Решение № 120 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20222100900243 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и Методий” № 17-19 на основание чл.31, ал.2 от ГПК, представлявана от Стойко Танков, Областен управител на област Бургас против Община Поморие, гр. Поморие, ***, представлявана от И. Алексиев – кмет на община Поморие за приемане на установено по отношение на ответника, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с адрес на поземления имот: гр.Поморие, ул. „Професор Стоянов“, местност Малкото езеро с площ 5891 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при съседи: ***, ***, ***,

***, съгласно и ПИ *** по КККР на гр.Поморие, с адрес на поземления имот: гр.Поморие, ул. „Професор Стоянов“, местност Малкото езеро, с площ 1575 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при съседи: ***, ***, ***,

*** са собственост на Българската държава, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на посочените имоти. Отправено е и искане за отмяна на аст за частна общинска собственост № 6323/07.08.2018г за поземлен имот с идентификатор и аст за частна общинска собственост №5259/13.06.2012г. за поземлен имот №*** по КККР на гр. Поморие.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указана възможността за подаване писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда срок, ответника – община Поморие, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба.

1

При това положение съдът е преценил, че книжата по делото са разменени редовно.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска, поради което съдът приема , че предявеният иск е допустим.

С доклада по делото , съдът е посочил, че предявеният от ищеца иск за отмяна на АЧОС № 6323/07.08.2018г за поземлен имот с идентификатор и АЧОС №5259/13.06.2012г. за поземлен имот №*** по КККР на гр. Поморие е недопустим. Съгласно трайно установената съдебна практика, дейността по актуване и деактуване на имотите-общинска собственост е вътрешнослужебна дейност на общинската администрация, касаеща отчета и регистрацията на имотите и правото на собственост на общината. Съгласно чл. 64 ЗОбС имотите, които са актувани неправилно се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, включително и след разрешаването на спора за материално право. Нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК създава задължение за съда да отмени, респ. измени охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право между лицето, ползващо се и лицето, засегнато от охранителния акт, но актовете за общинска собственост подлежат на отмяна по специалния ред предвиден в ЗОС и не се прилага за тях процедурата за отмяна като неверни предвидена по отношение на охранителните актове по чл. 537, ал.2 ГПК. В този смисъл решение № 127 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2020 г., II г. о. Предвид изложеното в тази част производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

Ищецът твърди, че във връзка с осъществяване на контрол за законосъобразност по реда на чл. 31, ал. 5,т. 1 от Закона за администрацията е установено, че за ПИ с идентификатори № *** и № *** по КККР на гр. Поморие неправилно са съставени Актове за частна общинска собственост, съответно - АЧОС №6323/07.08.2018г. и АЧОС № 5259/ 13.06.2012г. Твърди се, че посочените имоти са държавна собственост и не са налице предпоставките за актуването им като общинска такава.

Посочва се , че във връзка с предприети действия от областен управител на област Бургас по установяване на наличието на държавна собственост по отношение на имоти, за които общински съвет Поморие дал съгласие за продажба, включително и процесните, кметът на община Поморие изпратил писмо до областния управител, което го уведомил, че ПИ с идентификатори № *** и № *** по КККР на гр. Поморие,

2 съответства на части от УПИ I, кв.249 по ПУП- ПР за м.Косата, одобрен със заповед № РД16-528/17.06.2003г. на Кмета на община Поморие. В писмото се посочва, че Акт за частна общинска собственост № 2208/12.09.2002г. се отнася за УПИ I, кв.249, с площ 9580 кв.м., който е актуван на основание чл.2, ал.1, т. 9 от Закона за общинската собственост. С цитираното писмо са представени извадки, от които е било видно, че ПИ *** е идентифициран като част от УПИ 1-5157, кв. 249 по плана на местност „Косата“, гр.

Поморие, включваща имот пл. №1427 и имот пл.№ 1428, а ПИ *** е идентифициран като част от УПИ I - 5157, кв. 249 по плана на местност „Косата“, гр. Поморие, включваща имот пл. № 1435. С писмото било удостоверено още, че за територията на двата поземлени имота няма предходен план, преди одобрения със Заповед № РД-16-528/17.06.2003г. на кмета на община Поморие план. Заявява се, че видно от последващи АЧОС № 6323/07.08.2018 за ПИ *** и АЧОС № 5259/13.06.2012г. за ПИ *** са актувани имоти с площи съответно 5891кв.м и 1575кв.м и същите попадат в УПИ 1-5157, кв.

249 по плана на м.“Косата“ по КККР на гр.Поморие.

Ищецът посочва, че след извършени служебни справки е установил, че процесиите имоти са държавна собственост. Сочи се, в техническия архив на Областна администрация Бургас се съхраняват два предходни, вече недействащи плана на гр. Поморие от 1968г. и 1954г. По плана на гр.Поморие от 1968г., за територията на м.“Косата“ гр.Поморие, заключена между санаториума на Министерство на народната отбрана (от юг), Соленото езеро (от запад), Черно море (от изток), и до края на почивните станции са отредени: УПИ I, кв.111, с отреждане „Резерва - курортно комплексно застрояване и УПИ II, кв.111 с отреждане „Курортно комплексно застрояване на ЦСПС“, а по плана от 1954 г. - „200 м.целогодишен калолечебен санаториум“, кв.156.

