Решение № 6293 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6293 гр. С., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110151676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от Е. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ......, чрез пълномощника си адв. С. К. Н.а, срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ......, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 17216,05 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 14.10.2024 г. в гр. С., бул. „Ломско шосе“, от които: 9080,33 лв. за лекарства, хранителни добавки и консумативи за периода 21.11.2024 г. до 20.03.2025 г.;

1080 лв. за силна храна (усилена диета); 3 300,00 лв. за титаниева мрежа с винтове, платени на 23.01.2025 г.; 44,99 лв. за бастун триоперен; 182 лв. за бастун и тоалетен стол; 420,00 лв. за имобилизираща шина; 176,73 лв. за тренажор за ръце и крака; 111,00 лв. за лабораторни изследвания на 29.11.2024 г.; 123,00 лв. за лабораторни изследвания на 04.01.2025 г.; 600 лв. за болногледач; 80 лв. за специализиран транспорт с линейка на 21.11.2024г.; 260,00 лв. за транспорт с линейка на 12.12.2024 г.; 58 лв. за потребителска такса; 1500 лв. за рехабилитационни процедури и 200 лв. за транспортни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 14.10.2024 г. около 14:30 ч. е пострадал в резултат на ПТП в гр.

С.. Твърди, че е управлявал велосипед по бул. „Ломско шосе“ по велоалеята, успоредна на булв.рда, с посока на движение от надлез Надежда към ул. „Бели Дунав“, когато изведнъж е бил ударен от лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, управляван от Н. М. Н..

Лекият автомобил се движел по ул. „Стрема“ с посока на движение от бл. 173 към бул.

„Ломско шосе“ и в района на кръстовището между ул. „Стрема“ и бул. „Ломско шосе“ става удара. Ищецът твърди, че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил Н. Н., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не се е съобразил, че ищецът се движи по велоалеята. Вследствие на удара ищецът е получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма с опасност за живота, фрактури на черепа, фрактура на лява орбита и зигоматична кост, субдурален хематом, наложили спешни оперативни интервенции, включително краниотомия и трахеостомия. Ищецът твърди, че собственикът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника със застрахователна полица № BG/02/123003544357, валидна към момента на инцидента. Твърди се, че е сезирал ответника с претенция за изплащане на обезщетение, но такова не е изплатено, като е получил отговор с отказ поради липса на влязъл в сила акт относно вината. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „Фолксваген Поло“, но посочва рег. № ********. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на водача Н. М. Н.. Твърди, че ПТП е реализирано не по вина на водача на автомобила, а по вина на пострадалия. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът не е предприел мерки за себеопазване, не се е движил в намиращата се велоалея (евентуално не се е движил плътно в нея) и не е носил велосипедна каска и протектори.

Оспорва размера на претендираните вреди, необходимостта от извършване на разходите и причинно-следствената връзка между тях и ПТП. Оспорва началната дата на лихвата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка „гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Не е спорно в настоящото производство, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.

№ ********, е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество към датата на процесното ПТП.

Първият спорен въпрос е свързан с механизма на ПТП и вината на застрахования при ответника водач.

По делот е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-598, съставен от дежурен ПТП С. К. към СДВР, отдел „Пътна полиция“, в който било посочено, че на 14.10.2024 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Стрема“ с бул. „Ломско шосе“ е осъществено ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, управляван от Н. М. Н., и велосипед, управляван от Е. Б. Л., като последният е вписано лице в графа „Пострадали“, с поставена работна диагноза: „тежка черепно-мозъчна травма с хематом в мозъка с опасност за живота“.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че при движение по ул. „Стрема“, гр. С., с посока от „Анастас Лозанчев“ към бул. „Ломско шосе“, стигайки кръстовището с бул. „Ломско шосе“, водачът реализира ПТП с движещия се в този момент по велоалеята, в посока от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Христо Силянов“, велосипедист Е. Б. Л.. От данните по делото не може да се установи с каква скорост са се движели участниците в ПТП към момента и преди настъпване на удара. Може да се направи извод обаче, че процесното ПТП е било предотвратимо за водача на МПС, ако се беше съобразил с указанията на пътни знаци Б1 – „Пропусни движещите се по път с предимство“ и А20 – „Велосипедисти“, изчака преминаването на велосипедиста през кръстовището и след това предприеме маневра за преминаване през кръстовището. От техническа гледна точка може да се заключи, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който не се е съобразил с пътните знаци и не е пропуснал навлизащия от дясната му страна в кръстовището велосипедист. Поради липса на данни по делото не може да се определи дали велосипедистът е имал възможност да предотврати произшествието от момента, в който е забелязал навлизащия в кръстовището лек автомобил.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за това, че в настоящия случай се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Случайното събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо по своя характер, какъвто не е настоящият случай. Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП е можело да бъде избегнато, ако водачът на застрахования при ответника автомобил се е съобразил с пътните знаци.

