Определение № 1357 от 02.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1357 гр. Благоевград, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20241200501222 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал.

3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от управителя Д. М. М. срещу Определение № 2093 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 2600/2023 г. на Районен съд Благоевград.

С атакуваното определение е оставена без уважение подадената молба от адв.Д. М., за изменение на Решение №544/10.07.2024г. по гр.д.№2600/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта за разноските.

Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че по делото са били разгледани два установителни иска и един осъдителен, както и че съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съдът е задължен да определи минимално възнаграждение за всеки иск. Счита, че според чл.2, ал.5 от Наредбата, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Позовава се на 1 съдебна практика на ВКС.

Ответникът по частната жалба "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, не е подал писмен отговор.

Ответникът "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, също не е подал писмен отговор по постъпилата жалба.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима –подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, гр.Б., ж.к. „**“ *, ет.*, ап* чрез адв.Д. М., срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С. Р. Я., и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И. М. Ш .

С Решение №544/10.07.2024г. по гр.д.№2600/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит №2087596 от 09.09.2019г., сключен между Н. И. Б., ЕГН **********, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, като кредитор; прогласен е за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит №2087596 от 09.09.2019г., сключен между Н. И. Б., ЕГН **********, като потребител, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, като поръчител, както и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Ай Тръст“ ЕООД, е осъдено да заплати на Н. И. Б., сумата от 119.19 лв. /сто и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит №2087596 от 09.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на 2 подаване на исковата молба – 25.10.2023г. до окончателното плащане. С решението съдът е осъдил ответниците да заплатят на адв. Д. М., основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от общо 400 лв. /по 200 лв. всеки ответник/ за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

По делото е подадена молба от адв.Д. М., за изменение на Решение №544/10.07.2024г. по гр.д.№2600/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта за разноските. Сочи, че съдът му е присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. общо в размер на 400 лв. по предявените искове срещу двамата ответници, а справедливият размер на възнаграждението бил поне по 480 лв. с ДДС за всеки иск, което възнаграждение дори било под минималния размер по Наредбата, съобразно цената на исковете.

С атакуваното определение е оставена без уважение подадената молба от адв.Д. М., за изменение на Решение №544/10.07.2024г. по гр.д.№2600/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта за разноските.

Определението на Районен съд Благоевград е правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Според определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г., Т.

К., І т. о. на ВКС в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза.

3

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1 ЗАдв.: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78 ГПК/.

Правомощието на съда по прилагането на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2834/2023 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

Съгласно решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лице, като нищожността е задължителна за съда и за всички минали или бъдещи последици. Прието е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.

4

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр.

№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.). При това положение, дължимото се в полза на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.).

В случая и по двата предявени иска – установителния - за недействителност на договора за поръчителство по чл.26 от ЗЗД и осъдителния - за връщане на дадено без основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл.26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата иска е една и съща.

Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите по ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност на договора за кредит е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума. Същевременно, извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия се изразяват единствено в изготвянето на искова молба и становище по делото, в което се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Ето защо, като се отчете горното и икономическата конюнктура в страната, съдът намира, че правилно с атакуваното определение районният съд е отказал да увеличи присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в размер по 400 лв.

По изложените съображения, атакуваното Определение

5

№2093/16.10.2024 г. на РС-Благоевград ще следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2093/16.10.2024 г., постановено по гр.д.

№ 2600/2023 г. по описа на РС-Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6