Навеждат се доводи от ищеца, че по действащата кадастрална карта и кадастрален регистър ПИ ***. съответства на част от парцел I, кв.111 с отреждане „Резерва курортно комплексно застрояване“ и част от парцел II, кв. 111 с отреждане „Курортно комплексно застрояване на ЦСПС“ по плана на гр.Поморие от 1968г., и на „200 м.целогодишен калолечебен санаториум“, кв.156 по плана от 1954г. ПИ *** по КККР на гр. Поморие е идентифициран като част от УПИ 1-5157, кв.249 по плана на м.“ Косата“, гр.Поморие, включваща имот пл.№ 1435 с отреждане „Резерва- курортно комплексно застрояване“. Поради изложеното се прави заключение, че по силата на закона имотите са станали държавна собственост още през 1951 г. с влизане в сила на Закона за собствеността. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 6 от ЗС(ДВ бр. 92/1951г.) която норма е в сила до 1990г., когато с приемането на Конституцията през 1990г. се прокламира разделение на собствеността на държавна и на общинска. До посоченият момент, всички имоти, включително и предоставените на общините за стопанисване и управление са били държавна собственост.

По отношение на ПИ с идентификатор *** се сочи, че първият издаден АЧОС е № 2208/12.09.2002г., който се отнася за УПИ I, кв.249, с площ 9580 кв.м. като основание за актуване на имота е посочена разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 9. Впоследствие за 3 този имот е съставен и АЧОС № 6323/07.08.2018г. на основание, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, с площ 5891 кв.м с местонахождение на имота в гр.Поморие, ул.

„Проф Стоянов“. По отношение на ПИ с идентификатор № ***, се заявява, че е съставен АЧОС № 5259 /13.06.2012г. Площта на имота по акта е 1575 кв.м, с местонахождение гр.Поморие, ул. „Професор Стоянов“, а като основание за актуването му са посочени разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и чл.59 ал.1 от Закона за общинската собственост.

Ищецът твърди, че в случая не са налице предпоставките за преминаването на спорните имоти в общинска собственост по силата на закона. В тази връзка се сочи, че критерият за преминаване на собствеността от държавата в полза на община е отреждането на имотите към релевантните моменти: 1991 г. – влизане в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА, 1996г. - влизане в сила ЗОС и 1999г. – влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС. Твърди се, че в случая, предвид отреждането на имотите, не са налице предпоставките на § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС и §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА, поради което поземлени имоти с идентификатор *** и *** по КККР на гр. Поморие са собственост на Българската държава.

По – нататък в исковата молба се прави преглед на фактическия състав на разпоредбите на § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС и §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА. Излагат се доводи, че съгласно нормата на § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС, разграничението на собствеността като държавна или общинска е обусловена от потребностите, които задоволява, като държавната собственост предполага упражняване на правомощия в обществен интерес, извън обхвата на местната общност и зависи от качеството на субекта, на когото е предоставено упражняването на правото и от предназначението на тези обекти.

Заявява се, че в конкретния случай отреждането на имотите е за „резерва - курортно комплексно застрояване“, съгласно плана на гр. Поморие от 1968г и отреждане „за курортен хотел, почивен дом“, съгласно плана от 2003г. Твърди се от ищеца, че процесните имоти не са за задоволяване на потребностите на населението на Община Поморие, нито отреждането им е за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятие на общината. Подчертава се, че няма промяна в тяхното отреждане, което да обуслови преминаването на собствеността от държавата в полза на общината. На следващо място се излагат подробни доводи и за липсата на предпоставките на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА.

Излагат се доводи, че с приемането на посочената разпоредба се цели недвижимите имот, които са предназначени за задоволяване на административните потребности на общините, свързани с аспекти на обслужване на населението, както и които са обекти на местна инфраструктура, да станат общинска собственост. Подчертава се обстоятелството, че най значимата предпоставка обуславяща преминаването на собствеността в патримониума на общината е имота задължително да е бил държавна собственост преди това. Сочат се доводи, че отреждането на имотите не попадат в никоя от хипотезите на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА, а и към 17.06.1991г. имота не е ползван за нуждите на общината. Прави се извод, че липсват доказателства за наличието на придобивни основания в полза на Община 4

Поморие, в това число и първични способи за придобиване на собственост.

Твърди се от ищецът, че процесните имоти са държавна собственост на основоние чл. 6 от ЗС /отм./ в редакцията към 1951г. Сочи се, че липсват данни към датата на влизане в сила на чл. 6 от ЗС, имотът да е бил собственост на друг субект, различен от държавата. Счита се за ирелевантно обстоятелството, че за имотите не са съставени актове за държавна собственост, тъй като последните нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл.77 ЗС способи.