Решение № 20 от 12.08.2021, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Харманли , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20215630200176 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Н. СТ. ИВ., ЕГН: ********** от гр.Гълъбово, ул. **** против Наказателно постановление №20-0271-001585 от 05.11.2020 година на Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че НП било издадено от некомпетентен орган, както и че не било извършено нарушението.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Пълномощникът му адв.П. поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 09.10.2020г., в гр.Симеоновград, по ул. „Христо Ботев”, жалбоподателят Н.И., като водач на лек автомобил, управлявал МПС – марка „Фолксваген Голф”, с рег.

****, като по време на движение не ползвал обезопасителния колан, с който бил 1 оборудван автомобила.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 1585 от 09.10.2020г. от И.Ш. – пл.инспектор при РУ-Харманли за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан от него с възражения, а именно че е имал поставен обезопасителен колан.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №20-0271-001585 от 05.11.2020 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. С така осъщественото АНО е приел за нарушен също чл.137а ал.1 от ЗДвП. Предвид това на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 точки.

На страната на жалбоподателя като свидетел бе разпитан Димчо Стоянов, който заяви, че е бил пътник в управлявания от жалбоподателя автомобил, както и че двамата са имали поставени обезопасителни колани, тъй като в противен случай се включвал силен звуков сигнал от МПС-то.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН № 1585 от 09.10.2020г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели И.Ш. и В.Г., присъствали при проверката – служител на РУ-Харманли. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като вътрешно убедителни, логични и последователни. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св.Д.Стоянов, ангажиран от страна на жалбоподателя, тъй като неговите показания са в противоречие с показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели И.Ш. и В.Г. и според съда обслужват единствено защитната версия на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и 2 ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-825/19.07.2019г. и Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл.42 от ЗАНН. При издаването на атакуваното наказателно постановление (НП) съдът също не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и обуславящи отмяната му. НП отговаря и съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН. Не се констатира несъответствие между АУАН и НП, като са спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Процесното нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП съдът намира за доказано по несъмнен начин съгласно наличните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Ш. и В.Г., които потвърдиха, че на 09.10.2020г. жалбоподателят като водач на МПС е управлявал същото без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Жалбоподателят е управлявал МПС-то, т.е. имал е качеството на „водач” на МПС по смисъла на парагр.6, т.25 от ДР на ЗДвП /"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или …..”/, което именно обуславя задължението му по чл.137а ал.1 от ЗДвП за използване по време на движение на обезопасителния колан, с който МПС-то е оборудвано. Не се твърди, а и не се доказа съществуването на някои от обстоятелствата, посочени в ал.2 на чл.137а от ЗДвП, позволяващи неизползването на обезопасителен колан при определени условия. Нарушението е точно и ясно описано, правилно е квалифицирано като такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с предвидената в този текст глоба в твърд размер от 50 лв.

От субективна страна адм.нарушие по чл.137а ал.1 от ЗДвП е извършено от страна на жалбоподателя виновно /умишлено/ - нарушителят е съзнавал характера на извършеното, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.

Деянието не съставлява маловажен случай и не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушената разпоредба е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на МПС, като не би могло да се приеме, че с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

3

В съответствие с изискванията на чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із 2539/17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно - наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 6 контролни точки за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0271-001585 от 05.11.2020 година на Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Н. СТ.

ИВ., ЕГН: ********** от гр.Гълъбово, ул. **** за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 4