Решение № 353 от 20.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. С., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Николай Метанов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000500903 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 867 от 13 февруари 2025г. по гр. д. № 5335/2024г.

Софийски градски съд, ГО, 18 състав е осъдил ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК:121265177 и седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, представлявано от Д. С. Д. и Р. Г. Б. - изпълнителни директори, да заплати на С. М. Ф., с ЕГН:********** и адрес: ***, на основание чл.432 КЗ, сумата в размер от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътно - транспортно произшествие от 18.01.2024г., причинено виновно от водача на л.а. марка „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ***, управляван от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърлил като неоснователен иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лв.; осъдил ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК:121265177 и седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, да заплати на адв. С. Н. сумата от 1 732,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 1 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска; осъдил С. М.

Ф., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК:121265177 и седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7,сумата от 3 396,88 лв., представляваща направени по делото разноски за вещи лица, удостоверения и за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете; осъдил ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК:121265177 и седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 825,00 лева от които 600,00 лева за държавна такса и 225,00 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.

Производството пред въззивния съд е образувано на въззивна жалба на С. М. Ф., подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 5335/2024г. на СГС, ГО, 18 състав в отхвърлителната му част. С доводи, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на предявения иск до размера от 40 000 лв.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и настъпилото пълно възстановяване и при съобразяване на социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към момента на определяне на обезщетението.

Посоченото обезщетение е редуцирането му с 50 % на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД от определения справедлив размер на обезщетението от 30 000 лв. За да намали обезщетението, СГС е счел за доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в следното: водачката на автомобила е напуснала заведение и е искала да си тръгне със своя автомобил, не е искала да разговаря с ищеца, който въпреки това я е 2 последвал и като се е облегнал на автомобила я е препятствал да тръгне, а след като водачката е затворила вратата, ищецът се е надвесил на стъклото на вратата, стъклото е било отворено и той е могъл да навлезе в купето на автомобила, като с горепосоченото поведение ищецът сам се е поставил в опасност и ако той не бе предприел такова поведение до произшествието въобще не би се стигнало, поради което СГС е приел, че приносът на ищеца е значителен и го е определил на 1/ 2 или 50 %.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно като резултат в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо. С оглед обстоятелството обаче, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 18.01.2024г., от което са му 3 причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно оплакванията във въззивната жалба, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице от ПТП е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението, се оспорват по същество като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Оплакванията за занижен размер на обезщетението почиват на неотчитане на характера и тежестта на уврежданията, на проведеното лечение, на търпените болки, страдания и неудобства от тях, на обстоятелствата, при които е причинено ПТП и на психологическите последици от него, както и на застрахователните лимити.

Спорен е и въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат, каквото ищецът отрича. В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за съпричиняване, почиващо и на поведението на пострадалия, който се е намирал на пътното платно и в непосредствена близост до автомобила, който е бил в готовност да потегли, бил е и агресивен и алкохолно повлиян, препятствало адекватността на реакциите му да се отмести своевременно на разумно разстояние от автомобила. Жалбоподателят поддържа, че водачката на автомобила е следвало да съобрази поведението си с това, че има пешеходец и да потегли едва след като той се отдалечи и при разглеждането на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът не следва да кредитира показанията й, като изградила своя защитна теза, като акцентира върху факта, че той се е приближил до автомобила, когато той е бил паркиран, а не в движение. По този начин жалбоподателят счита, че изводът за съпричиняващо негово поведение за необоснован.

От своя страна ответникът е оспорил оплакванията във въззивната жалба с доводи, че съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства при определяне на дължим размер на обезщетението, с оглед и пълното възстановяване от травмите, както и при преценка основателността на възражението за съпричиняване, в рамките на която е отчел поведението на ищеца, облегнал се на сваления прозорец на автомобила и държащ се за предната лява врата в пияно неадекватно състояние и по този начин пречещ на потеглянето на автомобила.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П., - познат на ищеца, очевидец на ПТП, е установено, че ищецът е застанал до колата на жена, тя според него тръгнала с „мръсна газ“ и го бутнала, движейки се назад, като свидетелят не е сигурен дали е минала през краката му, видял обаче, че 4 ищецът пада, счита, че е видял и следи от грайфери по десния крачол на панталона му, в областта на дясното бедро – в медицинската документация обаче не са удостоверени травматични увреждания в тази зона, поради което съдът не кредитира показанията му в тази част, нито в частта им, че автомобилът е потеглил с висока скорост, за каквато по делото също няма данни, съобразно и обсъденото по-нататък в мотивите заключението на комплексната експертиза.

