Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 28.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 288/2026
Вид
Решение № 287
Подписан
28.09.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Стара Загора, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500288 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „М.М.-и.“ ЕАД, град Р., представлявано от изпълнителният директор Т.Т., чрез юриск.Д.А. срещу Решение под № 7/30.01.2026г. постановено по гр.д.№ 504 по описа на РС Раднево за 2025г.

Въззивното дружество обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, като считат че същото е неоснователно и необосновано, което води и до неговата неправилност. Оспорва присъдените имуществени и неимуществени вреди на Б. Р., като твърдят, че същите са в значително завишен размер, предвид събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство и трайно установената съдебна практика.

Излагат подробни аргументи в подкрепа на твърденията си.

Посочват, че с действията си Р. сам се поставя в опасната зона на монтажа и при най-малкото отклонение каквото в случая е приплъзването на кофата на багера ще доведе до настъпване на вредоносен, животозастрашаващ резултат, за което отговорност в пълен обем не може да носи и работодателя. Считат, че неспазвайки безопасните условия на труд, без да положи елементарна грижа за здравето и безопасността си, Р. застава в непосредствена близост до повдигащата машина между нея и монтиращата се релса, което и довежда до настъпването на трудовата злополука. Считат, че Р. съзнателно, сам се е поставил в опасност при изпълнението на трудовите си 1 задължения, нарушавайки правилата за безопасност и инструкциите за безопасност, което е довело до допускане настъпването на трудовата злополука. Посочват, че констатиран факт от първоинстанционният съд е че ищецът е запознат с Инструкцията за безопасна работа, направен му е първоначален и ежедневен инструктаж по безопасност и въпреки това не е положил елементарна грижа за опазване на здравето си, като по този начин сам се е поставил в опасност, като без тези негови действия злополуката не би настъпила.

С оглед на горното считат, че постановеното решение е изцяло неправилно, налице са противоречие между приети и доказани факти, изложени мотиви и изводи на съда на база на тези доказателства, едностранно разглеждане на тези доказателства, оттам и заключения противоречащи на трайно установената съдебна практика.Считат така присъденото обезщетение за неимуществени вреди за значително завишено, в пъти над присъжданите обичайно обезщетения за подобно увреждане. Цитират практика на ВКС по сходни казуси.

Посочват, че неоснователно и необосновано първоинстанционният съд е уважил изцяло претенцията на Р. за имуществени вреди в общ размер на 993,37 лева, тъй като не става ясно, че закупените медицински консумативи и медикаменти са за Р. и са с оглед назначеното му медицинско лечение.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано и постанови друго, с което:

- да отхвърли предявения иск за имуществени вреди, като частично недоказан

- да намали присъденото от РС Раднево обезщетение за неимуществени вреди, като бъде определено друго такова в размер към средния обичаен такъв при подобни увреждания

- да постанови наличие на груба небрежност от страна на Б. Р. при изпълнение на конкретна трудова задача

- да определи и процента на съпричиняването от негова страна.

- да намали така определеното обезщетение за неимуществени вреди съобразно определеният процент на съпричиняването.

Молят да им бъдат присъдени направените съдебни, деловодни разноски и юрисконсултстко възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Б. К. Р. от гр.Р., чрез адв.М. Б. от АК Пловдив, с който заявява, че подадената жалба е изцяло неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в обжалваните от ответника части. Взема подробно становище по всички наведени във въззивната жалба оплаквания.

2

Доказателствени искания не са направени.

Заедно с отговора на въззивната жалба е постъпила и насрещна въззивна жалба от Б. К. Р. от гр.Р., чрез пълномощника му адв.М. Б. от АК Пловдив, в която заявяват, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно в частта, с която искът на Б. Р. е отхвърлен за сумата над 60 000 лева, равняващи се на 30 67752 евро до пълния претендиран размер от 38 346,89 евро, тъй като в тази му част същото е постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано.

Считат обжалваното решение и за неправилно, поради несъобразяване с принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, неправилна оценка на събраните по делото доказателства и несъобразяване със съдебната практика по сходни дела, като в обжалваният съдебен акт сочат, че е присъдено обезщетение в значително по-нисък размер от дължимия за претърпени тежки болки и страдания.

Цитират съдебната практика по сходните казуси.

Молят първоинстанционното решение да бъде отменено, като неправилно в частта, с която искът на Б. Р. е отхвърлен за сумата над 60 000 лева, равняващи се на 30 677,52 евро до пълния претендиран размер от 38 346,89 евро.

Молят съда да реши въпроса по същество, като уважи предявения от Б.

Р. иск срещу „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. за заплащане на сумата от 38 346,89 евро, като част от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпила на 22.05.2025г. трудова злополука, ведно със законната лихва от настъпване на злополуката до окончателното изплащане на сумата.

Моли на адв.М. Б. да бъде присъдено и съответното възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ с ДДС за представителство пред въззивната инстанция, както по подадената въззивна жалба, така и по насрещната въззивна жалба.

Въззивниците Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД от гр.Р., чрез пълномощника им юрисконсулт А., редовно и своевременно призовани, за тях се явява процесуалния им представител юрисконсулт А., която моли да бъде уважена подадената въззивна жалба от този въззивник, ведно с всички законни последици от това, както и да се остави без уважение насрещната въззивна жалба на въззиваемия и насрещен въззивник К.. Подробни съображения излага в съдебното заседание по съществото на делото от 27.05.2026 год., както и в депозираната подробна писмена защита по делото.