2

За установяване механизма на ПТП по делото са изслушани и свидетелските показания на Н. М. Н., водачът на лекия автомобил – участник в процесното ПТП, и привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, б. „б“, предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Същият посочва, че е управлявал процесното МПС с 20 км/ч, като е видял, че вдясно от него наближава велосипедист, след което е погледнал наляво и колите са спрели на изчакване преди пешеходна пътека. След това свидетелят е предприел преминаване на кръстовището с 20 км/ч, като „в един момент нещо стана... падна човек“. Свидетелят твърди, че велосипедът на ищеца е бил преправян, като му е била поставена електрическа батерия.

Свидетелят потвърждава, че на излизане от улицата, при включване в бул. „Ломско шосе“, има поставени пътни знаци, че пресича главен път, както и за велоалея. Сочи, че колоездачът е бил без предпазни средства – каска или протектори. След това свидетелят е посочил, че колоездачът е дошъл от лявата му страна. Сочи, че по асфалта е имало кръв, като не е видял велосипедистът да има травми по главата. След това в показанията си свидетелства, че велосипедистът е имал кръв по главата, като раната „беше отстрани, доста високо“.

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 136 - 10.03.2025 по дело № 2981 – 2024 по описа на ВКС) при преценка на гласни доказателства, съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна, са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК (отм.) - чл. 172 от сега действащия ГПК, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни (решение № 70 от 30.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС). При това съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви за това.

Съдът намира, че показанията на свидетеля Н. Н. следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същият е пряк участник в инцидента и е привлечен като обвиняем в рамките на образуваното досъдебно производство, което обуславя неговата пряка заинтересованост от изхода на спора. Твърденията на свидетеля, че не е имало съприкосновение между управлявания от него лек автомобил и велосипеда, се опровергават категорично от останалия доказателствен материал и най-вече от констативния протокол за ПТП и приетата съдебно-медицинска експертиза, установяваща механизма на получаване на тежката черепно-мозъчна травма. Нещо повече, показанията на Н. са вътрешно противоречиви и неустойчиви – първоначално същият отрича да е видял травми по главата на ищеца, а впоследствие признава за наличието на кръв и рана. Обстоятелството, че свидетелят веднъж твърди, че велосипедът е идвал от дясната му страна, а по-късно заявява, че се е появил отляво, прави неговите изявления субективни и изолирани на фона на изводите на САТЕ за предотвратимост на удара при спазване на пътните знаци. Поради това съдът приема, че в тази им част показанията на свид. Н. целят единствено да обслужат неговата защитна теза за оневиняване и не отразяват обективната фактическа обстановка по делото.

По делото е приет като писмено доказателство и Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.10.2024 г., съставен в присъствието на две поемни лица. При излизане от ул. „Стрема“ се намира стълб с поставени знаци – „А20 – вепосипедисти“, а над него – „Г6 – Движение Амо надясно или наляво след знака“ и в най-отгоре – „Б1 – пропусни движещите се по пътя с предимство!“

Следователно съдът счита за установен изложеният механизъм на ПТП в исковата молба, а именно че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който съгласно заключението на вещото лице не е спазил указанията на пътни знаци Б1 – „Пропусни движещите се по път с предимство“ и А20 – „Велосипедисти“, при навлизане в кръстовището на ул. „Стрема“ с бул. „Ломско шосе“, в резултат на което удря преминаващия през това време велосипедист, движещия се по бул. „Ломско шосе“, в посока ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Христо Силянов“. По делото не се установи, ищецът да не се е движил извън обозначената на булеварда велоалея, съответно – да се е отклонил от нея.