Определение № 1072 от 17.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.208 ал.3 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Г. А. Г. и П. И. А., чрез пълномощник адв.Н. И. – ВТАК, против Определение №1442/10.06.2025г., постановено по Ч.гр.д.№1932/2025г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молба по чл.208 вр.чл.207 от ГПК за допускане на обезпечение на доказателства по бъдещ иск, подадена от Г. А. Г. и П. И. А. от гр.В.Търново, действащи чрез пълномощник адв.Н.И., с която е поискано обезпечение на доказателства чрез задължаване на „Обединена Българска Банка“АД да даде подробна информация за всички активни налични банкови сметки, депозити, влогове, които А. Г. А. е имал открити и с налични по тях авоари към 01.01.2025г. и към 05.03.2025г. и към настоящия момент; да посочи всички транзакции по всяка от банковите сметки на А. Г. А. към 01.01.2025г и към настоящия момент и да посочи каква е причината да не се изпълни искането на двамата молители да получат по наследство всички припадащи им се суми от паричните средства, собствени на А. Г. А., след смъртта му, като неоснователна, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди се, че молителите /частни жалбоподатели/ са законни наследници на наследодателя А. Г. А., починал на 06.03.2025г., който, по техни данни, към датата на смъртта си е имал открити три банкови сметки в „ОББ“ АД с налични по тях авоари в общ размер на над 110 000лв., като след молба до „ОББ“ АД за заплащане на всеки един молител припадащата му се наследствена част от наличностите по банковите сметки на наследодателя, на 14.05.2025г. банката изплатила на всеки един от молителите /частни жалбоподатели/ сумата от по 1158,58лв. Твърдят, че молителите многократно са искали от „ОББ“ АД да им бъде предоставена информация за останалата парична наличност по банковите сметки на наследодателя им, както и за движението по тях, но са се снабдили само с едно удостоверение , което не дава исканата от тях информация, поради което считат, че противно на приетото от РС, имат обезпечителна нужда по чл.207 от ГПК. Оспорват като неправилен извода на първостепенният съд, че специалният ред за разкриване на банкова тайна по чл.62 ал.6 ЗКИ е приложим в случая и той измества приложението на общия текст за обезпечаване на доказателства по чл.207 ГПК, т.к. молителите не са от кръга легитимирани лица по чл.62 ал.6 ЗКИ. Молят съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова по чл.207 от ГПК, вместо което постанови друго, с което допусне 1 исканото обезпечение на доказателства по бъдещ иск.

Съдът, след като разгледа частната жалба, запозна се с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Ч.гр.д.№1932/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявена от молителите Г. А. Г. и П. И. А., чрез пълномощник адв.Н. И. – ВТАК, молба с правно основание чл.207 ГПК за обезпечение за доказателства по бъдещ осъдителен иск, който възнамеряват да предявят против „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, с цена на иска от 108 000лв., с искане за задължаване на „ОББ“ АД да разкрие банковата тайна и предостави информация за: 1.Всички налични активни банкови сметки, депозити, спестовни влогове и разплащателни такива, които наследодателят им А. Г.

А., починал на 06.03.2025г., е имал открити и с налични по тях авоари към 01.01.2025г. и към 05.03.2025г., както и към настоящият момент, 2.Да се посочат подробно всички транзакции по всяка една от банковите сметки на А. Г. А. в периода от 01.01.2025г. до настоящият момент и 3.Изрично да се посочи от „ОББ“ АД каква е причината да не се изпълни искането на двамата молители да получат по наследство всички припадащи им се суми от паричните средства, собствени на А. Г. А. след неговата смърт. В молбата по чл.207 ГПК са изложени фактически твърдения, идентични с тези в частната въззивна жалба, както и че е налице опасност да се изгуби информацията за движението по банковите сметки на наследодателя им, съществува опасност средствата да са прехвърлени неправомерно от банковите сметки на починалия, като едновременно с това събирането на тази информация се затруднява умишлено от „ОББ“ АД, която отказва да я предостави на молителите.

С уточняваща молбата по чл.207 ГПК молба с вх.№12912/09.06.2025г. молителите са уточнили, че възнамеряват да предявят против „ОББ“ АД осъдителен иск с цена от 108 000лв.

