Решение № 1095 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330200466 по описа за 2025 година като разгледа докладваното от Председателя АНД № 466 по описа на Съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 8569404 на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с който на С. П. В., ЕГН **********, от *** 1 е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл.

21, ал. 1 от същия Закон (ЗДП).

В жалбата си и в съдебно заседание с представено писмено становище, без лично явяване при редовно призоваване, С. В. чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от Адвокатска колегия - Пловдив иска отмяна на процесния електронен фиш с аргументи за незаконосъобразност и необоснованост; претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител; със Становище рег. № 317000 - 1361 / 21.01.2025 година чрез пълномощник старши юрисконсулт З. Т. М.-П. се взема отношение по същество – моли се да се отхвърли Жалбата като неоснователна и недоказана и да се потвърди Електронният фиш като правилен и законосъобразен, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските под минимално предвиденото при съобразяване с Решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело № С-438 / 2022 година, а алтернативно – до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба 1

№ 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет; претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДП във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неснователна.

От фактическа страна:

На 16.01.2024 година в изпълнение на задължения по контрол на пътната безопасност за времето от 09:00 часа до 18:00 часа с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 № 120сса8 (стационарно преносим уред за контрол на скорост) се засича превишаване на скоростта на преминаващите моторни превозни средства по улица „Найчо Цанов“ до № 42 в град Пловдив (част от общинската пътна мрежа), за който е валидно общото ограничение на скоростта в населено място по чл. 21, ал. 1 от ЗДП – до 50 км/ч.

За целта от полицейски служител, преминал обучение за работа със стационарния преносим уред за контрол на скоростта, в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е попълнен протокол (рег. № 1030р-1368 / 17.01.2024 година), отразяващ периода на измерването, мястото на измерването, служебният автомобил, с който е пренесен уреда до мястото на ситуирането му, скоростното ограничение, както и че системата за контрол е в стационарен режим на измерване за приближаващите се пътни превозни средства (в посока от север към юг).

Така в 14:38:13 часа преносимата система № 120сса8 на 105 метра от нея засича отпред със скорост 68 км/ч приближаващ лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с ДК № ***, за който като ползвател регистрирана С. П. В..

За констатираното нарушение срещу ползвателя на мерцедеса е издаден процесният Електронен фиш серия К № 8569404 с посочено превишаване на скоростта от 65 км/ч с приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на лицето и документът е обективиран и връчен на С. В., като от името на жалбоподателя липсва декларация по чл. 186, ал. 5 от ЗДП за предоставено управление на моторното превозно средство на друго лице на инкриминираната дата в часа на установяване на нарушението.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от 2 приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебна от Съда.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочените разпоредби от Закона за движението по пътищата.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение 1. от ЗДП предвижда при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение, за което не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или не се отнемат на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в определен за съответното нарушение размер.

По т. 65 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б. А); мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б).

Съгласно Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи и стационарните, и мобилните АТСС заснемат статични и / или динамични изображения с данни за нарушенията на правилата за движение (чл. 2), като за установените по този начин нарушения се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (чл. 3), а за осъществяването на контрола с АТСС не се изисква намеса от страна на служителя – той само позиционира служебното моторно превозно средство, насочва уреда в контролираната посока, прави необходимите настройки и го включва за започване на автоматизирания контрол, а след приключване на работния процес изключва АТСС, като информацията със запаметените данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения (чл. 9).

За пълнота следва да се посочи, че въведените с издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДП Наредба условия за експлоатация, ред за използване, начин на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизиран режим на работа, неизискващ обслужване от контролен орган, отговарят на залегналите в Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 година по т. д. № 1 / 2013 година на ВАС изисквания относно непълнотата в регламентацията на работата на 3 техническите средства и в съответствие с които са измененията на чл. 189, ал.

4 от ЗДП с ДВ, бр. 19 от 2015 година.

При анализ на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че нарушението на правилата за движение, извършено в 14:38:13 часа на 16.01.2024 година на улица „Найчо Цанов“ до № 42 в град Пловдив с лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с ДК № ***, може да се установи чрез използване на временно разположена на участък от пътната мрежа стационарна АТСС (стационарно преносим уред за контрол на скорост, в случая – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 № 120сса8) и нарушението да се санкционира чрез издаване на електронен фиш.

Нарушението е установено с техническо средство, съответстващо на изискванията по Глава четвърта, Раздел ІІ от Закона за измерванията – за преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1 е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (№ Р-5126 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология) с 10-годишен срок на валидност до 07.09.2027 година; по императивните норми на Глава четвърта, Раздел ІІІ от Закона за измерванията преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1 № 120сса8 е преминала последваща проверка за съответствие: извършена е от Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, за което е съставен Протокол № 130-СГ-ИСИС / 19.09.2023 година, а по т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал. 2, т.

1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.

За използването на преносимата система за контрол на скоростта, приведена в работен режим от полицейски служител при Областна дирекция на МВР - Пловдив, преминал обучение за работата й, видно от представения по делото сертификат, по правилата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи е съставен протокол (рег. № 1030р-1368 / 17.01.2024 година), придружен със снимка на разположението на уреда.

С оглед на горното са безпочвени възраженията на адвоката за нарушения по процедурата на използване на техническото средство и и издаване на електронния фиш. Процесният фиш е съобразно Заповед № 8121з-931 / 30.08.2016 година на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата за утвърждаване на образеца му и съдържа всички реквизити, посочени във визираната законова разпоредба, като трябва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 година по т. д. № 1 / 2013 година на ВАС електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно 4 нарушение и наказателно постановление по отношение на правното му действие, а относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изречение 2. о т ЗДП реквизити.

Точно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, който законов текст визира забрана за превишаване на скоростта при движение в населено и извън населено място, по автомагистрала и по скоростен път на моторните превозни средства според категорията, към която спадат по смисъла на 150а от ЗДП, а не се спори, че лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с ДК № *** е от категория В по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДП и че за улица „Найчо Цанов“ в град Пловдив на мястото на установяване на нарушението е валидно общото ограничение на движението до 50 км/ч.

За нарушението наложено наказание от 50,00 лева е в съответствие с посочената норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДП.

Текстът на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП предвижда, че на водача, превишил разрешената максимална скорост в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч, се налага 50 лева глоба, като е безспорно от доказателствата по делото, че разликата между нарушеното ограничение от до 50 км/ч и измерената скорост с приспаднатия толеранс от 65 км/ч е точно 15 км/ч, а същевременно санкционната разпоредба не предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и за нарушението в тези граници не се отнемат контролни точки по Наредба № Iз-2539 / 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

С оглед на горното атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски на основание по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто текст възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева. Настоящото дело не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му протича в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, за което справедливият размер на възнаграждението за юрисконсултско възнаграждение следва да е минималният от 80 лева.