Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 233 от 19.01.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7715/2023
Вид
Решение № 233
Подписан
19.01.2024
В сила
21.03.2024
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110107715 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. В., ЕГН **********, действаща чрез адв. Н. С. и адв. Е. С., срещу И. по о., БУЛСТАТ *, действащ чрез адв. М. Ц., с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация по чл. 357, ал.

1 вр. чл. 358, ал .1, т. 1, предл. 2-ро от КТ за отмяна на Заповед № 137/18.05.2023 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Твърди се в исковата молба, че страните по делото са и страни по трудово правоотношение, учредено по силата на трудов договор, като ищцата заемала длъжността „счетоводител“. С оспорваната заповед на последната било наложено наказание „забележка“. Заповедта била връчена лично срещу подпис на 19.05.2023 г. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна поради следните доводи: липсвало извършено нарушение; не били взети писмени обяснения от ищцата преди налагането на наказанието; заповедта не била мотивирана; липсвало ясно описание на нарушението; заповедта била издадена въз основа на документ, който съдържа факти от извършено нарушение, който обаче не бил връчен на ищцата за запознаване с неговото съдържание.

В заключение се моли предявеният иск да бъде уважен като доказан и основателен.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва твърдението, че с ищцата са страни по трудов договор, по който ищцата заема длъжността „счетоводител“. Оспорва всички останали твърдения досежно незаконосъобразността на оспорваната заповед. Поддържа, че наказанието е законосъобразно наложено на ищцата, тъй като същата с поведението си е нарушила трудовата дисциплина, изразяващо се в системно неизпълнение на задължението си за присъствие на работното място в указаните задължителни граници за всеки работен ден, а именно от 10.00 часа до 16.00 часа, съгласно чл. 14, ал. 3 от ПВТР на работодателя, за периода от 09.05.2023 г. до 12.05.2023 г., който факт бил установен по несъмнен начин при извършвана ежедневна проверка на място. Твърди се, че процедурата по налагане на 1 наказанието е спазена съобразно изискванията на КТ. Оспорва доказателствената стойност на ангажираните частни документи.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Претендира присъждане на разноски.

В хода на проведеното о.с.з. ищцата се явява лично и се представлява от адв. Е. С., чрез която поддържа сезиралата съда искова молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателността на предявения иск.

Ответникът се представлява от адв. М. Д., чрез която поддържа писмения отговор. В депозираните писмени бележки доразвива своите възражения за неоснователност на предявения иск.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, че същите са и страни по сключен трудов договор, по който ищцата заема длъжността „счетоводител“, който факт се установява по несъмнен начин и от ангажирания трудов договор № 128/31.01.2017 г., изменен с допълнителни споразумения от 28.02.2018 г. и от 11.12.20123 г., с място на работа отдел „ФС и РЗ“; че със заповед № 137/18.05.2023 г. на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“; че работното време на ищцата е 8-часово.

По делото е представена и длъжностната характеристика на ищцата, която й е връчена на 01.02.2017 г.

В оспорваната заповед се сочи, че въз основа на извършена проверка от инж. А. И. А.

– ръководител АСД в периода от 09.05.2023 г. до 12.05.2023 г. за присъствие на работното място, е констатирано нарушение на трудовата дисциплина, в частност на чл. 187, т. 7 и т.

10 от КТ от всички служители на отдел „ФС и РЗ“ в ИО. Сочи се, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 14, ал. 3 от ПВТР на ИО, съгласно която „Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа е от 10 часа до 16 часа“, а също така е попълнила некоректно присъствения дневник, което се потвърждава, както от направената проверка за присъствие, така и от несъответсвтието между часовете, записани в присъствения дневник и часовете в писмените обяснения на лицето.

Отразено е, че адресатът е получил заповедта на 19.05.2023 г.

Представен е още доклад от инж. А. И. А. – ръководител АСД при ИО до Директора на института от 12.05.2023 г., в който се сочи, че през изминалата седмица от дата 09.05. до 12.05.2023 г. е правил всекидневни проверки за спазване на работното време и установил системно нарушение от целия отдел „Счетоводство“. Сочи се, че работното място се напуска преди 15:00 часа, което пречи на административната работа и накъсва работния процес, както и остават ангажименти за следващ ден.

Докладът материализира и разпореждане за изискване на персонални писмени обяснения от гл. счетоводител П., счет. И.а, счет. В. и счет. И. за допуснати нарушения на чл. 14, ал. 3 от ПВТР на ИО, визирани в доклада.

Представено е копие от писмо, изпратено по ел. поща до ищцата на 16.05.2023 г., в което е възпроизведено разпореждането за изискване на писмени обяснения.

На 17.05.2023 г. са депозирани писмени обяснения от ищцата относно доклада на инж. А. А.. В обясненията си последната сочи, че твърдението за системно нарушение на работното време не отговаря на истината. Не е напускала работното си място по-рано от 16.00 часа за процесния период, а на 12.05.2023 г. – в 17.00 часа. Ищцата не е съгласна, че процесното нарушение на чл. 14, ал. 3 от ПВТР води до накъсване на работния процес и нарушаване на админисративната работа в ИО.

Представено от ищцата е писмо, изпратено от счетоводния отдел до проф. Н. В. по електронна поща от 12.05.2023 г. в 16:49 часа с приложен към него изпратен файл – таблица.