Въззиваемият Б. К. Р. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Б. от АК Пловдив, сочат, че въззивната жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна, като излагат съображения в тази насока, редовно и своевременно призовани, не се явява процесуалния представител адв. Б., но 3 депозира пред въззивния съд писмена молба, с която моли съда се остави без уважение първоначалната въззивна жалба на въззивника и да се уважи изцяло тяхната насрещна въззивна жалба против горепосоченото Решение на РРС и съответно срещу въззивната жалба, на първоначалния жалбоподател, като се потвърди Решението на първоинстанционния съд в обжалваната от жалбоподателите част и се увеличи размера на присъденото обезщетение.

Подробни съображения излага същата в писмената молба, докладвана от съдебния състав в съдебното заседание по съществото на делото от 27.05.2026 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

В първоинстанционното производство е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че между пострадалия К. и ответното дружество е съществувало валидно сключеното трудово правоотношение, обективирано съответно в трудов договор с № 3/16.01.2023 г., по силата на който ищецът и въззиваем е работил при първоначалния въззивник на длъжността „Механик минни машини ГТЛ“.

С протоколно определение от датата 07.01.2026 г. /протокол л. 132/, на основание чл. 214 ГПК е допуснато и изменение на иска от първостепенния съд, чрез увеличаването размера на претенцията от 50 000.00 лв. на 75 000. 00 лв. с равностойност на сумата в евро 38 346,89 евро, частично от сумата 80 000 лева.

Съгласно трудов договор № 3/16.01.2023 г. сключен с Рудник "Т.*" с. Т., клон на „М.М.-и.“ ЕАД, ищецът е бил назначен на длъжността - „механик минни машини - ГТЛ“. На процесната дата 22.05.2025 г., около 12:15 ч. при осъществяването на своите работни задължения, заедно със свой колега, а именно: работа по закопчаването на релса към долен строеж на ГТЛ - 1101, където се изисквала и работа с еднокофов багер, кофата на багера притиснала десния крак на ищеца, който се намирал в близост за поставяне на “клин” за закопчаване на релсата, като по този начин ищецът получил фрактура на бедрена кост и на тибията в областта на коляно на десен крак. С Разпореждане за установяване на трудова злополука с № 5104-23- 50/05.06.2025 г. на ТП на НОИ С.З. на основание чл. 60, ал.1 от КСО, злополуката е призната за трудова.

От приетата по делото епикриза /л.10/ се установява, че ищецът е постъпил на болнично лечение в клиниката по ортопедия и травматология гр.

С.З., на 22.05.2025 г. и е изписан на 28.05.2025 г., като е поставена окончателна диагноза „Счупване на долния край на бедрената кост, закрито” и обективно състояние „Екскуриации от медиално по дясното коляно. Болка, оток и деформация в зоната на травмата”. Извършена била оперативна интервенция 4 отворено наместване фрактура на бедрената кост с вътрешна фиксация с канюлирани винтове.

Като писмени доказателства по делото са приети и представените от процесуалните представители на ищеца и насрещен въззивник медицински документи и болнични листи за периода от 22.05.2025 г. - 27.06.2025 г. от УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД гр. С.З.; амбулаторен лист № 25290А0В26Е8 от 16.10.2025г., издаден от личния лекар на ищеца, както и болничен лист № Е20253398882, издаден на 14.11.2025 г. от комисия на СЛКК по ортопедия и травматология при „ДКЦ 1 СЗ“ ЕООД за периода 26.10.2025 г.

- 24.11.2025 г.; експертното решение на ТЕЛК № 00704 от 04.12.2025 г., болничен лист от 08.12.2025 год. за периода 25.11.2025 г. - 24.12.2025 г. издаден от комисия на СЛКК по ортопедия и травматология при „ДКЦ 1 СЗ“ ЕООД, амбулаторен лист от 01.12.2025 г., експертно решение № 00652 от 045 от 13.11.2025 г., епикриза за проведена рехабилитация за периода от 31.07.2025 г. до 07.08.2025 г. и данни от преглед на ищеца от 14.11.2025 г. Като писмени доказателства по делото са приети и фактури с получател Б. К. Р. за заплатени медикаменти и такси във връзка с лечението на ищеца /л.13 - 22 от делото/.

По делото е приет и протокола за разследване на трудовата злополука в рудник „Т. - 1” от 23.05.2025 г., изготвен от комисия при „М.М.-и.” ЕАД, клон рудник „ Т. - 1”, с. Т. /лист 48-50 от делото/. В т. VI от протокола озаглавена „отклонения от нормалните действия и условия, довели до злополуката и материалния фактор, свързан с тези отклонения, е посочено “невнимание при монтаж на релси на ГТЛ. При закопчаването на релсата към долен строеж на ГТЛ, К.Д.Н. натиска еднокофовия багер релсата, а Б. К. Р. е стоял в непосредствена близост, за да постави клина и закопчае релсата. В този момент кофата на багера приплъзва и притиска десния крак на Б.а К. Р. към релсата, при което получава фрактури на бедрената кост и на тибията в областта на коляното на десния крак.“, с което нарушил чл. 3 3 от ЗБУТ „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции".

По делото пред първоинстанционния съд е прието и заключение на СМЕ, неоспорено от страните, което и настоящият въззивен състав съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ищецът в резултат на претърпяната трудовата злополука е получил: счупване на долния край на дясната бедрена кост. Охлузвания в областта на същото коляно.