С обжалваното Определение №1442/10.06.2025г. по Ч.гр.д.№1932/2025г. по описа на ВТРС първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на молителите по чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск, като неоснователна, връчено на молителите, чрез пълномощника им на 23.06.2025г., като частната жалба против същото е подадена чрез ЕПЕП на 25.06.2025г., т.е. в рамките на едноседмичният преклузивен срок за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирани страни, против подлежащ на обжалване първоинстанционен акт по чл.208 ал.3 ГПК, с който не се уважава молба по чл.207 ГПК, и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.207 ГПК, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни или неговото събиране на се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. Обезпечаването на доказателствени средства е предварително развиваща се фаза на бъдещ или висящ исков процес, поради което и производството по реда на чл. 207 и сл. ГПК трябва да се развие съобразно общите правила на исковия процес - арг. от чл. 208, ал. 6 ГПК. В нормата на чл. 207 ГПК законът има предвид конкретно доказателство, относимо към предмета на доказване по бъдещия или предявения иск, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално ще бъдат твърдени и изяснявани от бъдещия ищец в процеса. Затова, за предметните предели на производството по предварително събиране на доказателства, е нужно да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, за чието установяване се иска ангажиране на доказателствени средства, като въз основа на тези твърдени факти съдът извършва преценка по общите правила на въпроса за допустимостта и относимостта на самото доказателство. За да се допусне обезпечение на доказателства, нужно е да съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни.

В процесният случай молителите с предявената молба по чл.207 ГПК целят 2 допускане на обезпечение на доказателства по бъдещ осъдителен иск, който възнамеряват да предявят против „ОББ“ АД с цена от 108 000лв., като не са изложени конкретните факти и обстоятелствата, на които ще се основава бъдещият осъдителен иск, който възнамеряват да предявят против „ОББ“ АД, по начин, който да позволява на съда да изведе правната квалификация на спорното право по бъдещият осъдителен иск, за който от молителите се иска допускане на обезпечение на доказателства. Липсата на яснота относно предмета на бъдещият осъдителен иск, който молителите възнамеряват да предявят против „ОББ“ АД, както и основанието, от което произтича паричното вземане на молителите против „ОББ“ АД по възнамерявания от тях бъдещ иск, препятства извършването на преценка от съда конкретните доказателства, за които се иска допускане на обезпечение по реда на чл.207 ГПК, дали са относими към предмета на доказване по бъдещият иск, което основание само по себе си е достатъчно за отхвърляне на предявената от молителите молба по чл.207 ГПК.

На второ място, в случая твърденията на молителите, че ще се изгуби или че ще се затрудни събирането на доказателствата, за които се иска допускане на обезпечение по реда на чл.207 ГПК, а именно, че ще се изгуби информацията за движението на банковите сметки на наследодателя на молителите и твърдяна съществуваща опасност средствата да са прехвърлени неправомерно от банковите сметки на починалия, открити в „ОББ“ АД, не са обосновани, поради което не се доказва и обезпечителна нужда по чл.207 ГПК и доколкото не са налице предпоставките по чл.207 ГПК, молбата на молителите за допускане обезпечение на доказателства следва да бъде оставена без уважение, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. Самите твърдения на молителите, че съществува опасност доказателствата, за които се иска обезпечение по реда на чл.207 ГПК да се изгубят или тяхното събиране да се затрудни, доколкото не са обосновани и не са подкрепени с доказателства, не могат да обосноват приложение на чл.207 ГПК. Не на последно място, информацията, чието събиране се иска от молителите по реда на чл.207 ГПК е за факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиенти на банката и съставлява банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ, като предвиденият специален ред за разкриването й за отделни клиенти по чл.62 ал.5 т.3 от ЗКИ – с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело, изключва възможността целта да бъде постигната по общия ред по чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства. Действително, молителите не са сред оправомощените лица, по чието искане съдът може да постанови по реда на чл.62 ал.6 вр. ал.7 ЗКИ разкриване на сведенията, съставляващи банкова тайна, но предвидената правна възможност и специален ред по чл.62 ал.5 т.3 ЗКИ изключват възможността целта да бъде постигната по реда на чл.207 ГПК.

По изложените съображения, предявената от молителите молба по чл.207 ГПК, като неоснователна, подлежи на отхвърляне, респ. обжалваното първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на молителите по чл.207 ГПК, е правилно, и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№1442/10.06.2025г., постановено

№1932/2025г. по описа на РС – Велико Търново.

Определението е окончателно. по Гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4