В показанията си св. И. – призната за причинител на ПТП с влязлата в сила част от първоинстанционното решение, - е разказала, че непознат за нея човек се приближил до нея, когато тя излизала от баничарница, той бил пиян и после увиснал на прозореца на автомобила й, а след като му казала да се махне оттам, тръгнала леко назад, той се вкопчил и тя леко ускорила, а той паднал и краката му се вирнали, без да е бил прегазван. Показанията подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелката е делинквент, като гореобсъдените показания кореспондират на останалите данни по делото и съдът им дава вяра.

Св. И. – съсед на ищеца, е разказал, че разбрал за инцидента със С. на следващия ден, кракът му бил обездвижен за около месец (показанията му, че е поставен гипс не кореспондират на обективни данни по делото и съдът не им дава вяра), през който свидетелят му помагал в ежедневните дейности; свидетелят е изразил и мнение, че ПТП е „нормално да се отрази психически … на всеки ще се отрази“.

От заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на относимата документация, както и въз основа на показанията на св. И. и на св. П., неоспорено от страните, е установено по делото, че от процесното ПТП от 18.01.2024г. ищецът като пешеходец е получил травми в областта на дясна гръдна половина и дясна подбедрица, с екип на ЦСМП е бил откаран в УМАБЛСМ „Пирогов“, където след направата на необходимите рентгенови и образни изследвания и консултации с ортопед-травматолог и хирург, са установени счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в горната му част, контузия на гръден кош със счупване на 9-то и 10-то ребра вдясно, проведено му е консервативно лечение с поставяне на туторна шина за обездвижване на дясната подбедрица за 35 дни, - лечение, което е счетено за подходящо с оглед 5 вида на фрактурата, като през посочения период той е имал затруднения в хигиенно-битовото си самообслужване; в амбулаторен лист от 18.01.2024г. е удостоверено, че пациентът (ищецът) е отказал гипсова имобилизация, а в друг амбулаторен лист е записано, че след като е бил обслужен от спешна медицинска помощ той е напуснал самоволно; в друг амбулаторен лист е записано в снетата анамнеза, че ищецът си е признал, че употребил алкохол.

ПТП, съгласно заключението в автотехническата му част, е настъпило след като ищецът е застанал до автомобила до предна лява врата и с ръцете се е държал за нея, като при потеглянето му на заден ход, при облегнал се на предна лява врата пешеходец, тялото на пешеходеца първоначално е било повлечено назад, след което е паднало на терена на дясното си страна и по този начин той е получил описаните травми от падане на терена върху дясната страна; изводим от този механизъм е изводът в заключението, че, ако ищецът не се е облягал на вратата, не би настъпило избутване на тялото му. С оглед тежестта на уврежданията и липсата на документи за получени усложнения през периода за възстановяване, не се очаква наличие на трайни последици от полученото увреждане; през периода на лечение пострадалият е търпял болки и страдания за период от около 3 месеца, като през първите 20-25 дни болките са били с по-голям интензитет, а в бъдеще е възможна проява на болки в зоните на счупване при натоварване и смяна на времето. В заключението е уточнено, че по делото няма приложени документи за проведена физиотерапия, а по принцип, при лечение с имобилизация на крайниците, е желателно провеждане на рехабилитация след сваляне на имобилизацията с цел по-бързо и по-добро възстановяване. Обобщено е, че с оглед тежестта на уврежданията и липсата на документи за получени усложнения през периода за възстановяване, не се очаква наличие на трайни последици. В съдебно заседание вещото лице – ортопед – травматолог е уточнило, че в случая няма прегазване.