 17/07.11.2024 г., ведно с мотиви, постановена по ВНЧХД № 244/2024 г. по описа на Окръжен съд – К..

От прочита на влязлата в сила на 07.11.2024 г. присъда се установява, че същата е постановена относно същия инцидент по време, място и повод, между същите лица и при причинени еднакви по тежест телесни повреди, като с нея е отменена Присъда № 3/25.06.2024 г. по НЧХД № 9/2024 г. по описа на Районен съд- А., в частта й, с която подсъдимият Х. З. Ч. от с. П., общ. А., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 21.02.2024 г. в с. П., общ. А., обл. К., причинил на С. В. К. от с.с., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на носа, сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание и счупване на носните кости, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК; в частта й, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск, предявен от С. В. К. срещу подсъдимия Х. З.

Ч., за сумата до размера от 1 200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното на 21.02.2024 год. престъпление по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 21.02.2024 г. до окончателното й изплащане; както и в частта й, с която на основание чл.190, ал.1 от НПК С. В. К. е осъден да заплати на Х.

З. Ч. направените по делото разноски в размер на 1 430 лв., вместо което съдът е признал подсъдимия Х. З. Ч. /тъжител в настоящото производство/, за виновен в това, че на 21.02.2024 г. в с. П., общ. А., причинил на С. В. К.

/подсъдим в настоящото производство/, лека телесна повреда, изразяваща се в 4 разкъсно-контузна рана на носа, сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание и счупване на носните кости, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в кръвонасядане на долния клепач на лявото око и световъртеж от централен произход, дължащ се на сътресение на мозъка от лека степен, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.3 от НК е освободил и двамата от наказание. Съдът е осъдил Ч. да заплати на К. сумата в размер на 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил Ч. да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв., като в останалата й отхвърлена част на гражданския иск и относно веществените доказателства, присъдата е потвърдена.