Приет по делото е Правилника за вътрешния трудов ред в И. по о., от който е видно, 2 че работното време на работниците и служителите е в интервала от 07:30 часа до 19:30 часа на всеки работен ден, като времето през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа е от 10.00 часа до 16.00 часа. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. Почивката за хранене е 30 минути и не се включва в работното време.

Тя се ползва с променливи граници от 12:00 часа до 14:00 часа. Приемното време на деловодството, счетоводството, кадри и каса е всеки ден от 10:00 часа до 12:00 часа и от 13:00 часа до 16:00 часа.

Приета е и декларация от 14.02.2018 г. от М. И.а В., че е запозната с длъжностната си характеристика и е получила същата, както и че е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред в И. по о. и с Правилника за устройството и дейността на И. по о..

Представен от ответника е документ, озаглавен „Присъствен дневник“, Отдел „ФЗ и РЗ“ за м. май, седмица от 08.05. до 12.05.2023 г. В същия са отразени имената Р. П. П., Р. С.

И.а, М. Ив. В., Н. Ив. И., като ежедневно в периода 9-12.05 срещу първите три имена са отразени часове за начало и край и са положени подписи. За ищцата М. В. е отразено следното: на 09.05.2023г. – 09.00/16.00; на 10.05. – 09.00/16.00; на 11.05 – 9.00/16.00; на 12.05. – 9.00/16.00.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете страни свидетели.

В показанията си свид. Р. С. И.а сочи, че с ищцата са колежки от 9 години. Свид. И.а работила при ответника от 29 години. Също била наказана със „забележка“ за процесното нарушение и имала висящо дело с ответника с предмет отмяна на наложеното й наказание.

От показанията й се установява, че с ищцата работят в един кабинет. Присъствията на работниците се отбелязват в присъствени дневници, които стояли при охрана още в самия вход на института . Никой не контролирал какво се вписва в списъците нито имало човек, който да наблюдава този процес. Всеки свободно минавал и се разписвал с отбелязване на началния и крайния час от работното време. Всеки ден служителите вписвали часа на идване и на тръгване от работа в присъствените списъци, като охранителят не проверявал дали отбелязванията отговарят на истината. Свид. И.а сочи, че си спомня датата 09.05.2023 г., доколкото на същия ден имали проверка от МРРБ във връзка с изпълнението на международно финансирани проекти. Спомня си и за 12.05.2023 г., тъй като получили заплашителни имейли от директора, поради което стояли по работните си места до 17.00 часа, за да изготвят таблиците по проекта. С ищцата обикновено се изчаквали и напускали работните си места заедно. Свди. И.а сочи, че на нея и ищцата често се налагало да напускат кабинета си във връзка с изпълнение на задълженията си, но рядко го напускали едновременно. Заключвали стаята, ако и двете са извън кабинета с оглед наличните вътре папки с информация и електронно банкиране. Винаги, когато си тръгвали от работа се обаждали на прекия им началник като ръководител. В процесния период от 09 до 12.05.2023 г. сочи, че всеки ден ищцата си тръгвала след 16:00 часа. На 12.05.2022 г. дори си тръгнала около 17:00 часа.

В показанията си свид. Д. Г. Д. сочи, че познава ищцата повече от 15 години.

Установява се, че на 10.05.2023 г. тяхна обща приятелка имала рожден ден. Ищцата била поканена и свид. Д. я взела от института около 16:15/20 часа.

В показанията си свид. А. И. А. сочи, че през м. май 2023 г. в една седмица с четири работни дни направил проверка за спазването на работното време от страна на счетоводния отдел, тъй като имало колеги, които се оплакали, че служителите от счетоводството напускат работното си място преди 15:00 часа. Свидетелят заявява, че в четирите последователни дни е ходил до кабинетите на счетоводителите около 15:00 часа и е констатирал, че те не се намират там, вкл. и ищцата. Преди 15:00 часа се виждал със счетоводителите, но след 15:00 часа не можел да ги открие. Вратите били заключени, а в стаите било загасено. Нямало практика да се заключват вратите на кабинетите за излизане до съседен кабинет или до тоалетна. Обикновено кабинетите се заключвали при напускане на работните места. Около 16:00 часа и непосредтсвено преди да си тръгне от разбота в 17:00 часа пак е ходил до кабинета на счетоводния отдел и отново не е открил никой. След проверката изготвил доклад до директора. След това се запознал и с данните от 3 присъствените листове, в които било отразено от служителите в счетоводството, че са напускали около 16:00 часа. Отрича да е бил принуден да подпише доклада или да се е извинявал на счетоводителите за това, че го е изготвил. На 12.05.2023 г. проверил присъствения дневник около 16:30 часа и нямало нищо отбелязано като час на напускане.

Сочи, че часовете на напускане и подписите срещу тях са положени впоследствие и не отговарят на извършените от него проверки. Сочи, че дневникът е допълнен в някой от следващите дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Престирането на работна сила от едно лице – неин носител, на друго лице, което осигурява веществените елементи на трудовия процес, по необходимост поставя носителя на работната сила в определена зависимост от този, за когото се полага трудът. То изисква спазване на определени правила за осъществяване на труда за другиго, за използване на чуждите средства за производство, за координиране с останалите работници и служители и т. н. Това намира отражение в трудовата дисциплина. Трудовата дисциплина е един от основните елементи в съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение. Нейното спазване е главно условие за осигуряване на ред и организираност в трудовия процес.